ПИСЪМЦЕ ДО ХРИСТО БОТЕВ
Прощавай, драги ми поете,
че ти развалям рахатлъка,
но искам с няколко куплети
да ти разкрия мойта мъка
и патилата безподобни
на твоя мил народ свободен.
Умря, поете, ти на „Вола”,
за да спасиш народа харен
от игото и произвола
на турчин и на кърсердарин
и твоят подвиг бе успешен,
но сметката излезна грешна.
Наистина, народът скоро
с победа увенча борбата,
отхвърли игото позорно,
но не получи свободата,
че вместо турските султани
възседнаха го партизани.
Султан не сбира днес вергия,
роден бирник ни тормози,
народът крета в сиромашия,
и ний го храним с кухи пози
и, ако дойдеш тук – от опит
ще схванеш всичко, драги Ботев!
Не шетат турски заптиета
да стрелят будни и комити,
а по всичките кьошета
се гърчат бити и убити,
но чужд не мачка днес раята,
а роден брат убива брата…
Едва що бе склопил очи ти,
облян в юнашките си кърви
и всевъзможни паразити
започнаха да те разпъват
и да те късат на парчета
разнопартийните текета.
Прости, любезни мой поете,
че ти развалям рахатлъка,
но щом ни видиш дереджето,
ще викнеш сигурно от мъка
– „Напраздно съм умрял за роба!”
и сам ще си отидеш в гроба…
в. „Щурец”, г. 1, бр. 24, 3.06.1933 г.
Стихотворението е писано през 1928 година. Всяка прилика с бъдещите наши депутати е напълно неслучайна!
ДЕПУТАТ
Депутат! Депутат!
То е чудо занаят! –
Спиш и дремеш си рахат,
а омръзне ли ти, брат,
станеш – взимаш важна поза,
понапсуваш този-онзи
и си дремнеш пак благат,
верен на дълга си свят…
Депутат! Депутат!
Мил и сладък занаят –
чест, пари, имунитет,
в трена – без пари билет,
а на всичко туй отгоре,
щом от скука се умориш,
хайде, братко, във Париж
на държавен гръб вървиш…
Депутат! Депутат!
Щом закъсаш, мили брат,
сам приготвиш си проект
с някой подпис за ефект,
а след тоя жест велик
гюндулукът ти за миг
ето го увеличен
с двеста левчета на ден!
Депутат! Депутат!
Туй е божа благодат!
Без усилия и мъка
сам нареждаш си айлъка!
Не ти трябват мини златни,
нито сделки неприятни –
цялата хазна пред теб
чака като топъл хлеб!
(Тома Измирлиев, „Утро”, №5809, 27.ХІІ.1928 г.) C любезното съдействие на Иван Даракчиев
Тома Измирлиев
| Кратка информация | |
|---|---|
| Име | Тома Димитров Измирлиев |
| Роден | Кукуш, Гърция |
| Починал | гр. София |
| Жанрове | пародии, разкази, сатира, стихотворения, фейлетони, хуморески |
| Издания | Българан, Жупел, Маскарад, Ново време, Червен смях, Щурец, Звънар, Бургаски фар, Утринна хасковска поща, Беломорска заря |
Измирлиев, Тома Димитров (Кукуш, дн. Гърция, 9.09.1895 – София, 22.11.1935). По-голям брат на поета Христо Смирненски. Начално образование получава в Кукуш (1901), след това учи в гимназията в Солун и в Битолската българска класическа гимназия (1908–1912).
След края на Междусъюзническата война семейството му емигрира в София (1913), където Измириев постъпва във Военното училище. През 1914 получава стипендия и заминава за Цариград, където завършва гимназиалното си образование, вземайки две години за една, и записва да учи медицина.
В самото начало на студентстването си той прекъсва поради избухването на Първата световна война, завръща се в България и е мобилизиран на Южния фронт като „офицер за поръчки“ (1916).
В самия край на войната (1918) се разболява и е приет в болница. Без да дочака уволнението си като офицер и обезщетението си, той напуска военна служба и постъпва на работа като чиновник в София.
От 1921 става сътрудник на Военнотехническата комисия на ЦК на БКП и започва активно да пише за левия печат. Участва в секретни мисии на БКП във Виена, Цариград и Съветска Русия.
През 1925 властта забранява седмичното списание „Звънар“, на което той е редактор, и Измирлиев е принуден първо да се укрие, а след това да замине за Хасково, където успява да си намери работа в Окръжната сметна палата (1925–1932). През 1935 отново се завръща в София, където работи в Софийската сметна палата и като журналист до смъртта си.
Първите изяви на Измирлиев в печата са от 1913 във в. „К’во да е“. Сътрудничи и участва като редактор на списанията „Българан“, „Маскарад“ (като редактор, с Хр. Смирненски и Н. Тодоров-Фол), „Звънар“ (като редактор, с Кр. Кюлявков), „Ново време“, „Червен смях“ (с ред. Хр. Ясенов и Кр. Кюлявков); на вестниците „Утринна хасковска поща“ („Утринна поща“) (Хасково), „Весело утро“, „Бургаски фар“, „Жупел“, „Щурец“, „Беломорска заря“ (Хасково) и др.
Творчеството на Измирлиев е изцяло хумористично и сатирично, с някои малки изключения, загатващи близката емоционална и творческа връзка с брат му Хр. Смирненски (стихотворения като „Витоша“, „Аз помня първата ти песен“).
Острата публицистична насоченост срещу злободневните политически и социални проблеми изхожда първоначално от духа на хумористичното списание „Българан“ (1916–1924), наследило знаковия вестник със същото название (1904–1909).
Остроумието и духовитостта на ранните текстове на Измирлиев по политически теми и общи социални въпроси – демокрацията, войната, байганьовщината, изборите, църковното лицемерие и пр., след войните все повече се конкретизират, прицелвайки се в социалдемократическите партии и сговористкото правителство. Въпреки че е член на БКП, Измирлиев все пак запазва перото си далеч от праволинейното партизанстване и патетичното лозунгарство, оставайки изцяло в полето на хумора. Изпълнени с горчива насмешка и човечност са творбите му, посветени на туберкулозата („Празникът на розите“).
Характерни похвати за хумора на Измирлиев са олицетворението („Празникът на розите“, „Конституцията“), баснословието („За свободата на печата“, „Тринадесета заплата“), антифразата („Дни…“), пародирането на символистичното стихосложение, като забележителна по форма е творбата „Ескадрон“, пародираща „Червените ескадрони“ на Смирненски и същевременно наситена с политико-сатирична острота. Езикова и жанрова своеобразност притежава и цикълът фейлетони за Митре Шупелката, написани на кукушки диалект.
Измирлиев, заедно с Тодор Боров, е редактор на първото тритомно издение на съчиненията на Хр. Смирненски (1932–1933).
Псевд.: Бел Ами, Алфонс Пасифик, Анабел Ли, Луку Лукич, Гарабет Циклопиян, Голголенко, Драка, Звонарчик, Клинчи, Линка, Севдалина, Любичек, Межднун, Момче македонче, Мъстафиз, Борис Подрумов, Тома, Тома Неверний, Томич, Фома Фомич, Чиновник в оставка, Чичо Тома, Шило, Дон Базилио, Алегро Помпозо, Bavardo и др.
Николай Кирилов
Библиографията е изготвена от Северина Георгиева
