Отворено писмо до депутатите в НС на РБ, с копие до Българския Народ
Иван Даракчиев
Драги депутати и депутатки,
* Детерминаторът “Славянска” е един от малкото нематериални активи на България, които са международно признати, и които предопределят тесни връзки с редица народи в Европа.* Премахването му от наименованието на празника “24 май” представлява ликвидиране на този нематериален актив.* Затова промяната има смисъл само ако звучи “24 май – Ден на българо-славянската писменост,просвета и култура”.
Горния текст помолих да изчете отмое име един от допуснатите до “общественото обсъждане” на приетия вече на първо четене проекто закон за промяна на името на Националния празник “24 май”. На този миниатюрен форум с формално предназначение и селектирани участници текстът не е бил прочетен и това налага настоящия последен опит да се обърна към вас, белким някому достигне до съзнанието това, върху което обръщам вниманието ви тук:
Когато гласувате за въвеждане на нов, или промяна на съществуващ символ, наименование, елемент от духовността и пр. от национално значение, актът на тази промяна ще бъде противоконституционен, щом не е санкциониран чрез референдум, точка. А преди това такъв референдум задължително трябва да бъде предхождан от разясняване на степента на важност за нацията на елемента под въпрос и последствията от дадения акт. И в случаи, когато става дума за важен нематериален актив с международна стойност изначение, трябва да се разясни на хората, че трябва да забравят личните си пристрастия и да мислят за държавата си (т.е. “държавнически”, а не лично-емоционално, още по-малко пък “партийно”)…
Аз не успях да отворя очите на значителна част от интелигентския кръг около мен, затова се обръщамкъм вас, като последен, спасителен ресурс; прикачения тук текст можете да ползвате като “Обяснителна записка”, в случай на нужда.
Колкото до тези, които са се обвили с квази-непроницаем пашкул, или пък страдат от хроническа незаинтересованост от националното, и т.н., предлагам им да си отговорят на следния въпрос:
Гърцитеса си присвоили в палитрата от национални ценности чужди духовни такива, най-много от които номинално принадлежат на нашия народ и нашите предци, и не се свенят да ги експлоатират като техни нематериални активи, въпреки че немалко от съвременните интелигенти знаят точно кому те по право принадлежат, и следователно трябва да служат.
И ако някой, например съседи, от които е крадено, само опита да възстанови макар и частичка от справедливостта, те надигат вой до небето и по силата наизвоюван по манипулативен път приоритет, получават правото – който и да е арбитъра, трето лице, или не.
Питам: защо ние, българите, винаги играем губещия – не е ли защото обичаме мазохизма и нихилизма, както и всички останали вредни “изми”?
Така ли не останаха живи поне шепа от широко скроените?
Отговор не чакам, просто гласувайте мъдро, моля!
Бургас, 18.10.2020
Следва: “Обяснителна записка”
За името на празника
Иван Даракчиев
Наскоро беше доведено до знанието ни, че в НС е бил приет на първо четенезакон за промяна на името на Националния празник 24 май, а преди второтпчетене се организира всенародно обсъждане. Тази дописка представя накратковиждането на Дисидентското Движение ЗАЕДНО относно името на празника.
Националният празник “24 май” трябва да се дефинира така:
“24 май – Ден на българо-славянската писменост и българската култура”
Не са нужни кой знае какви допълнителни аргументи, след като един поглед към началото на текстав най-стария текст третиращ Кирилската азбука, “За буквите”, дефинира езика, за който е създадена като “словенски” и говорещите този език като “словяне” – виж илюстрацията горе, представляваща първата страница от първопечатно копие от творбата на Черноризец Храбър,издадена през 1658 г. Още тук четем “…по языку словеньску”; “от греческихъ насловеньскiи языкъ” и “словяне”…
Оттук нататък не е много трудно да се досети човек:
1) защо още най-раннитени Възрожденци пишат, напр. “Историясловеноболгарская” и подобни;
2) защо руският език трябва всъщностда се нарича, поне между лингвистите,“среднобългарски”;
3) защо гръцката патриаршия прави всичко възможно да изкорени паметта(като заличи следите) от фактите на създаването на Руската православна църква от Българската;
4) и пр.
Кирилската азбука е създадена за провеждане плана на патриарх Фотий запривличане към лоното на патриаршията на племена и народи, които номинално би трябвало да се приобщят под папската курия. Успехът е феноменален, засвидетелствано от признаването от страна на Рим на правото светото словода бъде писано и четено и на други езици, освен стандартните дотогава.
И тук идва ролята на княз Борис, който пръв извлича практическа полза от въвеждането на единна държавна религия – хомогенизирането на отделните народностни групи (траки, славяни и прабългари) в един народ, с единно национално самосъзнание.
Всички знаем, или поне се досещаме донякъде, какво му е коствало това, но факт е, четой повече от Покръстител трябва да се нарича и Обединител. Този момент, официализирането на християнската вяра и нейните атрибути и помагала – и на първо място новата азбука плюс преведенитевече свети книги, които учениците на св.св. Кирил и Методий донасят, легитимират на българската държава и нейния народ юрисдикция върху тази велика културна придобивка.
Този именно акт заслужаванаричането на азбуката с името “българо-славянска” и ни задължава да го отстояваме и пропагандираме като такова – ни повече, ни по-малко! Всички знаем, че през последните десетилетия антибългарската пропаганда успя да зомбира немалка частот българите, и в частност настройвайки ги против “славянството”.
Това е част от кампанията на Запада законтрол върху необятните руски ресурси датираща от 1918 г. /1,2/.
Аз няма да се спирам на аргументите,способни да отворят очите на мислещите, тъй като синопсис по въпроса вече е публикуван и просто гоприкачвам тук като Приложение 1.
Без да коментирам по какви причини се предлага премахване на формулировката “славянска”, ще направя тук едно предупреждение на пропонентите на този акт: това е не само огромна стратегическа грешкав ущърб на българския народ, това си е чисто престъпление от национален мащаб!
За тези, които са застъпници на тази акция неумишлено, ще поясня: културните хора в цял свят знаят, че българите смеформирани от смесването (и хомогенизирането благодарение на вярата) на три големи племенни групи иняколко по-малки.
Връзката с другите народи-членки на славянската група се демонстрира;* с присъствието на “словено-” в етикета на писмеността, която еманира от Борисова България;* чрез езика, който носи официалното име “древнобългарски” (наричан още “черковно-славянски”, занеудоволствие на някои, които не могат да съобразят, че и това наименование е на български език, с български корени);* от класификацията на българския език като (южно)славянски – и квалифицираните лингвисти знаят, че древно българският е в основата на всички останали (не знам дали знаят, че по известния ни механизъм,две-три поколения след официализиране на християнството езиците на другите две големи групи, траки и прабългари отмират).
Въпросната връзка изиграва важна роля в историята ни, която за повечето хора остава незабелязана, нотакива инциденти може и трябва да бъдат използвани, тъй като предоставят непробиваеми аргументи -както всичко, което е оставено като печатно слово, още при съвремието.
Тук ще приведа само два примера, за които повече подробности има в Приложение 1:
* Брейлсфорд, Раппопорт, Вайганд и мн. др. пишат приблизително едно и също, “Славяните в Македониясе наричат българи” (днес бихме казали “имат българско национално самосъзнание”);
* Гърците, прочути измамници, при разпарчосването й определят част от населението на Македония като“славянофонни гърци”…
И така,
“24 май – Ден на българо-славянската писменост и българската култура” и нищо шовече!
Референции:
1. https://www.academia.edu/20045616/USA_s_semi-hot_war_for_control_of_Russia_s_natural_resources_the_Syrian_episode
2. https://www.academia.edu/40816840/US_Russia_relations_Quest_for_stability
Бургас, 07.10.2020
Следва Приложение 1 в оригиналния си вид и име, вместо напр. „Трактат против славяно фобията“.
Приложение 1
Анализ на грешките – Допълнение
Иван Даракчиев
В /1/ представихме оценка за възможните източници на грешки при изследване на изчезнали езици идревни цивилизации с недостатъчно налична информация. Тук ще допълним този анализ с казус, койтое различен от горните два типа, но все пак сходен както по смисъла на изискванията към подхода, така ипо методиката на изследването. И веднага трябва да подчертаем, че в горния аспект предметът на това есестриктно погледнато не е точно анализ на грешки, а по-скоро на пропуснати следи, или дори неупражненодо максимална степен въображение, в търсенето на обяснение за етноними, топоними и др.
Думата ни е за “славянството”. През последните 30 години у нас интересът към преразглеждане наисторията е огромен, като се очертават два основни движещи фактора:
1. Напълно ликвидираната иразграбена икономика от преди 1989 г. освободи почти безкраен контингент от нямащи с какво друго дасе занимават сравнително добре образовани, макар и неспециалисти в хуманитаристиката изследователи, и
2. Антинационалната пропаганда успя да промие мозъците на почти цялата нация до такава степен, че всъзнанието на хората определена гама от термини са
a priori
осъдени като носители на негативи, вреди излини. “Славяните” и “славянството” са точно от тази група термини, като тази им роля е предназначенада отблъсква българския мозък от всяка мисъл, че както и преди Русия би могла в бъдеще да играеположителна роля за България, а руснаците може да са им даже роднини…
Пренебрегвайки множество други фактори с по-слабо влияние, за да постигнем точната картина наднешната ситуация, е необходимо да вземем под внимание двете най-съществени черти на характера набългарина /5/: темперамент и упорство. Безусловно най-вироглавият подвид на хомо сапиенс, практические невъзможно един българин да бъде убеден в противната на неговата теза (диапазонът започва от “Вариго, печи го, на гайда мирише!” и завършва някъде към “Като ми пееш, Пенке, ле, кой ли ми те слуша?”), особено след като е включен и емоционалният елемент. Много често дори и зрели хора, които са иопитни специалисти в тази област, отказват да изслушат аргументи, които са нови за тях, забравяйки, чеустановените за “абсолютни” истини трябва редовно да се проверяват, инак прогресът ще спре.
И така, въпросът за наличието на славянска кръв във вените на българина се превърна в своего родакресчендо на излиянията на Соросоидната чума и нейния слугинаж – сакън някому да не мине презума, че българи и руси (включително във вариантите “белоруси”, “малоруси”, “украинци” и др. подобни- казаците, напр.) са наша родà. Изписаха се какви ли не безсмислици – “славянският мит и българите”,“българите не са славяни” и пр., при все наличието на изобилие от известни на всеки средноинтелигентенбългарин (от четящите печатното слово поколения) аргументи:
1. Славянски племена се появяват на Балканския полуостров към края на V век, почти винаги заедно схуните, което навежда на мисълта, че най-вероятно са били федерати. В един период между края на VIи началото на VII век, било в съюз с аварите, било сами, славяните нападат няколко пъти Солун, а частот тях се заселват в земите около него. Константин Порфирогенат отбелязва в съчиненията си (X век), чеПелопонес е залят със славянски племена, назовавайки “миленги”, “езерити” и др.
2. Според Йоханнес Христофори де Йордан /6/, Курта /7/ и мн. др. произходът им трябва да се търси вцентрална и северна Европа, по-специфично Балтийското крайбрежие, откъдето тръгват да се разселватна юг (презумптивно под натиска на германски племена откъм запад).
1 Отделно от това цял един огромен сегмент от кампанията за манипулативна индоктринация е предназначен да преиначи господстващата доскоро настройка на средния българин в унисон с официалната теза на хуманитарните науки щотов последните няколко века Русия и след това СССР са оказвали нееднократно неоценима помощ на България и народа й.Колкото до роднинските връзки между основните популации, на официално ниво и със строго научни аргументи този въпрос се постави съвсем наскоро (виж напр. /2-4/).
3. Всички пътешественици през България, които са оставили пътеписи, оставят единодушно следнатадефиниция: “славяните в Македония са българи”…/8-12/
4. През 1921 г., в монографията си “Етнография на Македония /13/ проф. Г. Вайганд, виден етнографи лингвист, дискутира въпроса за сходството на македонския с българския език и демонстрира,че македонският не е отделен език, а е диалект на българския, чиято най-стара форма, нареченадревнобългарски или още черковнославянски, е в основата на групата на славянските езици.
5. В. Тракийски /14/ в статия посветена на две мраморни колони от времето на цар Самуил намерениоколо Солун, отбелязва следното, коментирайки доклада на Успенски, където е поместена карта наоколностите на Солун /15/:
6. През 1931 г. акад. А. Селищев публикува монографията си “Славянски селища в Албания” /16/, в коятоописва множеството поселения в региона (днес в Албания, Гърция и Македония), които носят безспорнославянски имена.
7. Всички данни сочат, че съвременните българи са мелези от квази-перфектното (многовековно)смесване на три преобладаващи племенни групи: автохтонните тракийци (арийци, наричани още ипеласги, кимерийци и др,), славяни и прото-българи (наричани още и прабългари) като последните две самигрирали от първоначалната прародина (Причерноморието), след което част от тях се завръщат /17, 5/.
8. Езикът на славянството се увековечава благодарение на проекта на патриарх Фотий… Езикът наславяните от околностите на Солун се нарича черковно-славянски, но в същото време той е и древно-българския (словенобългарски, според нашите първоучители, на които напоследък упорито пренебрегваменаставленията), утвърдил се под това название след IX век по всички територии, където е пренесен с религиозните книги... Поради това компетентните лингвисти го поставят в групата на славянските езици, при това на водещо място, като важно разклонение от дървото на Индо-Европейските езици.
9. Всички български възрожденци се наричат “славяни”, “словени”, “славянобългари”, “словеноболгари”,както и с други подобни названия, неразривно свързващи българите със славянството. Това датира отняколко века, много преди на враговете на България и българите да хрумне идеята, че е наложително давтълпят в главите на следващите поколения българи, че те са едва ли не вражеско на славяните племе.
10. Когато се появява перспективата неосвободената от Берлинския конгрес Македония (вилаетите Монастир и Солун) да бъде разпарчосана между съседите й, гръцката страна представя претенциите си съпътствани с етнографска карта, на която българите са наречени “славянофонни гърци” . Този смешен термин се използва като аргумент и при други случаи, което – ако не като сериозна обосновка засъответната теза – би трябвало да се осмисли от всеки българин като елементарен отличителен знак занеговата дълбоко вкоренена същност.
Най-малкото би трябвало да се оцени фактът, че преди 100 и повечегодини гърците – най-големите манипулатори наред с евреите – не са виждали смисъл от разграничаванена оригиналните племенни съставки на вече добре омешалата се по това време каша наричаща себе си български народ, който съзнателно не наричат с името му, понеже за разлика от тях е имал държава преди идването на турците, за поделянето на чиято бивша територия става дума към него момент.
2 – Необходимо и достатъчно условие за това е наличието в съответната общност на част от племенната съставка, закоято този език е близък до матерния им – тоест, това бихме определили като роднини на околосолунските славяни, съответно роднини на панонците, моравците, бохемците и пр. (хората на Ростислав, Коцел и Болеслав).
11. В подготовка на изпълнението на крайната фаза на “Мегали Идеа”, гърците, чрез Константинополската патриаршия, провеждат успешно може би най-важното мероприятие в цялата конструкция на тозипроект – създаването на християнска държава на територията на Влахия и Молдова, която обаче да не е“славянофонна”. Тя трябва да създаде форпост и така да стане проводник на следваща руска стъпка с цел възстановяване на кръста над купола на “Св. София”, след което да се създаде една гръцка държава на югот Стара планина през цялата южна половина на полуострова, граничеща на север от Балкана с Румъния- и един тесен коридор през цялата Добруджа и спиращ в Стара планина, който ще остане за Русия.
Успехът на гръцката кауза започва с убеждаването на съответния султан, така че през XVIII век сасъздадени две полуавтономни християнски княжества, Влахия и Молдова, васални на султана, на коитобиват изпратени гърци за губернатори. След което се задвижва проект за създаване на “румънски език” – на базата на измислени и силно раздухани митове се взема за основа езика на Аромъните (куцовласите)живеещи в Тесалия и Македония, прибавя се силен латински елемент рефлектиращ измишльотината за останалите в Дакия римски легиони, след което се получава желания резултат (истински карашик, но върши добра работа на инициаторите).
Около това същото време е създадена и “румънската азбука”, за нуждите на “раждането на румънска нация”. Към средата на XIX век над половината от населението говори на български език, но след въвеждането на горните нововъдения неизбежно всичко се канализирав избраната “отгоре” посока – за привлечения за румънски крал немски принц гръцкият проект е билкато манна небесна.
В крайна сметка “Мегали идеа” не успява да се осъществи докрай в съответствиес плановете на Фенер, но съвсем успешно торпилира българския кораб, така че част от населениетов някогашната територия на българите даже не знае за родството си и впоследствие нееднократно евъвличано от управниците си в братоубийствени войни…
12. Към края на IX век, в трактата си “За буквите” (“О письменах”) Черноризец Храбър, когото трудноможем да обвиним в служба на “комунистите”, “службите”, “Путин” и всички останали дежурни виновнициза мизерията на българите и на тяхната днешна държавица, както е според представата в главите назомбираните от антинационалната ни пропаганда, пише /18/:
“
3 Етническата смес в бъдещата Румъния е почти същата каквато е и в Македония при разпарчосването й: малко над50% са българи, а останалата част са примесни малцинства. Разликата между двете е в етническия състав на малцинствата – вМакедония по-значителен процент имат турците и евреите, докато в Румъния преобладават циганите и куманите.
4 В колекцията на г-н Христо Манев има една библия издадена някъде около 1858 г. Тя е отпечатана с Кирилически букви,но вече на “румънски език”. Очевидно това е преходната литература за образованите преди реформите, които не могат още дачетат на новата азбука, а са свикнали с Кирилицата – а църквата не може да прави пауза и да ги чака да я научат. Следващотопоколение вече няма да може да чете на Кирилица, нито да разбира “чуждия” (славянски, български, славянобългарски) език…
5 Това е невъзможно даже и само по чисто технически причини – новосъздадените национални държави в Европа поонова време се снабдяват с поне малък коридор към море, за да търгуват свободно с целия свят.
6 Тук е използвана буквата за “а” или “ъ” (според мястото в думата, наличие на ударение и пр.), докато днес бихмеочаквали “е”, “я” (словене/словяне), или буквата за “променливо я” – ѣ. Невъзможно ни е да определим дали това е грешка напечатарите (книгата е печатана през 1658 г. в Лвов), граматическа грешка на автора, или просто недоуточнена граматика нанашите велики предци към края на IX и началото на X век. Това, с което със сигурност можем да приключим като заключениекъм този момент е, че изглежда щото племенното име “славяни” е изведено от корена за “слово”, а не от този за “слава”.
13. През втората половина на XVIII век проф. Йохан Щритер пише своята многотомна “Historia Populorum”,вторият том на която е озаглавен “Bulgarica ex scriptoribus Byzanitinis” /19/, от чиито около 600 страници 450 се отнасят за България, а останалите около 150 описват историята на Русия, Литва, Бохемия, Полша, Прусия и Влахия 7
. В представеното там “Генеалогично дърво на българските владетели” Щритер поставяпод №1 Кубрат, с начало на царстването му AD 642, споменавайки и други династи преди това, към краяна V век, които обаче не са официално санкционирани с владетелски титли от Византия (презумптивно понеже не са били християни).
Историята на княжество Влахия започва през XV век, след ликвидирането на Българското царство, от което то, както и княжество Молдова, дотогава е интегрална част. 8
Нещо повече, династията на Асеневци еманира от Влахия – и двамата летописци на Четвъртия кръстоносен поход, Robert de Clary и Geoffroyd de Villehardouin, в своите книги /20, 21/ наричат цар Калоян Йоан Влаха(John the Wallach, според превода на английски на книгата на Робер дьо Клари). Влах (Валах) се счита основател на местната династия, като произходът му се извлича от персийски корени – както впрочем и Аспарух, български династ от Кавказка България /22-25/.
Същественото, което ни съобщава Щритер тук, е, че в началото на самостоятелната му история начело накняжество Влахия стои княз Влад, първороден син на княз Драгул, с по-малък брат носещ името на бащаим. Та този именно Владимир Драгулев (ако си позволя да осъвременя чисто славянското му българскоиме) оказал ожесточена съпротива на турците, които към 1415 г. тръгнали да завладяват и Влашко.
Първите няколко години всички (по-малки) отряди бивали победени, после пленените бивали набитина кол по целия път водещ към мястото на битката. Доста време и доста голяма армия е трябвало, докатотурците успеят да покорят Влад Цепеш (произходът на този псевдоним е ясен за всеки българин, както иповечето разбиращи славянските езици).
Векове по-късно патологично деформираната евро-психика щесъздаде на този наш герой ужасно неприятната за нас и отблъскваща всеки нормален индивид репутацияна кръвопиец и вампир. А нашите кръвни братя, превърнати вече в измислената нова нация “румънци”,ще изкривят името му в “Дракула”, за да звучи “както трябва” (а не по славяно-български).
И почти никойот тях не се сеща да се запита “Защо столицата на Влад се нарича Търговище?”, “Защо името на княз Владне е румънско?”, и т.н. Освен нас, “отговора знае само вятъра…”Щритер зафиксира и името на друг династ, Мирчо (в новите времена наричан вече с порумъненото“Мирча”), за когото се знае, че има поне още един наследник със същото име.
Важното тук е, че това имесъдържа славянския корен “мир”, който – така както и корените “влад” и “драг” – няма как да се впише вновоизмисления румънски език, който задължително е трябвало да противостои на славянството, тоестда бъде латино-подобен, според избраната от Фенер през XVIII век и успешно проведена на практика къмсредата на XIX век стратегия.
14. “Веда Словена” /26/, блестящо творение на българския народен гений, фиксира в името си позициятана българите като неразривно свързана със славянството – начиная от езика и писмеността, а оттам и вцялата останала сфера на духовната култура (това, че същевременно тя е и мост към древноиндийскатацивилизация, е съвсем отделна тема). Отхвърляна и оплювана от конюнктурно ориентираните критици,тя все още привлича погледите на мислещите българи и рано или късно ще получи заслужено признание.***7 Това прави средно по около 25 страници за държава от тази група, като не трябва да се забравя, че краят на описванияпериод е в 1453 г., когато Източната Римска Империя, позната още и като Византия, е ликвидирана, а столицата й Константинополе преименувана в Истамбул, който става център на Халифата.8
Континюитетът по тия земи е очебиен – след заника на ерата на Атила, т.нар. Империя на Хуните се разпада на Аварски каганат, който доминира на запад от Карпатите, докато на изток властва клана Дуло и държавното обединение се дефиниракато Bulgarica Magna. Етническият състав на населението в този ареал, ограничен от р. Дунав, Карпатите, горното течение на Днепър, Урал и долното течение на Волга до Каспийско море, Кавказ и Черно море, е приблизително същият както и в ДунавскаБългария след прекосяването на Дунав от Аспаруховите хора: автохтонни Арийци (Траки, Илири, Кимерийци и сродни с тях), славяни и прабългари.
Ако не бе така, не би имало лекотата на възприемане на комплекта “религия, писменост, език”, след тръгването на мисионерите от Борисово-Климентовата и Симеонова България. Ние сме в дълг на всички наши духовници, но особено голяма е вината ни за забравата в която тъне образът и делото на презвитер (по сегашному “епископ”) Григорий /2,3/
Списъкът с аргументи би могъл да се продължи до безкрайност, но ние считаме, че за нормалния мозъкгорните няколко довода (без да са степенувани по важност или хронология) са предостатъчни.
И така, съвременният български народ е резултат на смесването на автохтонните траки с част от двеот завърналите се след първата голяма миграционна вълна на общите им прародители, древнитеарийци, племенни групи – славяните от север-северозапад и прабългарите от изток /5,17,27,28/. Всяко словосъчетание от типа “славянският мит и българите” просто издава нестабилната психика на авторите, търсеща да се разграничи произхода им от “лошите”…
Какъв е новият елемент в аргументацията около славянството, чийто неимоверен духовен прогресеманира точно от българските земи и разцъфтява в най-ранния Европейски Ренесанс през X век, който елемент предлагаме тук на заслепените от антибългарската пропаганда?
За славяните, или по-скоро групата племена и народи, които се съобщават под това обединяващо име, научаваме преди всичко от гръцките и римските хронисти. Данните са както следва:
1) Всички оригинални обозначения от онова време, примерно V-XI век, се свеждат до: Sclavini, Sclavi,Slavi, Slavini, Sthlavi, Sthlaui, Sklaboi (Σκλάβοι), Sklabēnoi (Σκλαβηνοί), Sklauenoi (Σκλαυηνοί), Sthlaben-oi (Σθλαβηνοί), Sklabinoi (Σκλαβῖνοι), Sklavi, Sklaveni, Sklaui, Sklauini, Slaui, като съдържащите “к” тук савсъщност транскрибирани от гръцките източници /виж напр. у Щритер/9.
2) Този същият корен “слав”, който горните племенни наименования съдържат, е използван и заобразуването на собствени имена, които имаме на разположение при съобщенията за князе, крале и царев славянския свят: Sventhosthlav, Sventoslav, Svyatoslav, Svyatosthlav, Yarosthlav, Rostislav и пр. /19/:
Противниците на славянството, в стремежа си да уязвят лабилната психика на представителите на даден славянски (или смесен, респ. съпричастен със славянството) народ, търсят да я атакуват като приписватдерогативно осмисляне на себенаименованието му: “склави”/“склавини” се представя като произхождащоот “роби”, като презумптивно първоначално тяхно наименование.
Особено активна е тази пропагандана българска почва, където антибългарските елементи търсят всяка възможност да отблъснат, или понеразграничат, българите от руските им братя. Като се има предвид, че последните данни сочат дето:(i) Киевска Русия, зародишът на могъщата по-късно Руска Империя, възниква върху, и следователно евсъщност приемникът на Кубратовата Булгарика Магна (Magna Bulgarica, Старата Велика България) /2,3/;(ii)
Обширната област между Кавказ, Каспийско и Черно море, включително полуостров Крим, вдревността е населявана от сродни нам племена (траки, славяни, прабългари) и е виждала не една и не дветракийски и български държави /29,22,23/;(iii) Както историята на казачеството /30/, така и някои негови антропоморфни характеристики инародностни традиции /4/ сочат общ произход с този на българите;(iv)
ИВАН ДАРАКЧИЕВ следва
