Едно дете днес стъпи на шахта в европейската столица София и остана на 16 години. Защото го уби…не, не е тока. А БЕЗХАБЕРИЕТО И КОРУПЦИЯТА. И започна едно футболизиране на отговорността.
Нашите национали могат да се учат от общинските калинки как се прави това – финтиране на топката, наречена ОТГОВОРНОСТ.
Помните ли, че един фонтан на Графа – същият, дето е абониран за нескончаемите ремонти, уби млад мъж преди години. Не фонтана, отново безхаберието и корупцията го убиха. Да сте чули са има виновен. Няма и да чуете.
У нас убиват фонтаните и капаците на шахтите. А калинките ни наглеят и напевно ни повтарят „Видими резултати“.
Да, видими са….сълзите и мъката в сърцата на осиротелите родители. Къде сте сега, безценни наши чиновници, които с безхаберието и тежката си некомпетентност направихте едно дете ангелче?
КОРУПЦИЯТА УБИВА и дава „Видими резултати“. Бог да прости детето! Изказвам най-искрените си съболезнования на родителите и близките му????????????
Цветеслава Гълъбова
Поредната нелепа смърт на младо момче в София отново предизвика възмущение в социалните мрежи. Отговорните от управляващите щели да проверят. Евентуално. Никой нищо не знае защо и как се е случило. Вероятно в момента търсят начин за убийството да им е виновен я Президента, я Нинова, я Путин или гадните комОнисти.
В общественият договор има драстични нарушения. Ние имаме право на достоен живот, но той ни се отказва. Имаме право на сигурност, но получаваме престъпления, прикривани от властта. Имаме право на свобода, но тя остава илюзия. Държава вече няма във вида, в който очакваме. Никой не се се грижи администрацията да си върши работата. Калинки и корумпета, на които плащаме заплати, не вършат нищо или разрушават вече изграденото. Полицията се е превърнала в чадър над мутрите и рекетьор над хората и бизнеса дотам, че хората вече дори не подават сигнали за престъпления. НАП, Инспекция по труда, НОИ, службите – всички имат за цел да притискат хората и да ги изнудват, а правата на хората не се зачитат.
Вече никой не разчита на държавата ни, защото осъзнаваме, че я няма. Тя е заменена с мутренско управление, което има за цел само ограбване на България и на хората и прокарване на чужди интереси. „Държавата“ вместо помощи за нуждаещите се хора, останали без работа и бизнес, първо даде 75 милиона помощи на колекторски фирми, които събират задълженията от бързи кредити. Вместо за здравеопазване и образование, прави фитнес-площадки по запустели села с пет баби на кръст. Вместо инвестиция в икономиката, прави пътища, които издържат едва няколко седмици и са опасни за живота ни.
Държава няма! Има мутри, овладели управлението. И те правят това, на което са свикнали – рекет, изнудване, кражби, търговия с влияние, търговия с живот, търговия с хора, корупция. Кое не е ясно?
И точно затова колкото по-скоро се разделим с илюзиите, че има независима институция с правомощия в България, която може да противодейства на мутрите, толкова по-бързо ще намерим и начин да се справим с тях. За три десетилетия те си избраха свои проверяващи, контролиращи, служби за сигурност и охрана, прокуратура и донякъде съд. А ние наивно смятаме, че един сигнал до прокуратурата ще доведе до разследване и затвор.
Затова трябва да се борим!
За наша, българска държава, в която има обществен договор и политиците са наши слуги, а не наши господари!
Елена Гунчева
Има моменти, когато думите са безсилни. Едно дете е убито, както си върви по улицата. Не е убито от бомба в световна война. Не и от лавина в планината. Не и от вирус, за който няма лекарство. Убито е от ток, когато е стъпило на улична шахта.
„Абсолютно нелеп инцидент“, мрънка някой си зам.-кмет в бездушно интервю, докато майката на мъртвото момче си изгаря душата и си изплаква очите. Инцидент ли? Я, стига, бе господине! Това е убийство – убийство на дете, извършено в условия на продължавано длъжностно престъпление – корупционно или друго служебно, с висока степен на опасност от още жертви. И не е нелепо, а е системно.
Убиваме си децата, които и без туй намаляват, защото са родени в най-бързо опразващата се държава и имат малшанса да бъдат част от най-бързо изчезващата нация в света.
„Държава“ ли казах? Няма такава. Ако имаше, до този час кметицата, районният кмет, главният архитект и полицейският шеф (оня, дето, вместо бандити, лови тинейджъри на рожден ден) – всичките тези заплатаджии щяха вече да са си подали оставките. И да седят не зад бюрата си, а пред тези на следователите.
Обаче не, те щели да правят проверки на шахтите. Пак. И пак така безсрамно и безнаказано, както проверяваха по-рано шадраваните и дискотеките, превърнати от алчността и безхаберието им в ковчези.
Казват, че гневът е безсилен и безполезен. Но у нас. А в добрите за живеене страни (скандинавските) казват друго: Най-страшен е гневът на търпеливите.
Анна Заркова
