СПОМЕН ЗА МЛАДОСТТА
Ирина Кирилова
Върни се, младост, с тънките си токчета,
върни се с дългата разпусната коса,
с онез гърди като твърди топчета
и с блеснали очи като пролетна роса!
Върни се, младост, с дългите крака красиви,
които всички мъжки погледи така влудяваха
и луди мисли под късите поли пак пропълзяваха,
а стройна и висока ти правеше ги тъй щастливи!
Върни се, младост, на стълбите на Университета,
където с дългото палто минаваше край двата братя!
Седни пак, младост, на банките на факултета
нахакана и пременена на изпит да те пратя!
Върни се, младост, нищо друго аз не искам!
Но….знам, че с конен впряг ти нанякъде отмина
и Господа да моля, и снимките да стискам,
няма те. Но те изживявах, любов ми даде и не ме подмина.
Върни се, младост!
Благодаря ти, светла моя радост!
