Името на тази династия става известно на историята благодарение на въстанието и войната за независимост на България срещу Византия от 1185 г.
Всичко започва в Кипсела, Източна Тракия, където бил лагера на ромейската войска по време на войната срещу норманите. Макар че от волжко-българските хроники научихме за посещение във Волжка България на единия от братята-принцове Боян(Белгун) две години преди събитията. Ауденция при волжко-българския кан-эмир Г.Челбир в гр. Буляр с молба за военна помощ. Т.е. случката в Кипсела явно им е послужила само като повод да започнат подготвяното.
Останките от царския дворец на хълма Търновград(“Царевец”), който бил на практика преустроеният родов замък на Асеневци. Крум и Омуртаг управляват от там докато Плиска се възстанови след войната с Никифор. Търново става град по времето на Крум, който построява първата крепост там.
От българските историци най-точен изглежда в своя анализ проф. П.Мутафчиев. Според него в Кипсела двамата братя настояват за нещо много по-голямо от притежаването на прония или записване в списъците на стратиотите, а именно: Петър и Асен искат “да им бъде признато военното командуване над Дунавска България(Перестрион-Мизия) във връзка с войната срещу норманите.” Това вече обяснява реакцията на императора, “напляскането” на Асен, заканата на братята относно това “което ще направят, като се завърнели в своето отечеството” и най-важното – намека им за “отделяне от държавата.” Няма съмнение, че Петър и Асен предлагат “с императорска грамота” да им бъде признатато управлението на тема Перестрион(Мизия), т.е. да станат стратези.
Нещо повече, от едно известие на Никита Хониат за следващата 1186 г. става ясно, че те гледат на Мизия като на нещо, което им принадлежи, но вече далеч не ги задоволява”…“те не се задоволили…да задържат господството си само над Мизия, но…се опитали…да съединят в едно властта над мизите и българите, както било някога отдавна”
Та, не бива да ни учудва изразът на Н.Хониат с присъщата му ирония за “малодоходно място”, каквото е Мизия през XI-XII в. заради постоянните нашествия там.
Скоро след завладяването на България византийските автори започват да “забравят” името и. Налагат се повече наименованията на съответните теми(области) например Паристрион, Сирмиум, Тракия, Волерон, Македония и пр., или стари ромейски названия на съответните части на България, като “Мизия” или “Загора” за земите на север от Стара Планина. Името “България” се използва за главно за означаване на югозападните български части, т.е. едноименната тема, обхващаща днешните македонски земи. За българите пък влизат в употреба най-вече остарели(архаични) имена в зависимост в коя тема живеят. Отново тенденциозно и грубо понякога в хрониките и историческите съчинения те са наричани и “варвари”.
И така да 1186 г., когато отново се “учудват”, че мизите и българите искали да се съединят…
Тук в блога има подробни публикации за самото въстание и последвалите войни, сега акцентта е върху произхода на братята Петър и Асен, върху тяхната етническа принадлежност и произхода на династията им Асеневци.
Навсякъде византийските хронисти и историци наричат по-големия от братята с името Петър. Единствено в едно стихотворение на поета Теодор Валсамон той е назован като Славопетър. Западните автори го наричат също Петър, но понякога и Калопетър(“Хубавия Петър”). В българските извори той е именуван само Петър, с изключение на “Синодика на цар Борил”, където е посочен с двойно име “Теодор, наречен Петър”.
Името Асен е най-популярно за по-малкия брат, но пак в “Синодика на цар Борил” то се среща под формата “Иван Асен Белгун”, което е характерната форма на българската именна система от Средновековието. Тук за пръв път излиза династичното име – Асен(Азан). Любимият народен цар Асен всъщност е Иван Асен. А сина му е Иван Асен II. По нататък потомците им задължително добавят династичното име Асен: Борил Асен, Михаил II Асен, Мицо Асен, Константин Асен и т.н.
Освободителите на България имат и трети брат, известен под няколко имена: Йоан(Иван), Йоаница(Иваница), Калоян(“Хубавия Иван”) във византийските извори и Йоанис, Йоаниций или Йоан Влахът – съчиненията на западните автори. Името с което остава той в българската история, е Калоян.
Що се отнася до третата съставка на името на Асен, посочена в “Синодика на цар Борил” като Белгун, в началото на XX в. българският езиковед Стефан Младенов доказа, че това е “прабългарска” дума, водеща от глагола “зная” и трябва да се превежда като “знаещ”, “мъдър”, “умен”, “сръчен” човек. Т.е. това е синоним на Боян(кам-боян в миналото – жрец) както е наречен във волжко-българските хроники. Доколкото познаваме Иван Асен I от историческите сведения, той напълно отговаря на тези прозвища.
(Върху същинския произход на династията Асен-Крумовата династия в прав текст, ще се спрем най-накрая цитирайки части от родословието на дунавско-българските владетели, запазени във волжко-българските хроники, но първо ще посочим накратно тезите, хипотезите, доказателствата и фантазиите на изследователите и фалшификаторите.)
Навремето проф.В.Златарски, основавайки се на две важни личности във Византия – Борил и Герман, за които се казва че били от “скитски”, “варварски” произход или че били “варвари – славяни”, т.е. кумани или с българо-кумански произход, прие, че те имат родствени връзки с братята освободители на България. Поне един братовчед, който носи името Борил, и от тук изведе българо-кумански произход на братята Асеневци. Като доказателство за това посочи факта, че името Асен?(кое име “Асен” – Азан или Ашина, Ашина и Азан(Асен) са две коренно различни имена, едното означава “Вълк” а другото “Дух или Бог” – Аз, Ас, Хас. По славянски Асен може да се преведе като Божко, Божидар, Богдан…) се среща сред представители на куманската аристокрация още от началото на XII в. Това всъщност не е доказателство защото “прабългарския” и куманския език са един и същ език и никой не може да прецени, кое е заемка и за кого се отнася…
По-късно проф П.Мутафчиев направи опит да внесе ново разбиране за произхода на Асеневци. Според него имена като Иван, Иваница, Иванко(също братовчед на Асеневци), не се срещат сред имения регистър на българите от тази епоха. Това били руски имена и те говорят за руския корен на братята. И, като доказателство за руския или руско-куманския произход на Асеневци проф.Мутафчиев посочва и два важни факта: бягството на законните наследници на трона Иван Асен и Александър след преврата на Борил – най-напред при куманите отвъд Дунава, а след това в пределите на Галичкото княжество; а след това завръщането на Иван Асен в България с руски войски и женен за рускинята Анна.
Предположенията на двамата професори са изглеждали основателни някога, но не толкова отдавна в Перник бе открит печат на българин от първата половина на XI в. с име Иван. Така хипотезата за руския произход на това име се оказа несъстоятелна: явно е, че името Иван(славянския изговор на гръцкото Йоан) се среща в България, няма връзка с руското име и не е руско. Същевремено все повече учени са склонни да приемат, че имената завършващи на “ил”(напр. Добрил, Радил, Божил а защо не и Борил) са български не кумански(Ил – земя, област, във Волжка България).
Също така и множеството дума завършващи на “ар” а също огромния брой “турцизми” и имена от топонимията са от същото това древнобългарско наследство. Най-после името Асен, която явно идва от булгаро-тюркските езици, може да се свърже не само с куманите, но и с българите, т.е. да бъде наследствено име сред аристокрацията с български произход. Така стигаме и до Белгун, дадено на Иван Асен. Езиковата славянизация на българския народ е безспорна, но в управляващите среди и районите с компактно “прабългарско” население продължават да пазят спомена за по-особения си произход и да пазят стари фамилни, лични и родови имена, като и диалектни думи в говора си.
Всичко това идва да покаже, че произходът на Асеневци трябва да се търси не сред куманите или русите, а при българите. Доказателствата за едно такова твърдение не липсват.
Още в първото си писмо до цар Калоян от 1199 г. папа Инокентий III пише: “А ние като чухме, че твоите предци са произлезли от благородния род на град Рим и че си получил от тях благородна кръв…” За “римския” произход трабва да питат етруските и римския род на Тулиите( рода Дуло при славяно-арийските езици се произнасял като Тула, Туло), както и да видят подробностите във волжко-българските хроники, но това е отделна тема. Важното за нас е че, папата признава произхода на Асеневци от техните благородни предци(русите, куманите и власите на се благородни…), т.е. от управляващата по времето на Първото българско царство династия.
В своя отговор на това папско писмо през 1202 г. Калоян заявява, че иска от Римската църква “царска корона и достойнство според както са ги имали нашите стари императори… Както намираме в нашите книги, един е бил Петър, втори Самуил и други, които са ги предхождали по царуване”.
За връзката и приемствеността на Асеневци с владетелите на Първото българско царство говори и Паисий Хилендарски, който в своята “История славянобългарска” пише, че Петър и Асен “били от царски род, внуци на самуиловия син Гаврил” На друго място в своята “История” Паисий изтъква, че Асен дал на страната “предишната уредба, която имали неговите прародители българските царе”. Не знаем откъде великия възрожденец взема тези сведения, защото той само споменава, че е намерил своите данни “в стари ръкописни книги”. Дали са били точно “внуци” на Гаврил Радомир или по-скоро принадлежат към старата българска аристокрация, която чрез своите бракове прокарва в жилите на потомците и царска кръв, не е най-важното. Важното е че те знаят за своите корени и връзки с управлявалата някога Крумова династия, имат стари книги и нови претенции!
Както вече казахме, византийските автори постепенно почват “да забравят” името на завладяната от тях България. Така например населението на днешна Северна България най-често се именува “мизи”, “скити”, “загорци” и, разбира се “варвари”. В това отношение най-много се проявява Никита Хониат, който почти не използва името “българи”, освен в един-два, но много важни случая.
Дотук нещата не изглеждат толкова странни. Византийците са прочути с навика си да архаизират, да бъркат имена, дори и неумишленно, а тук в този случай, става дума за безспорно и добре прокарана политическа линия. Куриозното обаче е, че вече споменатия Никита Хониат приписва освободителното въстание от 1185 г. на…власите! Говорейки най-напред, че “варварите при Хемус” въстанали, по-нататък уточнява:”…по-рано те се наричали мизи, а сега власи.” Ако заменим “мизи”(архаизирано наименование, означаващо единствено “българи”) с “равностойното му” “власи” според Хониат, излиза че… българите са власи! Именно за такива думи се хващат доста румънски историци, които и в миналото, а и сега говорят за някакво “влашко въстание” от 1185 г.(Н.Йорга, Н.Бънуску, Г.Братиану,К.Джорджеску и др.).
Така според Н.Йорга излиза, че през XII в. романизираното балканско население(т.е. власите) е по-голямата или преобладаващата част от етническия състав на тези земи. Това според румънския историк, става в резултат на големите нашествия на печенеги, узи, кумани и др., които унищожават по-голямата част от “славянското”, т.е. българското население. Власите оцеляват, защото обитават високите планини, а нашествениците шетат в равнините.
(Пълни фантазии и глупости, тъй като тези узи, печенеги и кумани не са случайни и нападат Византия а не България и избиват ромеите и власите, които също считат за такива. Тези нападения са масово подкрепяни от българските богомили… Същите тези нашественици после биват приети в състава на българския народ и стават българи. А не са случайни, защото нападенията са координирани с мощната по това време Волжка България а при една от кампаниите участвал правнука на Самуил, Сеслав със своя отряд, който живеел в Белгород Днестровски – Акерман. Една от целите тогава била възстановяването на България…)
Оше преди доста години проф. В.Златарски доказа пълната несъстоятелност на румънските “тези” за въстанието от 1185 г. Ще приведем само един негов аргумент. Никита Хониат е автор на следното изречение: “Като се надявали на недостъпните места и се облягали на твърде многобройните крепости, разположени високо, на стръмни скали, те(власите) изобщо били надменни стрямо ромеите.”
По повод на това известие проф.Златарски противопоставя известията на други тогавашни автори за номадския начин на живот на власите, които напълно изключват възможностите те да са строители на въпросните крепости. Власите не само не строят крепости и градове, но не са и допускани в тях поради вроденото им вероломство и крадливост. Ето какво заявява по този повод писателят Кекавмен: “Ако пък те(власите) поискат(във време на война)да въведат своите жени и деца в някой град на Романия(Византия), то позволи им да ги въведат, но само тях в крепостта, а нека те(мъжете) останат навън. И ако власите пожелаят да споходят семействата си, то нека те влизат по двама и по трима и когато тия излязат, да влязат други. Нагледвай тогава с внимание стените и вратите. Ако постъпиш така ще бъдеш в безопасност.”
Освен това проф. Златарски поставя закономерните въпроси: Чии бяха всичките тези въстания против Византия през XI в.? На власите ли? Защо и Делян, и Константин Бодин приемат името Петър, ако имат за цел освобождението на някой безименен балкански народ, а не българите?
С мнението на проф.Златарски са напълно съгласни всички български историци(проф.П.Мутафчиев, проф.П.Петров, проф.Й.Андреев и много други), които отричат каквото и да било участие на власите във въстанието от 1185 г.
Накрая да отбележим, че самият Хониат си противоречи намесвайки покрай “власите” и Василий Българоубиец…
По-нататък в същия текст, който румънците явно не четат докрая, Н.Хониат ни предава думите на един висш сановник, Лъв Манастириот, който заявява: “Страда душата на Василий Българоубиец, понеже императорът пренебрегнал неговият пример и това, което той бил завещал и наредил в завещанието си…ако някога власите въстанат.”
Трябва да е ясно и това, че през XII в. под власи хронистите разбират не само романизираното балканско население, но и вообще пастирското население, в това число и българите, чиито пастири и по-това време са повече от всички на Балканите – целия Делиорман и Добруджа!
Колкото до титулуването на Калоян като цар на българи и власи то е продиктувано и от връзките с папата. Освен това българските кумани са от Влахия и днешна Украйна. Някои автори наричат Влахия – Кумания. Но за запада власите са един вид “техни хора”… След скъсването с папата, на никого не му идва на ум за власи, и царете ни се титулуват “цар и самодържец на българи и гърци”…
*********************************************
Грифон с тризъбец от капител на колона в двореца на Търновград.
П.П. От “Родословието на Дунавско българските царе”
“… Съгласно “Записката”, отначало царувал АСПАРУХ(изреждат се имената и прякорите му). До тогава той управлявал Ак Булгар(Средното Поволжие – центъра на бъдещата Волжка България) и Ечке Бурджан(Северен Кавказ)…
На своите братя(осиновени от баща му), Лачин и Кизил Кубар(Кубер) той подарил Западната част на Макидан(Балканите).
Той умрял през 692 год. След него царувал неговият син ТАРВИЛ. Той умрял през 719 год.
След него царувал неговият брат АЙЯР, когото още Аспарух поставил за съвладетел за да се избегнат евентуални междуособици… Тервел го пратил с войска на помощ на хазарския каган Кук-Куян, който се сражавал с арабите.
Дъщерята на Айяр – Чакчак била омъжена за Кара Булгарския цар Сулаби, който също се отличил във войната с арабите.
На свой ред Айяр Бурджански също направил свой съвладетел сина на Тервел – КЕРМЕСА, кръстен с това име в чест на алпа Кермеса – вестоносеца на Тангра.
След една битка с арабите, Айяр развил паралич и вместо него управлявал верният му Кермес. Той толкова обичал Айяра, че влязал в шатрата му да се прости в момента на неговата смърт. Когато излязал и съобщил за смъртта на чичо си, то бюрганите заявили, че в него се е вселил Улят(духа на болестите и нещастията) и той не може повече да управлява страната.
Тогава дали Царството на сина му СУВАР(СЕВАР). Това било в годината на заека – 727 год.
Сувар умрял от сърдечно разстройство в годината на коня – 742 год. заради това, че през 740 год. Главния съдия Шада-идик го свалил от трона. На боилите и багаините било казано, че Улят е поразила целият му род(Дуло)…
След двегодишно регентство, те избрали за цар КОРЪМДЖЕСА от рода Угиль(Вокил). Майка му била дъщеря на Айяр. Той управлявал щастливо до 755 год., когато воинското щастие му изменило и той предал властта на сина на сестра си – БУНЕК. Умрял в 761 год.
В годината на тигъра 762 год. на трона бил издигнат съвладетеля на Бунек, сина на Коръмджес и неговата жена от рода Угир – ТЕЛЕС. Той бил съюзник на хазарския каган.
Потомъка на Шада-идик – САИН отнел властта от рода Укиль. През 764 год. неговите хора случайно по време на лов убили Телеса, но скоро самия той бил свален от власт в 765 год. от тъста на Телес – ЮМАРТ(УМАР).
Стареца Умар обаче скоро починал и на трона бил издигнат АЗАН ТУКТА. Син на Кермек и дъщерята на аварския каган Улаг от рода Магунти. Рода Дуло си върнал властта.
В детството си Азан бил доста слаб и кам-бояните му дали заговорено име… По-голямата част от живота си прекарал в служба при аварите далеч от политическите ежби в България.
Азан бил баща на КРУМ и брат на КАРДАМ. Всички дунавско-български царе след него носили родовото име АЗАН(АСЕН).
Жената на Азан била княгиня от рода Урус-Алан.Тяхната дъщеря Арья Услан била омъжена за Кан-Караджара и родила най-великия цар на Кара Булгара – Урус Айдара!
Майката на средния син н?
