Основни системи предстои да бъдат напрегнати до краен предел в близките месеци.

Коронавирусът и бруталният цинизъм на съвременния български капитализъм

14522 | 20 март 2020 | 13:37

Ако изчислим стойността на всички стоки на лукса – яхти, имения, бижута и каквото още се сетите, с които са се заринали родните „работодатели“, то сметката сигурно ще покаже, че само с тях могат да спасят бизнесите си, както и работните места на служители

                                          Симеон Костадинов 

Казват, че във времена на изпитание се вижда, кой колко струва. Това впрочем, важи не само за индивидите, но и за нациите. Кризата, без значение от нейния характер, е тест и по отношение на морално-етичните и ценностни системи, върху които са изградени обществата, защото именно в период на тежко колективно усилие, става ясно дали има консенсус по отношение на базовите въпроси или не.

Последната седмица показа, че в съвременното българско общество съществува дълбоко разделение във връзка с основополагащи разбирания, относно теми като равенството, солидарността, дори обикновената хуманност.

Стана ясно, че обикновените българи са много по-склонни да даряват и споделят колективната тежест, свързана с коронавируса, отколкото тези, които имат много повече от тях. Стотици, може би дори хиляди са вече доброволците, които се стичат в болници и лечебни заведения, кризисни щабове по места и където още е необходимо, за да помагат. Тези редови наши сънародници пазаруват и снабдяват с храни, лекарства и консумативи самотни възрастни хора, плащат им сметките или пък се изправят лице в лице със заразата, помагайки на лекарските екипи. Без да искат нищо в замяна. Въпреки че нямат много.

От другата страна е класата на т.нар. „богати“, „бизнес елита“, „предприемачите“. Няколко ключови момента от началото на епидемията доказаха, че те са всичко друго, но не и интегрална част от нацията. По всичко личи, че въпросните тарикати ще направят и невъзможното да излязат сухи от извънредната ситуация, а сметката пак ще трябва да я платим всички ние – работещите.

Да, средният и дребният бизнес, семейните фирми, занаятчиите и т.н., определено трябва да бъдат подпомогнати, както административно, така и финансово, тъй като при тях буквално става дума за физическо оцеляване.

Не така обаче стои въпросът с едрия бизнес, представители, на който ежечасно се срещат с държавните институции и гледат да измъкнат, каквото могат, без дори да си помислят, че основната част от тежестта на задаващата се икономическа криза, може би трябва да бъде понесена точно от тях.

Прощавайте много, но не е ли именно България държавата с най-нисък корпоративен данък и осигуровки в цяла Европа? Не е ли страната ни с най-ниската средна работна заплата в ЕС? Не е ли България тази, която през обществените поръчки преразпределя най-голям процент от публичните финанси от всички държави на територията на континента, които отново отиват именно в тези набедени капиталисти. Къде са им парите, тогава? За какво са ги похарчили?

Отговорът, може би ще получим, когато разгледаме автопарка на шефовете на работодателските организации, които преди няколко дни се срещаха с президента. В репортаж по една от новинарските емисии, лично видях сред паркираните пред президентството автомобили един от най-новите модели на „Бентли“, струващ приблизително около половин милион лева. За справка – това е сумата за заплати на средноголямо предприятие в сектора на реалното производство за 8 месеца (няма да задръствам текста със сухи числа, който иска, нека провери в сайта на НСИ). И това е само един от примерите.

Ако изчислим стойността на всички стоки на лукса – яхти, имения, бижута, храни и напитки и каквото още се сетите, с които са се заринали родните „работодатели“, то простата сметка сигурно ще покаже, че само с тях могат да спасят бизнесите си, както и работните места на служителите си. Иначе другото е много удобно – години наред плащаш бруто по 700-800 лева на работниците си, трупаш огромни печалби (буквално екплоатирайки труда им), а когато стане напечено – държавата да те спасява.

И когато говорим за експлоатация – тези дни е много разпространено да ръкопляскаме и отдаваме дължимото на медици и полицаи. И с пълно право. Без тях сме загубени. Но заедно с тези, които са на първа линия в борбата със заразата, бих поставил и тези, които се намират зад щандовете и касите на големите вериги за хранителни стоки. Тези, без които не можем да си купим и пакетче дъвки, ако не са на работното си място. Основно млади момичета (някои от тях непълнолетни) и жени в предпенсионна възраст, работещи по 12-14 часа всеки ден, без почивка. Български жени, едва влачещи се между стелажите, подпухнали от умора и притеснение, дали някой от хилядите клиенти минаващи дневно през магазина, в който работят, няма да ги зарази. Лично се уверих в това, разговаряйки с работещите в само няколко търговски обекта в района около парка „Заимов“ – в центъра на София.

Само за сведение на отговорните институции – българското трудово законодателство, категорично забранява по-дълъг от 8 часов работен ден. Изключение се прави само в няколко изрично уредени в Кодекса на труда хипотези, позволяващи полагането на извънреден труд, но само със съгласието на работника и при условие, че този му труд бъде заплатен в двоен размер, плюс определяне от страна на работодателя на допълнителен почивен ден през следващата седмица. Нищо от това обаче не се спазва. Нещо повече, огромната част от работещите в търговските обекти, не само, че работят много повече от 8 часа, но дори и не ги осигуряват за пълен работен ден.

Затова, когато от прокуратурата и полицията направят своя следващ рейд срещу спекулата по магазини и аптеки, е добре да вземат със себе си и няколко инспектори от Изпълнителна Агенция „Главна инспекция по труда“, които да установят, как в държава членка на ЕС не се спазват основни трудови права, а хора биват експлоатирани като впрегатен добитък. Това са служителите на онези с гелосаните коси, бентлитата и костюми за по няколко хиляди лева, които ореваха институциите последните дни, че бизнесът им е застрашен.

Същото е положението впрочем и при международните шофьори – другата ключова при създалата се ситуация професия. Обществена тайна е, че работодателите им (които междудругото са и едни от най-богатите българи) масово ги осигуряват на минимална работна заплата, с което ощетяват фиска и социално-осигурителните системи, със стотици милиони левове годишно. Системи, които предстои да бъдат напрегнати до краен предел в близките месеци.

Новият момент е, че при някои от едрите български предприемачи, откровеното незачитане на законите и обществения интерес, еволюира в откровен социал-дарвинизъм, който вече дори не си правят труда да крият.

Случаят с дарението под условие на апарати за изкуствено дишане на бизнесмена Ивайло Пенчев е особено показателен, защото показва абсолютната убеденост на новосъздадената българска парвенюшка класа, че щом притежава материалните блага на нацията, то вече има власт и над живота и смъртта. Ако трябва да го коментираме в подробности, това си беше чиста проба опит за узурпиране на обществен ресурс в лична полза, под формата на дарение под условие.

Абсолютно незаконно междудругото, защото нарушава приложимото законодателство и добрите нрави, поради това, че съществува хипотетична ситуация, в която дарителят, упражнявайки правата си по този договор, да застраши човешки живот. Потресващ опит за корумпиране на държавна институция, с цел да бъдеш обслужен с предимство. За щастие, получи еднозначен отговор на отхвърляне от обществото.

Що се отнася до конкретния господин обаче, тази му инициатива изглежда не е някаква временна приумица, а функция от трайна социално-политическа и ментална нагласа. Само ден преди да стане известен с нея, на личната си страница в социалната мрежа, същият публикува шокиращо със своята откровеност неомалтусианско есе, в което разсъждавайки в стил „свободно падане“ за социалните ефекти от коронавирусната епидемия, стига до извода, че тя може би не е чак толкова лоша, защото ще поизтреби значителна част от възрастното население. Това от своя страна, щяло да облекчи социалните системи и да настъпи време на всеобщо благоденствие…

Коментарът по отношение на този субект, не смятам за нужно да бъде продължаван. По-важни са изводите, които трябва да си направим, наблюдавайки поведението на т.нар. български „бизнес елит“ в условията на настоящата криза.
Основният от тях (поне според мен) e, че на същия не може повече да се разчита да е този локомотив на националното ни развитие, който по дефиниция следва да бъде.
Той е егоистичен, безроден, социално безотговорен и в основната си част с престъпен генезис.

Единственото хубаво нещо на създалата се ситуация е, че все повече се доближаваме до ревизията на някои консенсуси от началото на прехода, които са в основата на сполетелите ни бедствия в последните 30 години.
Моментът е преломен!

Симеон Костадинов е юрист по образование, практикуващ в областта на гражданското и търговското право, банковата несъстоятелност, антикорупцията и мерките срещу изпирането на пари.

Дългогодишен активист на редица младежки патриотични организации.