Да, точно така. В този транс свят, в който всеки се пъне да бъде всичко друго, но не и това, което е, има останали малцина, които не бягат от истинската си същност и от това как ги е създала природата. И тези малцина имат да ви кажат нещо:
ОСТАВЕТЕ НИ НА МИРА, по дяволите!
Оставете ни на мира да бъдем жени.
Оставете ни на мира да проявяваме женското, както в неговата добра и нежна същност, така и в онази непоносима женственост, в която тя от кротко ангелче става „ какво ти стана бе, жена?!“. Оставете ни на мира да бъдем жени, защото освен женските си форми на повърхността, ние сме жени и отдолу(другото отдолу).
Ние сме жени от горе до долу; отвътре навън и отвън навътре. Дори е чудно как мъжете могат да прекарват часове наред в това да те оглеждат и накрая да не могат да приберат ченето си от ступора, че пред очите им има жена. Да, точно така, освен по цици и по задник, жената е жена и по други параграфи. Да, но и освен да полираме тигани, забъркваме кексове и кърмим деца, ни влекат и други женски неща. Като например да даваме воля на емоциите си. Да плачем, да се ядосваме, да крещим, да истерясваме, да мятаме тигани.
Да, ние не сме мъже и не искаме да го понасяме по мъжки този живот. Не искаме и не можем да бъдем скали, когато нямаме сила за това. За тази работа са създадени мъжете. Не искаме и не можем да сдържаме емоциите си, защото именно това е жената – едно чувствено, ранимо и емоционално същество, което е подвластно много повече на какво чувства, отколкото на какво мисли. Затова оставете ни на мира. И не се сърдете, и не се цупете и не си придавайте фасони, когато сме жени.
Когато ви крещим, когато ви наричаме „тъпаци“, защото сте мъже и най-нормалното е понякога да сте тъпаци. И затова са жените. За да ви кажат, че сте тъпаци, когато си мислите, че не сте. И това е дори благородно. Освен ако не искате да продължавате да бъдете тъпаци.
Оставете ни на мира и не ни дръжте сметка, когато плачем, когато крещим, когато обиждаме. Оставете ни на мира да реагираме по женски, защото вече ни писна да сме мъже.
Писна ни и вие да не сте. Писна ни да сдържаме емоциите си, защото се сърдите.
Писна ни да не може да ви наречем „тъпаци“, когато прабаба ти така е наричала галено дядо ти.
Писна ни да подбираме думите си, защото не можете да ги понесете като мъже.
Писна ни да сте по-емоционални от нас или поне да го показвате повече от нас.
Жестоко ни писна. Разберете – работа не жената е да истерясва и тъне в драми, а на мъжа да стои отстрани, хванал глава с двете си ръце и да се чуди какво му се случва. Така е било и така трябва да бъде и не случайно е така.
Не случайно от гърдите ни тече мляко, а не от вашите. Природа!
Не случайно ни е страх от тъмното. Природа! И не, няма да стане.
Няма един ден ние да ви изпращаме до домовете ви след среща. Няма ние да се борим срещу демоните в този свят. Няма ние да сме ви закрила и опора. Няма ние да залягаме при прехвърчането на порцелан покрай главите ни, просто няма да стане. Затова оставете ни на мира, по дяволите, да бъдем жени и просто бъдете мъже.
