Това е едно много тъжно интервю. Тъжно, защото може да се определи единствено с клишето ”болезнена истина”. Това е. Тъжни констатации направи в ефира на Българската национална телевизия Мартин Карбовски. Изрече на глас ония истини, които прехвърляме в главата си и тихо цъкаме с език. Па ако се ядосаме много след третата ракия, ще тропнем яростно по масата, ще вдигнем една революция в хола и после ще си легнем и ще забравим. До следващия ден. И така… Но някой трябва да ни припомня тези истини от време на време. За да не заспим съвсем.
У нас вече няма хора. Политиката е функция на обществото, а у нас се наблюдава едно тежко опростачване. Имитираме демокрация, ама лошо я имитираме и изобщо държавата ни гние. Такива истини…
„Духовността, образованието и интелекта в България имат своя палач. Това е квинтесенцията на народния избор. Избираме хора, които не могат да си тръгнат от властта. Превръща се като виц: Пожарникар води коремен хирург да му покаже как върви строежа на магистралата. Това е виц. Влизаме в стилове като абсурда и чакаме Годо (препратка към пиесата на Самюъл Бекет „В очакване на Годо“, бел.ред.)*
„Най-тъжното нещо, което съм снимал е българче, което не знае български, в Испания. Това историята няма да ви го прости. Не става така“, коментира още журналистът Мартин Карбовски.
„Но това управление последните 11 години унищожи журналистиката. В това има грях господин Борисов, който звъни тук-таме и си прокарва неговите идеи като истински падишах и сваля хора“, коментира още Карбовски.
Проблемът със свободата на словото е един от многото за България. Според класацията на „Репортери без граници“ страната ни се нарежда последна в Евроопейския съюз и на 111-то място в света. Като основна причина се посочва липсата на прозрачност в медийната собственост. Факт е обаче, че критичните гласове често се заглушават, а журналистите се изтикват в ъглите.
„Ако ще говорим наистина за свобода, трябва да можем да понасяме критиките. Създаде се едно жълто писане. Жълтите медии създадоха жълти хора“, категорчен беше още Карбовски.
„Предизборната кампания у нас е жалка история. Това е времето на “изгубените велики каузи”. Кампанията у нас е “Кой ще го изкараме лош човек, гей или още по-лош някакъв хетеро”… Никой няма да ти каже какво има намерение да направи. То не се и чува в общия хор на жълтата поезия и журналистика. Има наистина перфектно изпипани анти-кампании, черни и грозни, които съсипват цели съдби. В този смисъл никой няма да ти каже какво ще свърши и каква велика идея има за нашия идентитет. Ще бъде: Този е боклук, а другия – по-голям боклук. И тука влизаме в провала на нашето поколение, което се оказа само две неща – скептично и малодушно“, смята Карбовски.
„Политиците не са виновни. Те са функция на опростачването на самия народ. Той си избира по-прости от него, за да може да им се подиграва и после малодушно да каже, че не може иначе. Това правим в момента“, допълни още журналистът.
„Държавата вече 30 години не направи възможно човек, който продава дисковете си и музиката си, да е толкова богат, че да може половината си пари да ги даде за благотворителност. Както при социализма така и сега, държавата съсипва кариери, смачква финансово тези хора и те накрая плачат за 150 лева. Това е тъга. Много е страшно. Подкуп има в това решение на министъра на културата. Подкупват интелектуалците. Ако бяха умни “интелектуалците”, щяха да кажат: Не ти щем милостинята, който и да си. Това трябваше да кажат. Хубаво е човек да може да изкарва със сърцето и ума си пари. У нас е почти невъзможно“, посочи още журналистът.
*Пиесата „В очакване на Годо“ е определена за „театър на абсурда“ в началото на 60-те години от критика Мартин Еслин.
https://frognews.bg/ https://svobodnoslovo.eu/
