Отечествен Фронт 2020
Иван Даракчиев
В началото на тази година по инициатива на Дисидентското Движение ЗАЕДНО бяха започнати срещи с представители на граждански организации, малки партии и необвързани активни граждани с цел установяване на обща платформа за преодоляване тоталната криза на българското общество и държава.
Първата среща се състоя в Балчик, след което се наложи да направим дълга пауза заради “пандемията”, а сега обявяваме началото на втората фаза. При това, понеже междувременно идеята продължаваше да зрее, а в режим на изолация, когато човек има повече време за наблюдение и размисъл, се раждат нови идеи и избуяват старите, решихме да предложим на желаещите обединение под надслов “Отечествен Фронт 2020”.
По-възрастните веднага ще се досетят защо точно това е най-удачният избор, а по-младите ще трябва да попрочетат и да помислят (а и ако попитат по-възрастните, няма да сбъркат)…
Полезни за народното дело уроци от “пандемията”:
В тезата на ДД ЗАЕДНО представена в Балчик изложихме основните параметри на българската национална трагедия в 21-ви век разглеждани през окуляра на концепцията за Номенклатурокрацията.
Развитието на събитията покрай корона-вируса достави допълнителни аргументи за (само)охарактеризирането на мотивацията и стремежите на управляващите в света Номенклатурчици, както и шепата не попадащи в тази категория управници.
Поради оскъдната и манипулираща информация, в първите две-три седмици на март всички успешно бяхме манипулирани до състояние на стрес и паника – точно както е предвидено в плановете на водещите диригенти – представители на Deep State, Гейтс и Сорос.
Видните ръководители на ЕС се изпариха яко дими потънаха вдън земя – та после поне от кумова срама с мъдната председателка се извини публично (незнам какво си помислиха германците, за куража на бившия си изпълняващ ролята Министър на войната).
Срамното междудържавно крадене на материали и оборудване ще оставим настрана – изведнъж се оказадори, че някои “изявени агресори” са ви по-близки от най-близките “съюзници” и са готови безрезервнода ви окажат солидна хуманитарна помощ…
Във водовъртежа на паниката и истерията, наложени от СЗО, машата на Гейтс и компания, решението да се въведе задължителна изолация на цялото население, вместо само на епидемиологичните центрове и интензивните отделения в болниците, се оказа манна небесна за всички Номенклатурчици на отговорни постове.
От една страна, видя се, че “пандемията” (в която тогава все още вярвахме всички, освен дузина епидемиолози от Европа, които обясниха заблудата, в която ни вкараха дизайнерите на паника и масова психоза) ще навреди невероятно много на икономиката на всички държави.
От друга, Номенклатурчиците, които бездруго имаха на ръка тежки финансови проблеми, които за повечето по върховете бяха струпани върху народно недоволство стигнало до, а някъде и над точката на кипене, видяха ползата от придържане към версията на СЗО, за да оправдаят вземането на нови заеми, с които да покрият и съществуващите дупки, и така да прикрият неспособността си да доставят на своите съграждани обещания прогрес и благоденствие.
Така например ЕК, която обяви в началото на годината, че поради БРЕКСИТ има дефицит от 75 милиарда евро, който богатите северно европейски страни не желаят да покрият, изведнъж намери решение. В резулат на “пандемията” дупката се очерта десет пъти повече (да не говорим, че само Испания твърдеше, че има нужда от 1 трилион за покриване на своите нужди!).
След кратко мъдруване се установи пакет, който наполовина е банков заем гарантиран от ЕС и наполовина (обещани) “европейски пари”. И така, за послушанието си всички дребни риби, които се облизваха за много повече, но разбраха, че тяхнатавече миниатюрно изглеждаща им квота от този пакет е всичко, което ще получат, клекнаха и кроят вече планове за “усвояването” на паричките.
А това, че тези нови заеми ще трябва да се изплащат, така както и досегашните, не ги интересува ни най-малко: след тях ако ще и потоп!
Емануел Макрон, напр., се оказа просто щастливо овчарче – “пандемията” му сътвори изцеление, макар и временно,от хроничното му заболяване, което можем да наречем “загуба на народното доверие и симпатия”.
Без антивирусния“инструмент” наречен “самоизолация”, днес, 14.07.2020, Френският Президент вероятно щеше да е подал оставка, а той не я е още подал, доколкото има повод да опита да задържи топката – и за всеки случай парадът по случай националния празник се проведе без достъп на обикновените французи до Шанз Елизе.
В същото време, докато преди година и половина отказваше да изпълни исканията на “Жълтите жилетки” заради потенциална дупка от 5 милиарда евро в бюджет на държава, чийто външен дълг тогава бе някъде около 110 % от брутния продукт, а после с прибавянето на исканията на стачкуващите транспортни работници дупката нарастна на 11 милиарда и т.н., сега под “коронования” претекст ще вземе и много повече в рамките на “нуждаещите се” (ако германците кимнат утвърдително на ЕЦБ, разбира се).
Това, че ще вкара Франция още по-дълбоко в калта, за него вече няма значение – Макрон играе за политическото си оцеляване и излизането от играта по правилата, а не позорно изгонен от френския народ. Краят на мандата му се вижда; вижда се също, че той няма никакъв шансда бъде преизбран.
Затова и задълженията, които ще натрупа, нямат никакво значение за него – да му мисли следващия, а той си отработи за синекурна длъжност някъде из юрисдикцията на световната неолиберална Номенклатура…
Още преди да получи “пандемията” като подарък от небето (или Deep state дегизирана като такова), новата шефка се показа като абсолютен аматьор – актриса, която май не винаги осъзнава какво и се случва. Първо, Гърция рапортува в края на миналата година външен дълг равен на 180% от БВП.
След като в края на август 2019 Ципрас обяви, че заветната спасителна програма (преговаряна до безкрайност с“тройката”) е изпълнена, целта е постигната, и поръча триумфални фойерверкиза отбелязване на “свободата на гърците” (надявайки се да бъде преизбран), хората на Мицотакис похарчиха малко повече за предизборния цирк и той стана Министър-Председател.
И вместо от факта, че тази терапия не даде за резултат устойчиво икономическо развитие на страната, ами навлизането отново в спиралата, от която уж излезе преди година, да се извади заключението, че краят на 2019 е краят на членството на Гърция в “клуба на богатите”, набедената за мениджър на ЕС започна да й раздава подаръци – първо 380 милиона заради граничните проблеми с бежанци, които Ердоган устрои, за да шантажира Германия (и успя – другата велика мениджърка му пусна необявена сума, само и само да спре), а по-късно, при първите изпискали от вируса хленчовци – мрънкалото Гърция и хиената Полша – отпусна (ще сипомисли човек, от джоба си) 480 милиона за първата и пропорционално повече (точно колко не разбрах – от тези вече ми се повръща) за втората.
Ако някой от останалите помияри се беше усетил, можеше да изкрънка нещо за своите…
А още преди това, към края на годината (което бе началото на командирския и мандат) шефката на ЕК най -театрално превъплъти позата на съюза – благодетел като пусна 38 милиона в Мали. Нещо като “Помощ има за всички:
ЕС е нещо като благотворително дружество и мама редовно пуска – само й поискайте!” (Само не знам кога Германският и Нидерландският данъкоплатец ще треснат по масата…)
В контраст с горното поведение се проявиха професионалните мениджъри на ръководни държавни постове. Тръмп първоначално се подведе, както и всички ние по клопката на неолибералните престъпници. Понеже стана ясно, че “самоизолацията” ще срине икономиката, която неговият тригодишен труд докара до безпрецедентно ниво на заетост, Президентът набързо се сдуши с Конгреса за над два трилиона долара заем като компенация на икономическия ущърб. Което докара задължението на федералното правителство до нов рекорд – към 26.5 трилиона днес.
Скоро след това Тръмп се усети, понеже “пандемията” не седържеше като истинска пандемия. Така започна и офанзивата му срещу СЗО. Междувременно Deep state отпуши уличните си гвардии от различни цветове и така се разбра първичната цел на цялото мероприятие – няма друг сценарий, по който на Тръмп с голяма вероятност да му се отнеме втория мандат… или понеда се направи смислен опит за това.
За жертвите тия плановици не мислят – това си е топла гражданска война (докъм края на 2019 я водех “студена” гражданска война).
Другият съществен елемент, който е значителна част (ако не и половината) от главния проблем на Номенклатурокрацията, е картелът на официалните (национални) медии, който е изцяло финансово зависим от власт имащите и поради това се е превърнал в пропаганден рупор на политкоректната линия покриващ с плътен похлупак и най-малкия симптом на независимост.
В условията на съвременната Номенклатурокрация истинските дисиденти нямаме никакъв шанс масите да ни чуят – това изпитваме вече цяло десетилетие, при това тук не става дума само за България. Медиите свършиха превъзходна работа на инициаторите на хаоса наречен “пандемия”, както и на присъединилите се към тях бенефициенти – Номенклатурчиците.
Нищо, или почти нищо, от преценките и съветите на над дузина епидемиолози от Германия, Швейцария, Италия и пр., дадени още в началото на вирусната паника, не бе показано по официалните медии по света – защото ако бе показано, паника нямаше въобще да възникне, независимо от техническите трудности в Италия и другаде.
Още по-важно, не само нищо не бе показано по важни елементи от “пандемията” – напр. множеството публикации по алтернативните, дисидентски среди, в които демонстрирахме, че критериите за оценка “пандемия или не” не са подходящо подбрани; че симулациите, на база на които се раздуха истерията “(само в САЩ) милиони ще умрат” не са адекватно аргументирани(понеже произволно избират неадекватни начални условия) – както (с голямо закъснение) си призна“гуруто” на Импириъл колидж, Нийл Фъргюсън; че поради порочно изградената система на медицинска помощ (при която в случая се заплащат големи суми за приемане, третиране и обдухване на пациенти с Ковид 19 – съответно 13 000, 26 000 и 39 000 долара) броят на коронавирусните пациенти се завишава; ит.н. не само не биваха публикувани, но и почти всичко, което излезе с разкрития, особено в ЮТюбе, биде скоропостижно смъкнато (“понеже не съответства на стандартите на медията”…
Така медиите, които са в стихията си когато има сензация (а в последните месеци сензацията е перманентна характеристика на информационните институции), станаха перфектния партньор на своите “ангел-хранители” (а по съвместимост и кукловоди) и успяха да предизвикат световен хаос и паника.
Ако един ден има съд за виновниците за голямата депресия, която ни очаква в следващите няколко години, медиите трябва да се поставят на равна нога както с инициаторите, така и с топ-Номенклатурата, която би трябвало поне след първите седмици на обяснимо объркване да схване, че става дума за вирус, който е даже по-малко смъртоносен от този на обикновения грип (но по-коварен поради другите си свойства); че пандемия в истинския смисъл на понятието няма, че изолация и карантина има смисъл само за болниците; че всичко останало – маски, дезинфекция, самоизолация, и пр. са само компоненти на изкуствено създавана паника, страх и хаос, с всички икономически, финансови, социологически и психологически последствия; и че в крайна сметка подсъдимите носят колективната и индивидуалната отговорност за това…
Няма да споменавам, че “Очаквайте втората вълна…” издава от страна на инициаторите зложелателните им намерения, а от страна на “ретранслаторите” (международната Номенклатура и официалнитемедии), угоднически конформизъм с чисто опортюнистически цели – а ако пък някой Номенклатурчик потърси снизхождение на базата на неразбиране на материята и подобни аргументи, съдията ще му отговори “осъзнаването на недостатъчна компетентност, което не е последвано веднага от оставка, е недобронамерено поемане на отговорност с пълното съзнание от страна на дадения индивид, че това енеадекватно на способностите му/й, което не го/я оневинява в случай на провал”.
Доскоро считахме, че първичната цел бе привикване на масите към подчинение, до евентуалната им “чипизация”.
За Номенклатурокрациите отвъд САЩ това може и да е така, но екстремно високата цена в доскоро куцащата икономика с огромни дългове не оправдава нищо по-малко от предотвратяване втория мандат на омразния им анти-Номенклатурчик.
(виж в https://www.academia.edu/31035651/e_Dissident_President)
От друга страна, за тези хора нашите съображения са на много ниско приоритетно ниво…https://www.academia.edu/41340154/AD_2019_e_Year_of_Two_Major_Cold_Civil_Wars6
Едно-единствено изключение прави мини-революцията в Исландия през 2011, където дисидентурата възникна спонтанно, победи и спря – по средата на пътя, според нашите възгледи, но напълно задоволително за исландците, поне по тогавашните им разбирания и очаквания от “разредената” (полу-пряка, според нашите критерии) демокрация. Това е отразено в https://www.academia.edu/41279129/e_basics_of_Nomenklaturocracys_thesis_3_Revolution_within_Democracy.
У нас имаме сигнали, че за починал в къщата си възрастен човек без каквито и да е болестни симптоми, ДжиПи-то епредложило на наследниците да запишат смърт вследствие корона вируса, при което те ще получат от касата 800 лева…
Във Флорида пък проверка установи огромен брой негативни тестови резултати записани като позитивни…
В Германия на сайтана Robert Koch Institute редовно постъпват корекции (в минус) на положителни резултати от предишни дни…
Ние успяхме да запазим копия от някои материали; други бяха публикувани в синопсис в алтернативни печатнииздания, така че не всичко бе премахнато (навреме).
Не случайно терминът “pandemic scares” фигурира в подготвителните документи на международните престъпници, които финансират проекта – виж https://www.academia.edu/43147443/Final_Analysis_pandemic_scares_is_the_key_word_in_Rocke- feller_Foundations_Lock_Step_scenario10
Някой трябва да публикува статистиката на всички починали през първото полугодие на 2020, сравнено с цифритеза предишните няколко години за отчетните към СЗО около 200 държави и територии, за да се види истината.
Частичните данни публикувани във Financial Times (виж в 1-6) за две дузини държави в Европа показаха истински, добре различими (малки)пикове към периода март-април само за 3-4 държави, но меродавни в случая биха били кумулативните данни поне за полугодие…
Считам, че показването на горните щрихи е съществено за схващане на основните мотиви в идеята ЗАЕДНО:
а) Номенклатурата трябва да се ликвидира като обществена прослойка с апетит за мандат да управлява;
б) За министри обществото трябва да наема чрез конкурс професионални управители с доказан опит.
Проблемът с националната телевизия се решава автоматично като следствие на горните две действия:изчезването от сцената на професионалните политици ще освободи ефира от тяхната банда.
Наемането на сериозни, дейни хора, опитни стопански ръководители с високо чувство за отговорност за министри ще премахне от екрана днешните микромениджъри, чиято главна грижа е да си правят реклама (на глупостите с ранг “престъпление” наричани управление на държавата).
Заключение:
И така, тъй като изпълнението на Програмата ЗАЕДНО в цялостния й вид и динамика е Необходимо и Достатъчно Условие за съживяването на България, предложението тук е тя да се превърне в Програма “ОФ 2020” и около нея да обединим широк народен фронт.
За нехаресващите тази терминология: събудете се, моля!
От около 30 години Номенклатурата води (тиха) гражданска война съпроводена с автогеноцид на народа си.
Затова каквито и да са промени от козметичен характер не могат да доведатдо излизане от най-дълбоката криза в новата история на България.
Реформи с желания от всички ефект могат да се направят само по пътя на революцията, която тази Програма предначертава.
Тоест, такава(мирна, демократична) революция, която представлява (тихо) противопоставяне (демократична война)на успешната за тях засега гражданска война водена от Номенклатурчиците срещу своя народ.
Друг пъткъм свобода, независимост и просперитет за България няма! 
Бургас, 19.07.2020
