поредна критична статия за България в престижно издание
В продължение на над 100 последователни дни българските граждани изпълват площадите на столицата в София, за да изразят нетърпимостта си срещу всеобхватната корупция. Протестите са мирни в по-голямата си част.
Протестите разкриват объркването около самопровъзгласилата се цел на ЕС да държи сметка за правителства, които подкопават върховенството на закона. Защото докато институциите в Брюксел и някои западноевропейски страни често критикуват унгарското и полското правителство, същите често заемат по-мека позиция спрямо България.
Тези двойни стандарти могат да попречат на ЕС в прилагането на икономическите мерки за борба с коронакризата, които предвиждат възстановителен фонд от 750 милиарда евро. Това е и умишлен политически избор от страна на дясноцентристките европейски лидери и партии, преди всичко на германският канцлер Ангела Меркел и християндемократите.
Бойко Борисов, българският премиер, превърна в свой приоритет поддържането на близки и добри взаимоотношения с госпожа Меркел още от 2009 г., когато започна първия от общо трите му мандата в правителството. Меркел оценява опитите му да убеди съседна Турция да спазва споразумението от 2016 г. за мигрантите.
Но има друга сметка в главата на германския канцлер и нейните дясно-центристки европейски съюзници. Борисов ръководи партия ГЕРБ – Граждани за европейско развитие на България. Партията предоставя мнозинство при важни гласувания в Европейския парламент. От своя страна Европейската народна партия, към която е и самата Меркел, губи доминиращата си позиция в европарламента и се нуждае от всяка помощ, която може да намери.
ЕНП се обяви в защита Борисов миналата седмица, като се противопостави на резолюция на Европейския парламент срещу корупцията и проблемите с демокрацията в България.
Усилията обаче претърпяха провал и в крайна сметка резолюцията бе приета с общо 358 гласа “за”, 277 “против” и 56 “въздържал се”.
В израз на дискомфорт от про-Борисовата партийна линия, шестима законодатели на ЕНП подкрепиха резолюцията и 24 се въздържаха. И все пак беше ясно каква е позицията на ЕНП като цяло.
За протестиращите в София подкрепата към правителството на Борисов от страна на други европейски държави е един “деморализиращ спектакъл”.
Редица смели български юристи, граждански активисти, журналисти и политици в малки партии правят всичко възможно, за да привлекат вниманието към проблема с корупцията, въпреки че понякога излагат на риск дори самите себе си. Но точно когато се нуждаят от това Европейският съюз да застане зад собствените си принципи, Брюксел прави малко или не прави нищо.
Нивото на корупцията в България не е за подценяване. Според Държавният департамент на САЩ и позицията му за “инвестиционния климат” в страната “корупцията е широко разпространена, особено що се отнася до големи инфраструктурни проекти и енергийния сектор”. Според доклад от Центъра за изследване на демокрацията най-малко 35% от договорите за обществени поръчки включват корупционни практики. Transparency International, наблюдателният орган за борба с корупцията, поставя България на най-ниско място сред 27-те държави в ЕС по своя индекс за възприемане на корупцията.
Българската корупция не е изключително политическо явление, нито е свързана от падането на комунизма през 1989-1990 г. единствено с дясноцентристките правителства.
Това е сложна мрежа от непрозрачни взаимоотношения между представители на политическата класа, администрацията и големи бизнес интереси, които завзеха контрола върху големи части от българската икономика през 90-те години. Точно тези мрежи пречат на безпристрастното прилагане на закона в страната.
Проблемът в България се превръща в изпитание за ЕС в момент, в който Общността се опитва да задвижи плана за възстановяване на икономиката след епидемията, който се равнява на стотици милиарди. Първоначално се предвиждаше нетното разпределение на средствата от ЕС да бъдат в размер на 11,7 млрд. евро или малко под 20% от националния брутен вътрешен продукт. Като най-бедната държава в ЕС, България също ще се възползва от субсидии и програми за помощ, определени в бюджета на ЕС за 2021-27.
Някои държави в Европа искат да орежат фондовете за държави, които нарушават принципите на демокрацията и върховенството на правото. Съвсем основателно, те твърдят, че колкото по-слабо е законодателството в една държава, толкова по-голям риск има от злоупотреби заради облагодетелстване на приятелски кръгове и липса на прозрачност.
ЕС за първи път ще взема заеми на капиталовите пазари за финансиране на трансфери към своите държави-членки. Но ако европейското обществено мнение се обърне срещу тази инициатива заради корупционни скандали, това би нанесло тежък удар по проекта за по-тясна интеграция в ЕС. Общността със сигурност ще се сблъска с различни опасности през следващите години, но корупцията може да е най-голямата от всички тях.
Превод и редакция: Джесика Вълчева
П.П. За управляващите и техните ибрикчии, които игнорират материалите в чужди медии, отразяващи корупцията в България е добре да знаят някои неща за Financial Times. До 2015 г. изданието е притежавано от медийния холдинг Pearson PLC. От 2015 до сега собственик е японската мегакорпорация
“Нихон кэйдзай симбун” (“Никкей”). Financial Times е от групата на т.нар. Качествени издания (qualities), в която влизат солидни вестници с история и международен авторитет като The Times, The Guardian и др. Financial Times се разпространява в 28 страни по света, печата се на розова специална хартия.
Изданието съставя всяка година рейтинг FT500 — списък от 500 най-големи световни компании. Издава се също на немски и китайски език. 750 хиляди души са абонати на вестника. Електронният вариант има над 550 хил. читатели на ден.
https://frognews.bg/novini/financial-times-dvoinite-standarti-koruptsiiata-veshtaiat-losho.html
