ВМЕСТО КОЛЕДНА ПРИКАЗКА
Седя си у дома на топличко и изпълнявам дребни поръчки на жена си. Режа кромид, режа праз, режа зеле. Стягаме Коледа. Режа си аз и слушам Хоризонт. Пускат коледни песни. Тоя път български и при това – народни. Песните спират. Плътен женски глас убедено започва да разказва за празника.
„Коледа е много древен празник. Празнуваме го още от езически времена. Името му идва от латинското Kalendae.” Не се сдържам и по стар навик, започвам да си мърморя на глас: „Брей, да му се не види! И тогава е имало хора, дето са си падали по чуждиците.”
В това време от съседната стая се разнася: „Дядооо!”-провиква се десетгодишният ми внук. Въпреки, че от сутринта се е вкопчил в своята дигитална бавачка, той не престава да слухти, за да бъде в течение на всичко, което става в къщата. „Виждаш ли!?” – продължава внукът ми, не без злорадство в гласа.
„И тогава е имало иновативни хора, не като теб да ми правиш забележки за супер и оу кей. Да знаеш само колко ме рейджваш (вероятно от rage)”. Преглъщам „ухапването” на „паленцето”, но не се предавам.
Продължавам да разлиствам речници, справочници. На италиански, на испански, на френски името е друго, на немски и английски – също. Може би внукът ми е прав? Нашите предци наистина са били иновативни.
И тъкмо се готвя да се насладя на утешителния си извод, дочувам някакво детско гласче. Уж казва нашенски думи, ала не съвсем. Поглеждам – по телевизора върви детско филмче – чешко, разбира се за празника. Понечвам да го изключа. Изведнъж детското гласче произнася „коледкии”, после още веднъж и още веднъж…
Отново започвам да прелиствам речници справочници, страници в мрежата. Оказва се, че всички днешни езици, наследници на някогашния славянски пазят думичката Коледа. Сръбски и хърватски – Коледа, руски – Коледа/ Коляда, белоруски и украински – Коляда, словенски – Kolêda, словашки и чешки – Koleda, полски – Kolęda, Kolenda.
Чудя се: с какво ли толкова тази Kalendae е привлякла нашите предци и продължавам да търся отговори на въпросите си. След няколко часа нещо ми хрумва и викам внучето си: «Дойди момчето ми. Приготвил съм ти една задачка.» «Ей, дядо, сега ли намери? Тъкмо влязох в игра!» «Нищо, чедо, както си влязъл, така и ще излезеш» Накрая, макар и без особенно желание внукът ми идва при мен. «Чуй задачката. Имаме една ливада, обрасла с буйна млада трева. Идва един дядо. В едната ръка носи кол, а с другата води едно вързано магаре. Дядото забива кола посред ливадата, връзва магарето и си отива. Какво ще завари дядото на другия ден, когато дойде да прибере магарето?» «Ами, опасена и утъпкана трева» «По цялата ливада ли?» «Не, бе, дядо, само около кола.» «А, по-точно?» «По-точно, трябва да ми кажеш колко е дълго въжето.» «Да кажем, три метра.» «Тогава, на север от кола на три метра всичко ще бъде опасено, на юг – също, на изток – също, на запад – също, а и която и друга посока да вземеш между тия четири също на три метра ще бъде опасено. На това госпожата му вика място на всички точки равно отдалечени от една вътрешна точка или окръжност. А, пък аз му викам колело, защото окръжността е само чертата, а колело включва и опасената трева.» «Похвала, момчето ми! Значи, цялата околност около кола, представляваща колело (определено от дължината на въжето) ще бъде опасена и утъпкана. А сега в това изречение намери множество думички, които си приличат по звучене и значение.» «Дядо, фасулска работа. Кол, около, околност, колело!» «И кое е общото в тях?» «Кол, бе дядо. На това госпожата му казва корен на думата» «Точно така, всички тези думи имат общ корен и образуват смислово гнездо. А смисловото гнезда е верен признак, че тия думи са нашенски, не сме ги взели от чужди езици.»
«А сега донеси тука книжката си за звездното небе на България.»
«Да погледнем звездното небе на 22 март, а след това на 22 юни Какво виждаш?» «Завъртяло се е на една четвърт.» «След това на 22 септември и на 24 декември.» «Завъртяло се е още на две четвърти.» «Значи звездното небе се върти като колело. А, знаеш ли около какво се върти звездното колело?» «Около Полярната здвезда, бе, дядо.» «Точно така, а знаеш ли как нашите предци са наричали Полярната здвезда? Наричали са я кол-звезда. И това е потвърдено от изследване на Руската академия на науките на сибирските говори от 19 век. Виждаш ли колко важно е да си член на голямо семейство. Ако нещо си забравил, все ще се намери някой, който да си го спомни.»
«А, знаеш ли момчето ми, какво става след 24 декември?» «Ами денят започва да става по-голям, а нощта да намалява.» «Точно така. И сега можем да кажем що е Коледа. Върти се звездното колело около кол – звезда и когато се извърти последната му четвърт настъпва Коледа, мястото на колелото, от което денят започва да расте. И сега можем да допълним нашето смислово гнездо: кол, около, околност, колело, Коледа» «Дядо, пропускаш една думичка.» «Коя,бе, дядовото?» «Ами колачи, бе, дядо, дето баба ги меси всяка Коледа!» «Правилно! Значи слисловото гнездо става още по-богато: кол, около, околност, колело, Коледа, колачи! И това е верен знак, че думата Коледа си е нашенска.» « Дядо, дядо, тогава излиза, че латинците са иновативни.» «Така е дядовото, те латинците, па и гърците са все иновативни, а ние само ги измисляме новостите! А сега да вървим да помагаме на баба ти да меси колачите!»
Честита Коледа и най – добри пожелания за Новата Година!
03.01.2021 Юри Атанасов
