Повече от половин година министър-председателят Бойко Борисов не се появяваше на пресконференции. След участието му в партийния брифинг на ГЕРБ през лятото на миналата година, по повод разпространените записи и снимки от неговата спалня, той избягваше срещите с журналисти. Премиерът си осигуряваше медийно присъствие с чести видео включвания във Фейсбук, на живо от джипката, които телевизиите препредаваха.
Миналата седмица обаче той наруши новия си обичай. В четвъртък Борисов прекъсна предавания на живо брифинг на Националния оперативен щаб срещу коронавируса, за да направи изявление пред журналистите. След това без да отговори на нито един въпрос си тръгна. От изказването му стана ясно, че появата му е отговор на думи на президента Румен Радев. Ден по-рано държавният глава каза, че Борисов и Пеевски са „ортаци“ и в бизнеса, и в политиката.
“Какво общо имам аз с Пеевски? ДПС е подкрепяла управлението в няколко момента. Това е покупката на [американските изтребители] F-16, евроатлантическите закони и решения, които трябваше да приемем, Истанбулската конвенция… Толкоз! В нито едно друго нещо. Години сигурно не съм виждал [Делян Пеевски]. Откъде накъде?!“, възмути се министър-председателят.
Репликата му премина като новинарско съобщение през централните медии. А единственият коментар по нея направи два дни по-късно депутатът и заместник-председател на ДПС Йордан Цонев в интервю за националното радио. “Не знам кога Борисов е прав, когато казва, че той [Делян Пеевски] е свършил много по отношение на много неща, като яснотата за собствеността на медиите със законите, които е внасял, или за направеното в хода на пандемичната криза, или когато казва, че бяга от него като дявол от тамян, това си е негова работа“.
Колко всъщност е “толкоз”
Въпросът има ли “скрита” коалиция между ДПС и ГЕРБ не е нов. Актуалност придоби още по време на второто правителство на Борисов (2014-2017), когато депутатът от Реформаторския блок (тогава коалиционен партньор на ГЕРБ) Найден Зеленогорски каза, че в 43-то Народно събрание има две коалиции – явна, между РБ и ГЕРБ, и скрита – между партията на Борисов и ДПС.
Темата се пренесе и в 44-то Народно събрание след изборите през 2017 г., въпреки че ГЕРБ винаги отрича да си сътрудничи с движението, а техен официален партньор във властта са “Обединени патриоти”.
ДПС твърди още от началото на мандата, че са “конструктивна опозиция”. Депутатите на партията се включваха във вотовете на недоверие срещу правителството, а след протестите от лятото поискаха и оставката му.
В резултат на общо гласуване на ГЕРБ и ДПС бяха приети важни промени за съдебната власт.
По време на целия мандат обаче е видимо сътрудничеството между партиите на Борисов и Мустафа Карадайъ. И то далеч не се изчерпва само с решението за купуване на американските изтребители или “евроатлантически закони”, както твърди Борисов. В резултат на общо гласуване на ГЕРБ и ДПС бяха приети важни промени за съдебната власт, промени се начинът на финансиране на политическите партии, за кратко беше изменен Изборният кодекс, а народният представител Делян Пеевски, който почти не посещава парламента, успя да прокара четири свои законопроекта.
Мнозинството в парламента избра заместник-председателя на ДПС Йордан Цонев за председател на комисията, която трябваше да контролира разходите, направени от изпълнителната власт за справяне с епидемията от COVID-19. Отново Цонев беше назначен за председател на временната комисия, която проучваше обстоятелствата около скандалите с продажбата на българско гражданство.
“Златните” паспорти
България е една от трите държави в Европейския съюз, които са заплашени с наказателна процедура заради т.нар. златни паспорти.
Управляващите опитаха да демонстрират, че ще изпълнят изискванията на Брюксел да се прекрати практиката за „продаване на българско гражданство“, което доведе до поредното сътрудничество между ГЕРБ и ДПС.
Министерският съвет внесе в парламента проект, забраняващ получаване на българско гражданство срещу краткотрайни инвестиции, каквито са покупките на държавни ценни книжа и наличието на банков влог. В такива случаи инвеститорът може бързо да се освободи от ценните книжа или да изтегли влога си след получаване на паспорта. Мнозинството на ГЕРБ и „Обединени патриоти“ гласуваха за проекта на първо четене. Паралелно с това те, заедно с ДПС, внесоха и приеха на първо четене още един проект. В него се казва, че български паспорт може да се даде на инвеститор, който е вложил материални активи на стойност най-малко 1 милион лева и е разкрил минимум 20 нови работни места.
Така, засега все още само на първо четене, възможността за сдобиването със „златни паспорти“ от една страна се запазва, а от друга управляващите ще могат да твърдят пред Брюксел, че са поправили закона.
Съд, избори, партии
Решенията в областта на съдебната власт са типични за отношенията между ГЕРБ и ДПС. По време на този мандат ГЕРБ и „Обединени патриоти“ издигнаха за председател на антикорупционната комисия КПКОНПИ бившия главен прокурор Сотир Цацаров, а от ДПС единодушно го подкрепиха.
Отново управляващите, заедно с ДПС, прокараха и изменение на Закона за съдебната власт, с което се въведоха кариерни бонуси за членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС) след края на мандатите им. Текстовете предвиждат магистратите, които са били членове на ВСС, да имат право на повишаване при завръщането си в съдебната система. Съюзът на съдиите в България нарича кариерните бонуси „пряка политическа корупция“ в съдебната власт.
През 2019 г. в поредица среднощни заседания на правната комисия, в отсъствието на журналисти, а след това ударно и в пленарната зала, ГЕРБ и ДПС завишиха праговете за преференциалното гласуване (възможността за пренареждане на кандидатските листи) в изборите за национален и Европейски парламент, както и за общинските съвети. По този начин те бетонираха партийната подредба на кандидатите. Решението им предизвика общестено недоволство. Месец по-късно, след вето на президента, партиите върнаха старите възможности гласоподавателите да пренареждат партийните листи.
В сътрудничество между ГЕРБ и ДПС драстично се намали финансирането на партиите от държавата, но наред с това беше отворена вратата и за безлимитното им финансиране от бизнеса. Впоследствие държавната субсидия беше увеличена, но възможността за бизнес финансиране на партиите остана в закона. Текстът беше предложен от депутата Делян Пеевски.
И още законодателство от Пеевски
Освен този текст, мнозинството в парламента гласуваше монолитно и за другите предложения на издателя и депутат от ДПС. Парламентът одобри идеята на народния представител за намаляване на ДДС върху бебешките стоки.
През 2018 г. пък депутатът от ДПС прокара друг свой проект – промените в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения. Текстовете задължават всички собственици на медии да декларират информация за „всяко получено финансиране в предходната календарна година, неговия размер и основание, както и данни за лицето, предоставило финансирането“. Критици тогава заподозряха, че Пеевски и съвносителите на закона (Велислава Кръстева и Йордан Цонев) се целят в медиите, които получават грантово финансиране от неправителствени организации.
Също през 2018 г. с гласовете на ГЕРБ мина и друго знаково предложение на Делян Пеевски – в закона за банковата несъстоятелност. Промените, известни като „Закона КТБ”, най-общо предвиждат обезсилване със задна дата на цесиите и прихващанията, направени по време на квестурата на КТБ, чрез които банката загуби около 850 млн. лв. Законът беше върнат от президента Румен Радев, но мнозинството в парламента преодоля ветото.
И отсъствията на Пеевски
Делян Пеевски не ходи в парламента. Изключенията през годините са редки. Но освен, че законодателните предложения на Пеевски се подкрепят от ГЕРБ, всичките му отсъствия от заседанията на Народното събрание също се извиняват от председателката Цвета Краянчева. Това става ясно от информационната система на Народното събрание. Там фигурират “неизвинени” отсъствия на депутати от пленарни заседания. Тези народни представители, за които се смята, че са отсъствали по уважителни причини, не се вписват и те получават дневната си надница.
Според системата Пеевски отсъства без уважителна причина само от заседанията на комисиите, а липсите му от пленарни заседания са извинени. Това означава, че народният представител получава месечното си възнаграждение, но се лишава от добавките, които всеки депутат получава за участие в комисии.
Темата за извинените отсъствия на депутата и заплатата, която получава, беше повдигната още в началото на 2018 година. Тогава от ГЕРБ обясниха, че правилникът на парламента (който е със статут на закон) позволява партийните председатели по своя преценка да извиняват отсъвтвията на депутат от парламенарната си група, а председателят на Народното събрание е длъжен да се съобрази с това. Извънпарламентарната опозиция призова за промяна на правилника, но такава до ден днешен не е направена.
Полина Паунова
