-
На сесията през октомври съветниците отложиха за следващата сесия предложението на кмета за отдаване под наем на четиринадесет имота от общинския поземлен фонд. Те са в Хисаря – пет, в Черничево- пет, в Михилци, в Беловица,в Старосел и в Ново Железаре по един. Според посочените цифри земите са 1 240 дка. Инж. Ганева в миналата докладна пише, че още на сесия на 21 януари 2020 година съветниците са взели решение за имотите, които общината има намерение да предложи за предоставяне под наем, тъй като договорът за тях изтичал в края на ноември. Според представител на Общинска служба „Земеделие“ нивите не могат да бъдат взети от един човек. Според началника на Общинска служба „Земеделие“ общински земи не могат да стават бели петна. След като научи от мен номерата на нивите, той направи проверка и се оказа, че договорите за тях изтичат на 27 ноември 2020 година. Неясен остава само имотът в Ново Железаре. На ноемврийската сесия съветниците трябваше да решат как да стопанисват описаните в докладната имоти. В новата докладна инж. Ганева съобщава на Общинския съвет, че миналия път си е оттеглила докладната, защото е имало заявление от трима мъже от Сопот за закупуване на земи от общинския поземлен фонд на община Хисаря. Те са: Ангел Желев, който иска да купи петте имота в Черничево и имота в Ново Желазаре, Боян Рангелов пък е подал заявление за общинската земя в Старосел и в Беловица, а Миро Луков е готов да заплати за петте имота в Хисаря и този в Михилци.
-
В Ново Железаре нивите са 493 дка, в Старосел е 345 дка, в Черничево близо 450 дка, а петте имота в Хисаря са 175 дка. За да се продадат тези земи, съветниците трябваше да актуализират годишната програма за управление и разпореждане с общинската собственост, лицензиран оценител да даде пазарна оценка и да решат какъв да бъде начинът за продажба. Кметът твърди, че по предварителни сметки с посочени от нея цифри, общината ще спечели 846 828 лв., а ако ги дава под наем печалбата ще е 32 155лв. на година. Разликата в двете докладни- октомврийската и ноемврийската беше в това, че в последната имаше предложени от кмета два варианта за тази общинска собственост. Единият да се продадат нивите, а другият да се отдадат под наем за пет стопански години. Ясно е за всеки, който има земя, че стопанската година започва на първи октомври. Наближава края на ноември. Тогава? Когато в миналия мандат на инж. Ганева почти хиляда декари земя в землището на Хисаря – частна общинска собственост бяха дадени на „Агрокомерс 98“ с решение № 322 на съветниците, взето с ПОДПИС на 14 май 2013 година, сякаш никой не обърна внимание, че тези земи се дават за десет години по за десет лева на декар. А имаше парчета по 93 дка, 64 дка, 52 дка в „Ходжовица“, 172 дка в „Арпалъка“ и т.н. А сега парчетата земя са още по- големи. Но въпросът не е в това, а във факта, че на сесията изведнъж кметът- инж. Пенка Ганева промени собственото си мнение и се съгласи частната общинска собственост да бъде ПРОДАДЕНА. Как така вместо даване под наем, съветниците от ГЕРБ и СДС, АБВ и ВМРО гласуваха земята да бъде продадена? Знам, че някои общини купуват земя, за да имат доходи, а община Хисаря се разделя с повече от хиляда декара своя земя.
-
Веднага възникват въпроси. Какви са тези мъже от Сопот? Защо искат да се настанят в землищшето на община Хисаря? Ще участват ли в търга, имат ли достатъчно пари, за да наддават? Познават ли инж. Пенка Ганева, която беше началник на Общинска служба „Земеделие“ в община Карлово? Защо въпреки, че съветниците от БСП и от Социалистическа партия „Български път“ не бяха съгласни, въпреки аргументите, че парите от продажбата ще бъдат набързо „изядени“, никой не се вслуша в мненията им? Според Гатьо Султанов общината ще остане без дълготрайни активи и ще спрат постоянните приходи. Ганева се оправда, че общината няма пари и тогава Султанов попита какви са местните приходи и колко се плаща на депото в Карлово? Тук е мястото да напомним, че в началото на мандата бяха увеличени данъците на хората почти с 50 процента с оправданието, че депото в Карлово ще увеличи цената на отпадъците от 46 на 91 лв., но това не се случи. Според Пенчо Шапков като продадат общинската земя, ще запълнят някои „дупки“, но ако е общинска, приходите са постоянни и всяка година. Освен това проверката му е показала, че голяма част от местните приходи идват от наеми на земеделски земи и като няма земя, местните приходи всяка година ще намаляват. Аргументите на Ганева са свързани с инвестиране в селата на общината и с изграждането на мечтата на нейния мандат – моста между Общинския медицински център и читалището с получените от продажбата пари. Аз пък си мисля дали четири месеца преди парламентарните избори някой не е наредил отгоре като нямат общините пари, да разпродават общинско имущество.
-
Кога ще бъде обявен търг, кой ще купи земята, какви пари ще влязат в общинската каса е въпрос на бъдещето. А през това време ще вървят тихите споразумения в тъмните вечери. Дали пък няма да се окаже, че мощни фирми с най – модерна техника ще орат и сеят продадените общински ниви?
Ирина Кирилова ТРАКИЙСКИ СВЯТ -
Десетина души и фирми с по над 100 000 дка ниви
По над 100 хил. дка земеделска земя притежават само 11 физически лица и фирми. Това показват данни от кадастралната карта и регистър, изведени от министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова в писмен отговор на депутатски въпрос относно собствеността на земеделска земя от физически и юридически лица.
Между 100 хил. и 200 хил. дка ниви у нас имат едва 2 физически и 3 юридически лица. 4 юридически лица са със собственост върху между 200 000 дка и 300 000 дка, а други 2 – върху земя с площ от 300 000 дка до 500 000 дка.
В кадастъра
набраната информация е за над 17,5 млн. недвижими имота
Според нея общо 82-ма души са собственици на площи между 10 000 и 20 000 дка. Това са 29 физически и 53 юридически лица, сред които и еднолични търговци. Собственици на до 30 хил. дка земя са 8 физически и 20 юридически лица. Едва 11 души притежават между 30 и 50 хил. дка земеделска площ, показват още данните на кадастъра.
От тях повечето са фирми – 6, а останалите 5 са граждани
По-големи площи притежават единствено юридическите лица. Това са земеделски земи от между 50 000 и 100 000 дка. Такива площи имат само 12 фирми.
Любопитен факт е, че липсват както физически, така и юридически лица, които да притежават над 500 хил. дка земеделска земя.
Към 21 юли 2020 г. кадастърът обхваща 106.8 хил. кв. Км, или 96.21% от територията на страната. Кадастрална карта и кадастрални регистри има за 1028 населени места (урбанизирана и неурбанизирана територия), в т. ч. всички областни градове и 132 общински центъра. Такива са създадени и за неурбанизираните територии на още 3866 землища. С тях се обхващат землища или части от землища извън границите на урбанизираните зони на населените места и на селищните образувания, в т. ч. земеделски и горски територии.
Аврамова обаче предупреждава, че
нито картата, нито имотният регистър не създават права
на собственост, а регистрират такива въз основа на наличните документи за собственост.
По данни на държавната статистика през миналата година сделките със земеделска земя са се сключвали на най-високи цени от 1964 лв. за декар в област Добрич. Най-скъпа е била земята в община Генерал Тошево – 2183 лв. за декар. Над 2000 бона са се искали за декар чернозем и в района на административния център на Южна Добруджа – град Добрич, сочат още данните на НСИ.
