Трябва ли да приберем златото си от Великобритания или поне да го преместим на по-сигурно място в условията на реален BREXIT? Този въпрос виси над главите ни, зададен от редица есперти.
Питането е породено от обсъждания на този проблем в Румъния. Там още преди година управляващата Социалдемократическа партия се беше приготвила да прибере съхраняваните в чужбина златни резерви на страната. В парламента бе внесен законопроект, който предвижда 95% от румънското злато да се върне в страната.
Предложението предвижда изнесеният благороден метал да не надвишава 5% от общото количество на златните резерви на Румъния, които възлизат на 103.7 тона, а стойността му се оценява на около 3.8 млрд. евро. Около 65% от златото на северната ни съседка е депозирано в Банк ъф Ингланд, Централната банка на Англия (ЦБА).
BREXIT няма никакво отношение към съхранението на част от златото ни във Великобритания. То стои там, защото трупа доходност. Това коментира ексклузивно за „БАНКЕРЪ” Калин Христов, подуправител на БНБ, ръководител на управление „Емисионно“.
Поводът за този диалог е едно заявление за достъп до обществена информация от Костадин Костадинов, председател на ПП „Възраждане” и последвалия отговор на БНБ. Костадинов е убеден, че изнесеното злато трябва да се върне в България.
В този контекст, преди румънците да започнат дискусията, поляците действаха решително. В края на 2019 от Великобритания към Полша са били изпратени повече от 100 тона златни резерви, съобщи гуверньорът на Централната банка на Полша Адам Глапински. Стойността им е 18.3 млрд. злоти (4.7 млрд. евро).
Златото е било извадено от трезорите на Bank of England, където след Втората световна война Полша съхранява голяма част от златните си резерви.
Процедурата по прехвърлянето на злато е била юридически сложна, в нея са участвали няколкостотин служители на Полската централна банка. Връщането на кюлчетата е било извършено на 8 пратки. Самолетите с ценния товар пристигали на летищата във Варшава и в Познан.
След операцията Полската централна банка разполага със златни резерви в размер на 228.6 тона, на стойност 42.3 млрд. злоти (9.84 млрд. евро). В нейните трезори се съхраняват малко под половината – 105 тона. Останалите 123 тона се пазят във Великобритания.
БНБ пък се позова на разумната си инвестицонна политика по отношение на златото.
Централната ни банка е придобила 11 113 тройунции злато през първата половина на 2020 г., сочи официалната справка. Те са осчетоводени на 6 февруари т.г. по сметката на БНБ в Централната банка на Англия, където България държи от години около 60% от златния си резерв.
Това става ясно от отчета на Българската народна банка за полугодието на 2020 г. Една тройунция злато се равнява на 31.1 грама, което означава, че резервът е увеличен с около 345 килограма.
Именно Лондон е най-големият пазар на инвестиционно злато, другият е Ню Йорк. Затова сме там, не виждам никакъв смисъл да се променя нещо, добави Калин Христов.
От БНБ твърдят, че към момента златния ни резерв е около 42 тона.
Според по-стари данни на Световния съвет по златото българският златен резерв възлиза на 40.8 тона (1.3 милиона тройунции) към 30 септември 2020 година.
Вижда се ясно, че февруарското покачване на златния резерв на България е най-голямото за последните 20-30 години. Според статистиката на Световния съвет по златото към 30 септември 2020 г. България е на 53-а позиция сред 132 държави и организации по света по обем на златния си резерв (в тонове).
Заради придобиването на тройунциите и вследствие на покачването на цената на златото през полугодието на 2020-а с 16.14% делът на благородния метал във валутните ни резерви се увеличава до 8%.
Съхраняването на злато при Централната банка на Англия предоставя възможности част от негод дабъде инвестирано на международните пазари, от което БНБ получава доход в злато. Това е и причината количеството злато да нараства във времето, коментира подуправителят на БНБ Калин Христов.
Размерът на този доход зависи от редица фактори, най-важните от които са пазарната среда – търсенето и предлагането, съответно лихвените проценти и ограниченията по отношение на контрагентите, с които по Закона за БНБ банката може да работи.
С цел да се увеличат възможностите за получаване на доход, още през 2002 г. БНБ извърши операция по преместване на част от златните си резерви в Bank of England.
В резултат на тази операция размерът на златото в чужбина нарасна еднократно с 518 хил. тройунции (16.1 тона) за сметка на това, съхранявано в трезор на БНБ.
В началото на 2020 г. беше финализирана суапова сделка между БНБ и Банката за международни разплащания, Базел,
при която БНБ получи 0.4 тона (11 113.6 тройунции) злато по сметката си при Bank of England.
Към 30 юни 2020 г. общите златни резерви на БНБ възлизат на 1 млн. и 329 хил. тройунции (41.3 тона). Българската народна банка съхранява в свои трезори на територията на Република България 529 хил. тройунции (16.4 тона) от общото количество злато, а останалата част от 800 хил. тройунции (24.9 тона) се съхранява в трезора на Централната банка на Англия (ЦБА) – Bank of England – в Лондон.
Това разделение може да се проследи в т. 12 от обясненията към Консолидирания финансов отчет на БНБ, където позициите “Кюлчета злато в стандартна форма” от 513 хил. тройунции (16 тона), и “Злато в друга форма” от 16 хил. тройунции (0.4 тона), показват златото в трезор на БНБ, а позицията “Депозити в злато в стандартна форма” от 800 хил. тройунции (24.9 тона) показва златото извън страната.
„Златото не е пасив, при него няма кредитен риск. Неговите запаси са ограничени и затова то поскъпва чувствително от 70-те години до днес”, обясни Христов.
Класация
Най-много злато в света – в пъти повече от всяка друга страна, притежават САЩ (8133 тона). На второ място е Германия (3362 тона). С големи количества в ЕС разполагат още Франция (2436 тона) и Италия (2451 тона). Това е значително над резервите на Китай (1948 тона).
В региона на Балканите Румъния, Гърция и Турция имат значително по-голям златен резерв в сравнение с България – съответно 103, 113 и 561 тона.
Любопитен факт е, че България има повече злато от Обединените арабски емирства, които разполагат с 40.2 тона.
По закон
Брутният международен валутен резерв (БМВР) на БНБ е равен на пазарната стойност на активите на банката, изрично посочени в чл.28, ал.3 от Закона на Българската народна банка (ЗБНБ). На основание чл.28, ал.3, т.6 от Закона за БНБ в БМВР се включва и монетарното злато, собственост на БНБ.
Както златото, съхранявано от БНБ, оповестявано в позицията “Кюлчета злато в стандартна форма”, така и това, съхранявано в ЦБА, оповестявано в позицията “Депозити в злато в стандартна форма”, е във вид на кюлче, отговарящо на един и същи стандарт – този, приет за търговия на пазара на злато на едро в Лондон, Великобритания.
Този стандарт е широко приет от пазарните участници на международните пазари и отговаря на условията златото да бъде отчитано като монетарно от централните банки. Златото на БНБ, съхранявано в ЦБА, е отделено юридически от това на останалите клиенти и на самата ЦБА, като всяко кюлче е описано по номер и се води на името на БНБ.
Единствено и само БНБ има юридическо право да се разпорежда със съответните кюлчета.
Златото по тези две позиции, общо 1 млн. и 313 хил. тройунции се включва в баланса на управление “Емисионно”, съдържащ брутния международен валутен резерв на БНБ.
Златото на БНБ, оповестявано в позицията “Злато в друга форма”, не отговаря на въпросния стандарт, поради което то се отчита в баланса на управление “Банково”.
https://www.banker.bg/ https://svobodnoslovo.eu/
