След анонса на разследването OpenLux и изпратени въпроси до НАП получихме оттам обширен отговор, но с оскъдна информация за поставените въпроси.
Попитахме следното:
-
Известни ли са на НАП лицата, български граждани и местни лица (заплащащи данъци в България), които са бенефициери на фирми в Люксембург.
-
Търсена ли е от НАП информация от Люксембург по линия на международния обмен за крайните бенефициери на компании, които са български граждани и местни лица, както и за притежаваните от тях активи – недвижима и движима собственост, банкови сметки, акции и други.
-
Получавана ли е в НАП такава информация от Люксембург, кога и в какъв обем.
От отговора се разбира, че такава информация не е търсена системно от българските данъчни. За периода 2018-2020 те са изпратили шест запитвания до Великото херцогство Люксембург като едно от тях е за голяма група лица. Получени са и три спонтанни доклада от Люксембург по линия на европейската директива 2011/16/ЕС.е се съобщава. НАП разкрива само свършеното на база на общите данни от международния обмен на данъчна информация – 502 проверки, 15 ревизии и близо 10 млн. лв. установени недекларирани доходи от източник в чужбина. Не е уточнено изрично, но се предполага, че става дума за периода 2018 – 2020 г.
Великото херцогство Люксембург не изпраща данни за собственост и доходи от недвижимо имущество – уточняват все пак от НАП, от което се подразбира, че данни за българските бенефициери на компании регистрирани там и тяхното имущество не са постъпвали. Пълният текст на отговора от НАП е цитиран в края на материала.
Да не се гоним, за да не се хванем…
Вече няколко гръмки скандала и разкрития за чуждестранни активи и сметки на българи потъват в НАП и в Прокуратурата като в плаващи пясъци без никакви видими резултати. Реакцията е или мълчание, или, но само ако много се разшуми, политически изявления и закани за безкомпромисни действия на държавата. Тези закани бързо отшумяват и се забравят, а реалните действия водят до задънена улица. Припомняме най-ярките случаи от последните 10 години:
Швейцарският диск
Става дума за данните получени от немските данъчни власти за сметки в Лихтенщайн и Швейцария, които те са искали да споделят с българските си колеги, но не са получили нито едно официално запитване от българска страна.
За този демарш на германците се разбра след посещение на шефа на НАП Красимир Стефанов в Берлин през март 2010 г. В интервю за в. “24 часа” след въпросната среща Красимир Стефанов потвърждава, че той и служителите на НАП са видяли “колко са и кои са” българите с швейцарски сметки и се жалва, че трябвало вече да ходи с бодигардове.
„В интерес на истината това, което видяхме на днешната среща, потвърждава цифрата от над 200 млн. евро влогове. Доклад ще бъде даден на премиера Бойко Борисов, парламента и службите.”, обяснява още той.
Биволъ се поинтересува от съдбата на този диск с питане по ЗДОИ и стана ясно, че германците специално са поканили Красимир Стефанов и четирима експерти, на които са показали данните. Разяснили са им, че за да се получи информацията за всеки вложител е достатъчно да се прати аргументирано и индивидуализирано питане: три имена, дата и място на раждане, причина да се иска информацията (данъчно или наказателно разследване).
Българската държава обаче не е пратила нито едно запитване. Нещо повече – официални доклади от посещението на Стефанов в Берлин няма. Няма доклад до тогавашния финансов министър Симеон Дянков, няма ги и докладите на четиримата експерти, които са пътували до Берлин до началника им Стефанов. Всичко е потулено.
Панамските документи
В разгара на гръмкия световен скандал породен от разследването на Международния консорциум на разследващите журналисти тогавашният финансов министър Владислав Горанов обеща проверки за произхода на парите и платени ли са данъци – припомня в. Банкеръ.
„В момента, в който излязат данни за някое лице, започваме селекция. За мен ползването на офшорни компании показва, че ти искаш да избягаш от нещо, дали от идентичността си, дали от произхода на средствата, дали от данъчно облагане. Този отговор трябва да дават хората, които имат офшорни сметки, офшорни компании, а в никакъв случай отговорът не трябва да бъде, че се крият от държавата”, коментира тогава Горанов.
От НАП заявиха, че ще искат информация от Международния консорциум на разследващите журналисти (ICIJ). Твърдяха, че приходната агенция щяла да получи „цялата налична информация за българи и български компании, за които има данни за офшорни сметки и за извършени операции“.
Това по наши данни не се е случило.
Единственият видим досега резултат от заканите на прокуратурата да разследва разкритите офшорни собственици е арестът на Николай Банев.
За сравнение, приближеният на премиера Младен Михалев – Маджо – знакова фигура на бандитския преход, също беше разкрит от Биволъ чрез Панамските документи като собственик на офшорна фирма, чрез която е извършвал съмнителни гешефти в България. Разследване по този случай няма.
Наскоро стана ясно, че прокуратурата няма да разследва офшорката “Виафот”, за която Биволъ разкри, че е собственост на адвоката на Делян Пеевски – Сашо Ангелов. Нейната роля е ключова в скандала с “Дунарит” и опита за отравяне на оръжейния търговец Емилиян Гебрев от агенти на ГРУ.
Азербайджанската перачница, Перачницата “Тройка”, FinCen…
Българите разкрити като бенефициери на международните финансови мрежи с мръсни руски и азербайджански пари нямат никакви притеснения, че ще бъдат разследвани.
Най-яркият пример е със съпруга на Ирина Бокова и представител на България в ЕБРД Калин Митрев. Бившият агент на ДС “Симеонов” е получил стотици хиляди долари от сметки свързани с режима в Баку, разкри Биволъ. След кратко стъписване във властта и заявка за отстраняване на Митрев, той все пак остана на поста си, а разследването инициирано от прокуратурата потъна някъде.
Няма никакви видими действия и резултати от НАП по разкритията, че Митрев и Бокова притежават недвижими имоти за милиони в Париж и Ню Йорк.
На поста си стои и областния управите на Бургас Вълчо Чолаков, за когото стана ясно, че е получавал стотици хиляди евро от офшорки, свързани със скандала “Магнитски”.
Още едно свързано с властта лице, което е получавало пари от същия кръг офшорки свързани “Магнитски” лъсна в разследването FinCen Files. Става дума за Добрин Иванов, прокси на депутата Делян Пеевски и собственик на партийната телевизия на ГЕРБ “ТВ Европа”, чийто директор Георги Харизанов е главен пропагандист на управляващата партия. По сметка на фирма на Иванов постъпват един милион евро точно в периода, когато той купува телевизията.
Всичко това илюстрира явното нежелание на институциите да проверяват и да разследват сериозно данните за офшорни компании и чуждестранни авоари на видни представители на властта и обвързани с нея бизнесмени. Ударите срещу такива, доколкото ги има са мотивирани единствено от мафиотско преразпределяне на гангстерския бизнес, или политически причини. Примерите са пред очите на всички. Властта в България стои ЗАД големите, мръсни и сенчести пари, били те в чекмеджета в Банкя или в сейфове в Швейцария и Люксембург.
Отговор от НАП: Правна рамка на международния обмен на данъчна информация
Националната агенция за приходите обменя информация с Великото херцогство Люксембург в областта на преките данъци на основание няколко правни инструмента:
-
Директива 2011/16/ЕС относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане, както и последващите ѝ изменения (напр. Директива 2014/107/ЕС и др.);
-
Конвенцията за взаимно административно сътрудничество по данъчни въпроси;
-
Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО).
Всеки един от тези правни инструменти дава възможност за извършването на три основни форми на административно сътрудничество, които могат да бъдат използвани за събиране на информация относно получени доходи и притежавано имущество на български местни лица в Люксембург:
-
обмен на информация при поискване;
-
спонтанен обмен на информация;
-
автоматичен обмен на информация.
При обмена на информация при поискване се отправя конкретно запитване до чуждестранната данъчна администрация във връзка с конкретно данъчно производство (напр. започнала проверка или ревизия), за което е установено, че трябва да бъде събрана информация от чужбина. Търсената информация трябва да отговаря на международните стандарти за „предполагаема значимост“ (foreseeable relevance), а именно в момента на отправяне на искането запитващият орган смята, че в съответствие с националното му право има голяма вероятност исканата информация да е от значение по отношение на данъчните дела на едно или повече данъчнозадължени лица, идентифицирани по име или по друг подходящ начин, и да е обоснована за целите на разследването.
В периода 2018 г. – 2020 г. до Великото херцогство Люксембург са отправени 6 обмена на информация при поискване, единият от които касае голяма група лица.
Спонтанен обмен на информация е обменът, при който държавите си предоставят информация една на друга по собствена инициатива, без да е необходимо конкретно запитване. Това са случаите, когато едната държава е установила (например по време на ревизия) или разполага с информация, която предполага, че може да представлява интерес за другата държава.
В периода 2018 г. – 2020 г. от Великото херцогство Люксембург са получени 3 спонтанни обмена на информация.
При автоматичният обмен на информация държавите се договарят да си обменят регулярно (често веднъж годишно) предварително определени категории информация за доходи или имущество (напр. лихви, дивиденти, трудови доходи, банкови сметки и т.н.), които местни лица на едната държава получават/притежават от/в другата държава. При този обем на информация не се изисква предварително отправено запитване по отношение на конкретен данъкоплатец.
Обхватът на автоматичния обмен на информация е различен в зависимост от правния инструмент, на основание на който е извършван.
Директива 2011/16/ЕС предвижда автоматичен обмен на информация между държавите членки на ЕС за пет категории доходи и имущество:
-
доходи от трудови правоотношения;
-
директорски възнаграждения;
-
животозастрахователни продукти;
-
пенсии;
-
собственост и доходи от недвижимо имущество.
Директивата предвижда, че държавите членки ще си обменят информация за посочените категории доходи, с която разполагат, което на практика означава, че обхватът на получаваните данни варира значително. Повечето държави членки обменят основно информация за трудови и директорски възнаграждения и пенсии. Великото херцогство Люксембург не изпраща данни за собственост и доходи от недвижимо имущество.
Директива 2014/107/ЕС урежда автоматичния обмен на информация за финансови сметки между държавите членки на ЕС и включва следните данни:
-
идентификационни данни за титуляра на финансова сметка (физическо или юридическо лице);
-
данни за финансовата институция, която поддържа сметката и номер на сметката;
-
данни за наличността (баланс) или стойността на сметката към края на съответната данъчна година;
-
данни за доходността по сметката (лихви, дивиденти, брутни постъпления, други плащания).
Когато сметката е с титуляр пасивно нефинансово образувание по смисъла на §1а, т. 47 от ДР на ДОПК (напр. офшорно дружество, което не извършва активна стопанска дейност), финансовите институции предоставят информация и за контролиращите лица (действителните собственици, установени по ред на съответното AML законодателство) на пасивното нефинансово образувание.
Информацията не включва данни за движенията по сметките.
Контролни производства на НАП, в които са използвани данни от международния обмен на данъчна информация (общо, не само Великото херцогство Люксембург)
Общо възложени проверки – 502
Общо възложени ревизии – 15
Общ размер на установените недекларирани доходи от източник в чужбина по горните проверки и ревизии – близо 10 млн. лв.
https://bivol.bg/ https://svobodnoslovo.eu/
