https://www.youtube.com/watch?v=gYOgpG70B60
„Много е тревожен колапсът на публичността. В затвора, заради Ковид, се губи модуса на ангажимента, на публичната проява и общуването. Проблемите на публичната деградация са ясни.“ Това каза литературният критик и историк проф. Валери Стефанов в Поглед ТВ. Той обърна внимание, че в тази ситуация имаме феномен на колаборация с властта, защото уплашеният човек е готов да й сътрудничи и така прави този затвор свое доброволно убежище.
„Мъртви души“ ни препращат към търговията със смъртта и към лъжата. Гогол задава този код на лъжата към смъртта. В един широк план е темата и за духовната мъртвина. Описва се един свят, който е изгубил своите ценности и стига до дегенерация на обществото. Ние сме изправени пред праговете на смъртта и статистиките за нея. В този смисъл, тази близост застрашава обществото и го обрича на дегенерация и срив в ценностите на много хора, пък и на цялото общество“, отговори проф. Валери Стефанов на въпроса, дали намира алюзия между „Мъртви души“ на Гогол и Ковид-съдби с днешния ден.
„Маските са богат символ на днешната ситуация. Те са една вдигната граница, спиране на инвазия на вирус, или застрашаващи ни хора. Те са предпазните метални мрежи, които вдигаме на държавните си граници“, коментира той въпроса, дали днешните маски са новите бурки.
Тъмни векове ли ни предстоят след епоха на декадентски упадък или нов тип ренесансов разцвет след Ковид затвора?
Ковид фундаментализъм или пандемична диктатура?
Страхът ни поробва или освобождава?
Има ли герой днес при толкова антигерои?
Каква е алегорията с мъжа с джипката?
Каква е с жената, която му предложи да излязат да се разберат като мъже преди десет години, а наскоро взе, че се отказа от това разбиране?
Отговори на тези въпроси вижте в интервюто-беседа в ПогледТВ на Валентин Кардамски с проф. Валери Стефанов.
