Ние всички гледаме на ЕС и неговите институции като гарант за мир, демокрация и равнопоставеност в Европа. Не може да бъде пренебрегнат фактът, че законодателното предложение на ЕК за зелени паспорти за пътуване е нарушение на Чл.3 от Договора за ЕС (за свободно движение на хора), както и на конституциите на страните членки, в т.ч. и Конституцията на Република България.
Въвеждането на т.нар. „зелени сертификати“, базирани на изисквания за ПСР тест, ваксина и тест за антитела, се явява инструмент за непряка дискриминация.
Непряката дискриминация се наблюдава, когато изглеждащи като обективни разпоредби, критерии или практики фактически поставят представители на определени групи в по-неблагоприятно положение в сравнение с другите.
Съществен проблем е и отсъствието на научна, медицинска и фактологическа логика, върху която почиват ограниченията:
1. ПСР тестовете дават значителен процент грешки – както фалшиво положителни, така и фалшиво отрицателни резултати. Това даде основание на СЗО да определи поставянето на диагноза Ковид-19 като съвкупност от лабораторни показатели и симптоми. Следователно, резултатът от ПСР тест би бил ненадежден и негоден критерий за оценка на риска от заразяване.
2. Всички прилагани ваксини срещу SARS-CoV-2 все още са в процес на трета фаза от клиничното изпитване и няма категорични научно валидирани факти за тяхната ефективност, особено по отношение на ограничаване разпространението на вируса. Твърде рано е, за да разчитаме на обощени данни за процента на хората, които имат достатъчно антитела след поставяне на втората доза ваксина.
Въпросите за това какъв процент от ваксинираните имат изработени антитела, достатъчни ли са, за да ни предпазят от заразяване и за какъв период, колко време ще се задържат тези антитела и дали ваксинираните разпространяват заразата са все още висящи и дискутабилни. Ключов въпрос е и достъпът до ваксини – ако няма за всички, значи има ограничение базирано изначално на неравнопоставеност и не може да е изискване за дерогиране правото на свободно движение на територията на ЕС.
3. Тестовете за антитела сред преболедувалите са друго сериозно предизвикателство. Има различни видове тестове с различни методики и надеждност. Не е ясно ще бъдат ли определяни кои от тях се приемат за валидни и въз основа на какви данни. Антителата се задържат за определен период след преболедуване, но това не означава липса на имунитет срещу коронавируса.
Тестовете за антитела не отчитат клетъчния имунитет, следователно подобен критерий е медицински некоректен. Освен това, ако определяме като изискване наличието на антитела у преболедували, резонно е същото да важи и за ваксинирани.
Доказано, преболедувалите имат по-всеобхватен имунитет от ваксинираните и не би трябвало да има различен стандарт при оценката на риска при двете групи. Ако имунитетът на преболедувалите е краткотраен, то такъв ще бъде и при ваксинираните, следователно стои въпросът за валидността на тестовете за антитела, респективно това би трябвало да определя и валидността на въпросните „зелени сертификати“.
В заключение, бих искала дебело да подчертая, че централизираното налагането на непряка дискриминация е само на една крачка от принципите на фашизма. Фашистите изповядват идеята за еднопартийна власт и вярват, че само силните могат да оцелеят, бидейки здрави, витални и чрез отстояване на себе си в борбата срещу слабите. Фашистките правителства забраняват и потискат критиката и опозицията към себе си и към фашисткото движение.
В днешното си експозе по време на седмичния Ковид брифинг, министърът на здравеопазването Костадин Ангелов неумело нагази във водите на фашистката реторика, заклеймявайки едноинстанционно различно мислещите и критиците си. Отиде и по-далече, вменявайки вина на всеки, който оспорва неверните му твърдения и манипулации и който не приема да се подчини на некомпетентните му решения и заповеди.
Не е ясно дали е по-скоро политически неопитен или невеж, но очевидно не си дава сметка за думите си. Край него има достатъчно грамотни хора, които биха могли да му обяснят защо пропагандните му клишета се движат по смъртоносния ръб на политическия бръснач. Убедена съм, че съвсем скоро Борисов ще се разграничи от подобна високо рискова позиция.
Антония Първанова https://svobodnoslovo.eu/