Чудя се снимките от наводнената и срутена България дали не са правени някъде високо в Андите.
Такава мизерия, нищета и упадък има само в гетата на Латинска Америка, Африка или Индия.
В европейска България подобни гледки не са възможни.
Тук ние сме асфалтирани от глава до пети и си имаме всичко – от Партия майка до вождове богове.
Имаме си и фабрики за бойлери.
Лошото е, че имаме и наводнени и отчаяни хора, но това става рядко – три-четири пъти в годината, не е кой знае какво.
Гледам тези смразяващи сърцето картини, тези срутища, свлачища и потънали земи и си мисля, че нещо не е наред, че нещо много дълбоко е сбъркано.
Никакво значение нямат нито дворците в Бояна, нито кичовите палати по морето, нито мерцедесите и поршетата, щом има такава нищета.
Нека го кажа ясно – ние още живеем във времената на слисания и съкрушен Вазов, който преди повече от век беше възкликнал:
„Вий, дето в покои и палати седите… о, доста сте нази на думи любили, елате ни вижте!“
Елате ни вижте! – Това казвам и аз. Елате ни вижте, господа натруфени милионери от министерски кабинети, тайни хотели и офиси!
Вижте наводнената ни и срутена земя и стига сте се правели на ощипани моми и брюкселски дантели.
Къде е властта, къде са институциите, къде е правосъдието?
На сухо, разбира се – седят си на сухо и си броят сухото.
Сигурно затова ми се видя толкова тъжна и вярна грешката, която един от затрупаните мъже направи, докато разказваше за трагедията в Смолянско:
– Всички бяхме затрупЕни! – каза той – докато спяхме.
Не затрупани, а затрупЕни – като трупове и като животни.
Това ли заслужаваме?
Facebook, Николай Милчев https://svobodnoslovo.eu/
