Сабазий/ Дионис и Орфей са първоизточник за много религии

Автор: Няма коментари Сподели:

В “Същността на боговeте”, Цицерон пише, че на римляните са известни четири божества с името Дионис… Един Дионис е покорил Индия, друг е ходил до Египет и е наречен там Озирис, трети достига Иберия. А Сабазий – Дионис е фригийско-тракийски цар, първоизточник за множество религии, бог на растителността, земеделието и лечението, на продължението на рода, благодетел и дарител на безсмъртие. Култът към Сабазий/Дионис е бил широко разпространен във Фригия и в Тракия. Корените му трябва да се търсят преди 4-5000 години и около  II хил. пр. н. е. 

Дионис е бил велик завоевател,учител и спасител.Търси снимката Дионис на кръста

Луций Ариан разказва, че преди идването на Дионис в Индия, местното население било номади непознаващи градове. Обличали се с кожи, ядели кора от дървета и сурово месо. Тракийския бог  им дал огъня, научил ги да орат и сеят, да правят вино, да строят, да коват оръжие, дал им също  закони и религия, като разбира се поставил себе си начело на новия пантеон.Според Ариан, Дионис е основателят на древната индийска цивилизация. 

За похода свидетелстват Филострат,  Еврипид, Хигинис, Цицерон, Сенека, Аполодор, Овидий, Нонус, Плиний, Страбон.

Траките са били известни с това, че като конен народ са извършвали мащабни миграции на хиляди километри. 

Трайно присъствие на палеобалкански народи в Индия доказва наличието  на топоними и хидроними имащи паралели с тези от земите на трако-пеласгите. Става дума  за ведическите Имеус, Саряю, Кубха, Меру, Бара, Раса.Те и хиляди други показват връзката с древна Тракия.  

 Луций Ариан пише, че Дионис дава религия на индийците, като поставя себе си начело на пантеона. В арийската религия Брама е създателят на света. Брама отговаря на Бромий- едно от имената на тракийския бог. Името на Дионис е свързано също с това на ведическия Диус Питар. Той е изестен  като бащата на боговете и е изобразяван като бик, както е изобразяван и Дионис-Загрей.

В древният индийски пантеон, Земела, богинята на земята е наречена от индийците Мата Пртиви-Майка Земя. Мата е българската дума матъ- майка, а пртиви отговаря на нашата дума пръст, земя.

 В пантеона на ирано-арийците Пртиви носи името Зам (земя).

В самите пурани,древни индийски предания, намираме потвърждение за това. Там са споменати богоподобните бригус – бойци колесничари,а ние знаем кои са първия народ с бойни колесници.

 Същността на орфизма се състои от една страна в популяризиране на онази част от мистериите на Дионис и Богинята-Майка, които не са тайна, скрепена с посвещение,от друга в намаляване и преодоляване на различията между различните религии и  създаване на универсална, приемлива за всички народи философско-религиозна система,и даване надежда на всички, че безсмъртната искра на духа може да бъде разпалена, титаничното начало може да бъде преодоляно и дионисиевото единство у всеки човек може да бъде възстановено. За това са необходими просвещение, строг аскетизъм, забрана да се убиват животни и да се яде месото им- как напомня за по-късното богомилство.

 Това е и реалното начало и първообраз на по младите религии- юдаизъм,християнство и ислям.

Проповядването на аскетизъм и вегетарианство в онези древни времена е било равно на духовна революция. Може да четете Еврипид, който в драмата си „Иполит” показва как цар Тезей укорява сина си, че като последовател и привърженик на Орфей е живеел по вегетариански.

Делото на Орфей е подето от траките-жреци от племето на бесите, които обслужват светилищата в целия регион – Елевсин, Делфи, на о. Самотраки, о. Лемнос и на много други места.

 Култът към Дионис чрез Орфей завладява умовете на траки,фригийци и финикийци, стига  освен от Тракия до Финикия,но и  до Азия, Египет, Южна Италия и Рим. Намерени са папируси в гробниците в Египет, култови предмети и знаци, свързани с Орфей и в катакомбите в Рим. 

 Огромната популярност на култа към Дионис насочва големи маси хора към светилището на Дионис в Родопите.

За празника Сатурналии имало обща трапеза, изчезвали социалните различия.

Сребърната оброчна плочка от Белинташ има голяма научна стойност, показва съвсем различна от досегашните твърдения картина за образа на Сабазий. Плочката е открита в подножието на скалния феномен Белинташ при село Мостово – Асеновградско, от местен жител и се съхранява в Археологическия институт и музей при БАН София, от 2001 г. Върху плочката Сабазий е изобразен в царствена поза. Този скален бог е седнал на скален престол в олтар. Обут е с високи обувки, характерни за планинските беси.

С божествената за траките лява ръка държи клонка, която го характеризира като бог на вегетацията и живота, на вечния кръговрат в природата. С дясната си ръка божеството държи меч-боздуган, олицетворяващ неговата сила и могъщество. Тирсът, жезълът, както е известно, е свещено оръжие. Оръжието, което Сабазий -държи в дясната сн ръка, съдържа изключително ценна информацня. Неговата форма, размери и изработка са характерни за бронзовата епоха. Мечът-боздуган е лят,а не изкован.

   До откриването на плочката съществува само описателен образ на Сабазий,а след откриването `при Белинташ, в този шедьовър на тракийското ювелирно изкуство, виждаме материализираният образ на божеството. Изображението притежава висотата на съвършена иконография, балансиран композиционен план. Всеки елемент има самостоятелно значение, а всички заедно образуват един завършен и автентичен образ.

 Образът нa Сабазий внушава величие, спокойствие, и е в пълна хармония с обкръжаващите го змии. Техният устрем нaгope символизира земната и космическа връзка и единство на света, силата на живота в развитие.

 Беланташ  е красива скала с форма на малко плато в Родопите- древно тракийско светилище на бог Сабазий на бесите. Името Белинташ се превежда като “камъкът на войната”, заради свещената война за главното светилище на Сабазий/Дионис в Родопите, водена от беския жрец Вологез.

 На горната площадка на скалата са издълбани кръгли отвори, улеи, ниши и стъпала, които според някои образуват карта на звездното небе. Скалният масив е с дължина около 800 м и с широчина между 20-40 м в различните участъци.

 В ниската част под самото плато се личат ерозирали каменни стъпала, които явно някога са били използвани като подход към платото.  Някои от дупките са като скачени съдове и водата прелива от един в друг посредством  плитка улейна система.  Два големи кладенеца,щерни се явяват център на тази система.  И двата кладенеца винаги са пълни с вода, дори и при по-голямо засушаване. Има мнения,че причина за това са енергийните полета в самата скала, които променят качествата на течностите и по този начин се намалява изпарението. Под самата скала има няколко удобни  и пригодени за обитаване скални ниши от незапомнение времена.Там се намира  Надписът от Белинташ, потвърждаващ, че нашите предци от Родопите са имали писменост много по-ранна от гръцката.

В земите на бесите култът на Сабазий е бил силно разпространен,особено в   района на Асеновград.

Мистериите на Сабазий били свързани с нощни къпания и пречиствания и се и вече в разлагащият се Рим се отличават с разпуснатост.

Сабазий според древни автори е ипостас на тракийския Дионис.Култът към Сабазий е бил широко разпространен във Фригия и в Тракия.

   В класическата гръцка митология Сабазий бил отъждествяван с Дионис-Загрей. По-късно под влияние на елинската митология и култура култът към Сабазий проникнал в Рим, където се слял с култа на Юпитер.

Дионис е тракийски бог, божество на възраждащата се и умиращата природа, на виното, лозарството и веселието. На повторното раждане,прераждане и метаморфози в различните версии се отдава мистично значение. Те са основната причина за култа на Дионис и мистериите, свързани с него, които се проявяват и до днес в народните празненства на Балканите, свързани с лозарството.

  Монети на тракийски царе,Аматок, Медок и др, често изобразяват символи на Дионис – гроздове, двойна брадва, или самия Дионис.

Макробий пише, че траките почитали Дионис, когото наричали Себадий, на връх Зилмисос в кръгъл храм. Покривът на този храм бил с отвор, откъдето да проникват слънчевите лъчи.

                                                                           Дионис

Изображения на Дионис се срещат в тракийското изкуство далеч преди римската епоха: Боровско съкровище (сватба с Ариадна), Панагюрско съкровище (с менадата Ериопа и вакханки) и др. Изобразява се по-често през римско време и то на оброчни плочки – юноша с вдигната край главата ръка, наоколо Пан, сатири, пантера и др. Най-интересният тип на Дионис е изобразен на оброчна плочка от Мелник от 214 г. – конник, наречен в надписа „бог Асдулес“, със спътници под лоза. Релефът на друга плочка изобразява намирането на Ариадна на о. Наксос. По българските земи се срещат и изображения на Дионис и Херакъл на колесница.

В светилището на Аполон в Делфи се почита и Дионис, който замества там Аполон през зимните месеци. Херодот пише за прорицалище на Дионис на върха на най-високата планина в Тракия, а други автори споменават като място на прорицалището планините Пангей или Хемус. Според Херодот тамошните жреци давали предсказания, подобно на тези на Пития в Делфи. Там се пазели и дъсчици със свещените писания на Орфей. 

 Александър Велики се обявява за „Нов Дионис“ в походите си към Мала Азия. Александър Велики  и Гай Октавий, бащата на първия император на Римската империя Октавиан Август, получават династични предсказания именно в светилището на Дионис.

През римската епоха на територията на България са засвидетелствани многобройни култови сдружения, посветени на Дионис, наричани „бакхейони“ или „тиаси“.

По времето на Херодот светилището на Дионис в Тракия е било във владенията на тракийското племе Сатри, а жреците в този древен храм били от рода на Бесите. Светилището се намирало на “най-високата планина в Тракия” – според Херодот. Осем столетия след него Макробий според тълкуванията на съвременните траколози, вероятно говори за същото светилище – “на хълма Зилмисос е посветен храм във формата на ротонда, чийто покрив по средата е открит”. Тези сведения са потвърдени и от Светоний, който съобщава, че при едно предсказание “такъв голям пламък лумнал, че се издигнал нагоре над върха на светилището”. По тези сведения историците установяват формата на храма – кръгъл и свързан символично със слънчевия култ. Древните извори споменават и че “покривът по средата е открит”, за да могат да проникват във вътрешността слънчевите лъчи.

 Една от най-агресивните теории е на Николай Овчаров, според който въпросният обект е разположен в монументалните скали на Перперек, който упорито е интерпретиран от българския археолог с вероятните му по-късни названия – Перперикон. Хипотезата на Овчаров е яростно опровергавана от Валерия Фол.Аз нямам доверие и на двамата.

Много от проучените светилища на българска територия подсказват, че могат да са посветени на Дионис. Такива обекти са разкрити на територията на Родопите, Рила и в Пирин. Херодот говори за това, което е най-близо до егейския бряг, и то може да е именно това в Рила или някое от светилищата в Западните Родопи.

По-достоверна ми изглежда хипотезата за местонахождението на светилището е изказана от проф.Диана Гергова, която няколко сезона проучва обект на връх Острец, Родопа планина, който представлява монументално светилище посветено на Дионис.

                                                                            Връх Острец

Истинското име на Юстиниан Велики, тракийски  римски император  е Петър Сабазий.

 Дори ревностният християнин и мъченик Св. Сава носи името на Савазий, Сабазий, въпреки, че изповядва друга вяра.

 Вариант на теонима Сабазий срещаме и в командващият българи Сабиниан. По-интересно е, че и в името княз Сабин намираме следи от почитта към Сабазий, толкова силен е бил култа към този бог. Дори и днес Сава е едно доста често срещано име сред нас българите.

 Сабазий-Дионис е почитан на остров Крит и под името Загрей. Taм древният бог е олицетворяван с бик, а точно това означава и името Загрей. То е свързано с ведическата, арийска дума shakra – сила, мощ.

Тракийците Дионис и Орфей дълги години бяха присвоени от африканските преселници гърците-Дионисий, и от римляните Рим (Бакхус, Либер),като Дионисови мистерии, посветени на Дионис, в Гърция се наричат дионисии, в Рим – вакханалии.

В откраднатата до голпма степен от траките “гръцка митология”-Дионис, един от главните богове в пантеона, е син на Зевс и на Семела, съпруг на Ариадна, дъщерята на критския цар Минос. Семела е тиванска принцеса, името на която някои автори свързват с фригийската дума zemelos („земен“).

Според друга версия Дионис бил син на Зевс и Персефона- владетелката на подземното царство, или на Семела. Ревнивата Хера отново се опитала да убие детето, този път като изпратила титаните да го разкъсат, като го примамят с играчки. Титаните се страхували, че Дионис ще наследи трона на Зевс и го преследвали.

Още Омир разказва легендата за Ликург, по-късно споменаван като цар на тракийското племе едони, който бил настроен враждебно към новия божествен цар.

 Дионис с войската си пленил Ликург и го ослепил. На мястото на Ликург Дионис поставил Харопс, който му издал тайните на Ликург.

От тази царска династия, която наследила и тайните на Дионисовите мистерии, според някои автори произлиза и Орфей. После Дионис отишъл в Тива и там също сменил старата династия.  Дионис завладявал разни страни, в които жените преминавали на негова страна, опълчвали се срещу мъжете си, напускали градовете и бродели из планините, обхванати от вакхическа лудост.

На повторното раждане (прераждане) и метаморфози в различните версии се отдава мистично значение. Те са основната причина за култа на Дионис и мистериите, свързани с него, които се проявяват и до днес в народните празненства на Балканите, свързани с лозарството.

                                           Публикувано от 

                    http://www.pamettanabulgarite.com/page/4155162:Page:403738

Предишна статия

БЪЛГАРСКИ ИСТОРИЧЕСКИ ИЗВОРИ ОТ ВРЕМЕТО НА СИМЕОН ВЕЛИКИ

Следваща статия

Математикът Петър Велков отново с факти, този път за себе си

Други интересни