https://www.youtube.com/watch?v=SxLNE6nB4cs&feature=emb_logo
“АЛИСА: Как може да победиш, ако си загубил всякаква надежда?
ЛУДИЯ ШАПКАР: Първо губиш всякаква надежда, а после всичко се нарежда по най-добрия начин.
АЛИСА: Но нали надеждата умира последна…
ЛУДИЯ ШАПКАР: Ха-ха-ха, избягай от оковите на собствените си шаблони. Мислиш, че извън пределите на надеждата има само развалини? Всъщност само ако се лишиш от последната си надежда, ще можеш да станеш истински свободна. Нищо няма да те държи повече, ще ти е все едно и най-сетне ще получиш възможност да си съсредоточиш мислите върху това, което трябва да правиш, а не върху това какво ще стане сега. Затова, когато умира надеждата знай – всичко едва сега започва и постъпи по друг начин.
АЛИСА: Да постъпя по друг начин по отношение на кое?
ЛУДИЯ ШАПКАР: Няма значение. По отношение на каквото и да било… Към себе си например. Надеждата е следствие от навика — смъртоносна инерция да запазиш старото. Убий надеждата.”
…
На 28 януари преди 13 години сайта АФЕРА се роди без да възлагам на него никакви егоцентрични или себични амбиции. Аз или правя нещо, което обичам, или нищо не правя.
Имах само едно „изискване“ – да съм свободна и … да се забавлявам, когато обичайки, побеждавам.
За 13 години се случиха много неща – и страхотни, и убийствени, но всичките показателни уроци. И за душата, и за времето.
Неподозирани братя по оръжие откривах, и още по-неподозирано уж избрани от мен братя, ме предаваха. Научих се да приемам със смирение разделите и без възторг, но с доверие, срещите.
АФЕРА се превърна в знак за свобода, непримиримост, безразсъдна понякога храброст, но винаги смелост да казваш истината, такава каквато е. Без финтифлюшки. Хулигански, ако трябва, за да те чуят, джелатски даже – за да ти имат респекта.
Колкото и да замижават, без АФЕРА не могат и мерзавците, и ангелите – едните, за да скърцат със зъби, другите – за да се радват, че има воини на Светлината.
Благодаря на всички читатели, благодаря на всички приятели, благодаря най-вече на враговете и опонентите си – те са най-важните пътни знаци, без които човек залита и губи посоката.
Аз продължавам да се радвам, когато работя и да съм влюбена в журналистиката, защото имам късмета да си го извоювам този късмет и този избор – да я правя такава, каквато винаги съм искала. Без чорбаджии, ментори, цензори, продуценти и най-вече без да коленича пред Оня от Банкя и подобните му производни.
АФЕРА може и да няма огромен офис с голяма редакция, АФЕРА може и да и да е вълк единак, но със сигурност носи МЕЧ и от нея треперят и с нея се съобразяват. Защото казва винаги ИСТИНАТА.
Цената е висока, но пък какво великолепие е усещането да си в хармония с душата си и да носиш най-важната трънена корона – тази на Свободния избор.
Благодаря и на онези, които тихо и без да се пъчат помагат на АФЕРА в тези айдушки безобразно трудни времена.
Скоро сайта ще има ново оформление и нова визия, защото само ние с Боян Георгиев си знаем как удържаме мерзавските напъни да ни срутят сайта и да го удържим, когато пускаме чекмеджета с пачки и кюлчета на Хунтата. Новата визия на сайта обаче по никакъв начин няма да промени Характера ни да удряме саблено.
Отсега си представям как ще псувам и как трудно ще му свикна, но нали този живот е за смелите?! А само страхливците бягат от Промяната.
Бъдете живи и здрави.
Убийте надеждата, както учи Лудия Шапкар, защото тя е следствие от навика — смъртоносна инерция да запазиш старото.
АФЕРА и тогава ще е с вас. Има още какво много да свършим, за да съборим Хунтата не само на Бойко Борисов, а изобщо Хунтата на манталитета и на онези, които идват след Боко тиквата. Пременени и натъкмени, но в същите насрани гащи.
Пийте едно за АФЕРА!
Този живот е за смелите!
Веселина Томова https://afera.bg/
