( Cпонтанни размисли върху „Ноев ковчег“ на Йордан Радичков – дано да съм го разбрала правилно! )
Днес е ден като всички останали 364. Само дето кръвта мъти чувствата ни, те са някак различни, но…. за чувствителните! Ето какво е различното: това, което си мисля е, че великите дела не са ни по мярка, защото сме народ, сякаш случайно събран между море, реки и планини, анонимен според своето колективно съзнание, безкритичен и подражаващ. За нас няма каузи, няма жълти жилетки, няма възмущение и гняв. Има само изгода, честолюбие, любопитство, конформизъм – все атрибути, чрез които личността се приспособява към средата, а не се противопоставя. Подчинени сме на стереотипи и предразсъдъци, трудно променяме нагласите си, социално безчувствени сме, живеем биологично и първично ( май е все едно). И какво, ако като в легенда Левски беше спасен?
Трудно, но блажено е за миг да си го представя. Няколко селяци с коси и вили издебват каруцата на тесен завой и с яростта на роба връхлитат върху неколцината заптиета. Кой ги е канил у нас? И така, спасен е народният спасител! Грижливо скрит и обсипан с признателност и преклонение, раните са зараснали, духът отново е жив и готов за борба. Но смелите не живеят дълго.
Безумството им е толкова безгранично, че никой не може да ги последва, не може да премине границите, откъдето животът придобива стойност. Добрите примери не заразяват, а от лошите се боим. Та ако беше оживял Апостола, съдбата му щеше да бъде по-грозна и от бесилото. Святото бесило! Освен…ако наистина имаше достатъчно от ония бели меджидии, за да ги раздаде на народа си. Но откъде да знае той, че неговият народ има толкова простички нужди, а бъдещето никак не ги интересува? Като хамелеони си живуркат тук и сега, без лица, без бъдеще, без дух…
И така, защо българите обезцениха саможертвата? Посочват героите си, но не ги следват, те не са пример за достойнство. Аз имам само един отговор – завистта. И тогава, и сега, завистта е основна движеща сила в човешкото поведение, в нашето общество. От общи каузи никой не се интересува, всеки гледа собствените си интереси, и ако някой бъде отличен без да се е стремял към това, със способности и талант, то за него ще се намерят камъчета, които да „ му обърнат каручката“, освен ако не го забележат и по другите географски ширини.
Трябва ли да минат още шест века, за да преодолеем комплексите си, страха и обезличаването, за което търсим причини винаги другаде, че дори и в продраната и закърпена наша история?
(Та българите нямат дори и вода за пиене!)
Елвина Иванова https://svobodnoslovo.eu/
