https://www.youtube.com/watch?v=lwa6vUpxihM
ЧЕСТ: На организирано нападение, може да противостои само организирана съпротива
Преди 30 години, на борда на съветския кораб „Максим Горки“ край бреговете на Малта, се състоя среща на най-високо равнище между ръководителите на Съединените щати и Съветския съюз – Джордж Уокър Буш (старши) и Михаил Горбачов. Срещата се провежда във времето на срива на комунистическите режими в Източна Европа и според много наблюдатели, някои от които и присъствали като част от делегациите на въпросната среща, именно на нея се договаря разпределението на света, след Студената война.
Тогава, скъпи българи, ние бяхме предадени!
Предадени като военна плячка от загубилия глобалната идеологическа и геополитическа битка Съветски съюз на победилия в този сблъсък колективен Запад.
Веднага, след тази договорка, у нас нахлу режимът на либералния глобализъм, който имаше няколко основни задачи, които към дата днешна, са почти изпълнени.
Първа задача – лишаване на страната ни от икономически суверенитет. Какво означава това?
Деиндустриализация, рязко орязване на социалните услуги и достижения, пълен картбланш на свободния пазар, с всичките му присъщи извращения. Резултатът – никога, през цялата си история, България не е била в толкова окаяно социално-икономическо и стопанско състояние. И, ако се чудите, дали все пак е било възможно нещата да се развият по друг начин, ако например, както битуват разни смехотворни тези, че преходът си е бил много добре замислен, но някакви лоши хора са го провалили. Не, нямаше как нещата да се развият по друг начин, защото изначално бяха замислени да станат точно така. Това беше идеята, България да бъде елиминирана като конкурент на западните компании, които се готвеха да нахлуят и завладеят освободените източни пазари. Ход, който им осигури още няколко десетилетия живот. Така, либералния и пазарен запад, с политически и непазарни средства, отстрани източните му конкуренти, превръщайки нациите от победения Източен блок в колективни парии.
Втората задача – да отроди тези нации и да ги превърне в глобални видиотени космополити, също е почти постигната, особено ако гледаме положението, в което се намира страната ни днес. Чалгализацията, нахлуването на всевъзможни западни субкултури и идеологии, отгледаха едно поколение, а вече започна и второ, което гледа на традиционни принципи и ценности, като род, семейство, национална чест и гордост, като на отживелица, реликва от миналото. А, това е пътят към нашия абсолютен край като нация и държавно-организирана общност. Защото без държава, една нация може да оцелее, но без колективен национален дух е невъзможно.
Така стигаме и до третата задача на победилия либерален глобализъм. За да стане всичко гореизброено възможно, трябваше да бъдем лишени от политически суверенитет. Защото, в противен случай, нямаше как това да се случат нещата.
Подмяната на българския политически елит, след 89-та година, следваше принципа на отрицателната селекция. Основните политически субекти, които бяха изградени, следват една основна политика – това което беше наречено „консенсус на прехода“ – политика на погром и десуверенизация на България. Ни повече, ни по-малко.
Разултатът – Днешната българска държава е лишено от исторически смисъл и политическа субектност организационно образувание. Тя е неспособна да решава проблеми, както и да си поставя цели, които след това самостоятелно да постига. Суверенното й право да владее територията си и свободно да гради своето бъдеще, е делегирано на наднационални центрове, намиращи се извън нейните граници. Издигането на нищонезначещи глобалистични и постмодернистични клишета до ранг на национална идеология, лишава от метаполитически и духовни основания нейното съществуване, превръщайки я в кух придатък на международния либерален глобализъм.
Тук, веднага възниква основният въпрос – Какво да се прави?
Отговорът е само един – време е да се обединим и сплотим, около единен политически субект, който да има смелостта, знанието и волята, да сложи край на тази пагубна политика. Да ни върне независимостта, достойнството и свещеното право, сами да решаваме съдбата си.
Запомнете, на организирано нападение, може да противостои, само организирана съпротива. Спасение по единично е невъзможно. Финалната битка наближава и ние от ЧЕСТ, вече сме направили своя избор. Време е да го направите и вие!
Да живее България!
Скъпи съратници и съмишленици, Партия ЧЕСТ започва своя авторска онлайн коментарна рубрика, която планираме да излъчваме всяка делнична вечер.
В нея ще разглеждаме и анализираме актуалната политическа ситуация в страната и извън нея, ще сочим проблемите и ще даваме решенията, които смятаме за адекватни и работещи.
Началото е трудно, но сме решени да ставаме, все по-добри.
Бъдете с нас и в събота, когато предаването ще бъде в едночасов разширен формат, с много и интересни гости.
Приятно гледане!
