– Тоест вие смятате, че от всички тези населени места идват хора в София?
Николай Хаджигенов: Ние го знаем със сигурност. От най-далечните краища на страната идват, пътуват по цяла нощ с влакове, с рейсове, с коли, и идват в София за въстанието.
Проф. Велислав Минеков: Да ви кажа друг пример. Снощи една жена, която е трети ден с група от Шумен. Тя откровено ми каза: “В Шумен не можем да протестираме, ние се чувстваме заплашени.” Тези, с които организирахме протеста в Силистра – направиха веднъж-два пъти такъв протест. След това дойдоха в София и казаха – “Там ни е страх, там ни заплашват. Даже когато излизаме от града гледаме да го направим тайно.”
– Как си представяте, че на избори, този страх, за който говорите, се претворява и тези хора не гласуват за същите, които ги заплашват?
Проф. Велислав Минеков: Не е същото това.
Николай Хаджигенов: Нещата, които протестът промени със сигурност и това което Арман нарича “страх”… Всъщност ние запалихме един огън, от който всеки един от тези хора, които минаха по площадите или гледаха по новините, взе една искрица в себе си. Някой ден това ще си свърши работата и ще си проличи.
Арман Бабикян: И там пак са скрити. Както тук в множеството, там пак са скрити. И има шанс да дадат своето наказание. Вътрешното освобождение на тези хора е някаква крачка. Аз виждам как ден след ден, след ден… Това е все едно да се изправя на седмия ден и да попитам “О, господи, защо ги няма учените от БАН?” Ами да, те дойдоха две седмици по-късно, но е прекрасно че дойдоха.
– Колко пари събрахте от дарения?
Николай Хаджигенов: До кой знак искате да спра, за да ви кажа? Защото телефонът ми остана там. Малко над 150 хиляди лева за периода.
– За какво ги изразходвате тези средства? Г-н Бабикян?
Арман Бабикян: Основно ги изразходваме за звук, говоря като обеми. Основно разходите отиват за звук, отиват за разпространение на информация по Фейсбук. Отиват, разбира се, за стикери, шапки, минерални води, аптечки, ако щете, за промиване на хора. Палатки купихме не знам колко пъти вече.
Проф. Велислав Минеков: Вода, храна, шатрите за Орлов мост, палатките за Орлов мост…
– Сигурни ли сте в произхода на всеки един лев от тези средства, които идват при вас?
Николай Хаджигенов: Какво значи сигурни ли сме? Че присъстват по моята банкова сметка, сигурни сме. Друго? Имената едно по едно съм ги гледал и Васил Божков не е между тях – това мога да ви гарантирам със сигурност.
– Питам ви дали сте сигурни в произхода на средствата. Тоест дали човекът, който ви превежда 150 лева, е човекът, който твърди, а зад него не стои Васил Божков или Цветан Василев и прочее.
Николай Хаджигенов: Имаме може би над 3 хиляди превода, или над 5000, загубих им бройката. Как да съм сигурен, че зад тези трите имена стои някой, аз не съм НАП в крайна сметка. Но това, което сме направили за първия двумесечен период, е, че сме пуснали всичките файлове от картовите разплащания и от директните преводи към банката. Всичко това е отишло с едни огромни файлове към декларацията към Столична община. Платили сме малко над 5000 лева местен данък за сума над 100 хиляди лева. Най-вероятно за следващия период ще трябва да платим още толкова, то ще станат сигурно 200 хиляди като гледам как вървят. Освен това чухме, че някой вече се е сдобил с тези файлове без да са се допитвали до данъчните. Това най-вероятно са се сдобили от банката, в която е сметката.
– А вие ще разкриете ли тези файлове след като някой съумява да се сдобие с тях? Можете да искате съгласие?
Николай Хаджигенов – От всичките 16 хиляди човека? Няма да искаме съгласие. Ще направим нещо друго – поредното нещо нечувано и невиждано. Ще направим това – първо, ние сме субект, който е задължен да прави каквото и да било в тази връзка. Независимо от това, ще направим много повече. Всички, които са задължени субекти, получаващи публични средства във вида на дарения, обикновено накрая на периода публикуват данни кой какво е взел и дал. Обикновено не можеш да разбереш нищо от тях. Ние ще направим нещо повече. Детайлен отчет получени пари, изразходвани пари. Дотук има един чувал бележки и фактури, така че ние ще отчетем на обществото. Не на данъчните, не на ДАНС, не на Бойко Борисов, не на вас. На обществото ще отчетем парите, защото това за парите на хората.
В деня, в който беше открита банковата сметка, за 24 часа се събраха 24 хиляди лева. Такова нещо в българската история не се е случвало. проф. Велислав Минеков
Проф. Велислав Минеков: Имаше нещо много интересно и за мен много значимо. В деня, в който беше открита банковата сметка, за 24 часа се събраха 24 хиляди лева. Такова нещо в българската история не се е случвало. Другото е, че направихме финансови грешки. Тези стикери, тези плакати които лепяхме, ми се струва че бяха финансова грешка.
Арман Бабикян: Но хубавото е, че са много хора. Всъщност не парите, а това, че толкова много хора се включиха в това, независимо дали с 5, 10 или 20 лева. Това всъщност е съпричастност повече, отколкото пари. За нас това е по-ценно.
Николай Хаджигенов: Важното е, че огромна част от преводите, сигурно над 90%, са по 2 и по 5 евро – тези, които са от картите. А след като Бойко обяви 50-те лева, още преди да ги даде, преводите, които идват по сметката, са включително касови. Тоест пенсионери отиват на каса и внасят 50 лева – огромна част от парите са тези.
– Стигаме до любимия ви въпрос. Проф. Минеков, познавате ли Васил Божков?
Проф. Велислав Минеков: Уви, не. Иначе щях да присъствам в колекцията му. Там има и много съвременни автори – в това число някои бивши министри и величия.
– Г-н Бабикян, познавате ли Васил Божков?
Арман Бабикян: Виждал съм го на улицата.
– А вие, адвокат Хаджигенов?
Николай Хаджигенов: Не, не познавам Васил Божков.
– Общували ли сте някога с хора близки до Божков, негови доверени хора?
Николай Хаджигенов: А телефонният указател?
Проф. Велислав Минеков: Ако съседката Пенка е била близка с него…
Николай Хаджигенов: Същността на този въпрос мога да обясня съвсем лесно. Съдейки от подобни въпроси от последните седем години от “убийството” на Пеевски аз съм близък семеен приятел на Цветан Василев. “Общувате ли с Васил Божков” е точно същото.
– Не. “Общувате ли с Васил Божков” е въпрос. Това, че сте семеен приятел с Цветан Василев, е констатация.
Проф. Велислав Минеков: Искам да уточня нещо за някои мои отношения с г-н Черепа. През 2003 г. започна правенето на нов Закон за културното наследство и тогава бях поканен по линия на партия ДСБ като съветник. Тогава пред очите си видях всичките застъпници на великите български колекционери. Не се съмнявайте нито за миг, че тези колекции са извадени по най-безобразен начин от българските земи. Това ме вбеси, аз напуснах този съвет в Народното събрание, декларирах, че не участвам, тъй като и никой не забеляза моето участие. Но аз видях точно това как се направи един идеален закон за кражба на културно-историческото ни наследство.
Впоследствие, когато за миг се смени министерството и беше в ръцете на министър Стоянович аз отидох при него с няколко предложения, поговорихме за този закон, който е безобразен. Той се съгласи да направим изменение на закона, направихме две комисии и нищо не стана отново. В това време колекцията на г-н Божков беше тържествено открита от покойния началник на историческия музей и министърът на културата, който продължава да е депутат. След това държавата, пак с помощта на Министерството на културата разходи неговата изложба до Белгия, до Лондон, до Москва.
– Мая Манолова. Подкрепихте я миналата година в кметската надпревара, макар и адвокат Хаджигенов да казва в едно свое интервю, че това е подкрепа, ама не съвсем, защото после ви се разсърдили. И все пак твърдяхте, че тя може да бъде алтернатива на ГЕРБ. Още ли смятате така? За Манолова, произнесла думите “Аз предложих Пеевски” и впоследствие подкрепена от ГЕРБ за омбудсман?
Николай Хаджигенов: Миналата година това, което направихме, беше следното и сега запали цялата страна: открихме общия враг. А общият враг е ГЕРБ и корупцията. И ще се цитирам дословно, по памет: казах, че имаме една условна стена, която трябва да се взриви, за да могат да бъдат съборени ГЕРБ и корупцията. Ние не разполагаме с нужния инструмент. Разполагаме с интрумент в лицето на Манолова, която е крива щанга. И да, това не е подходящ инструмент за събаряне на корупцията, но имаме това. Манолова в онзи момент, и до днес, доколкото я наблюдавам, е може би първият политик, който е показал готовност да се постави в услуга на избирателите си. Не на себе си или на някой друг. Какво е било преди – вие оставате, всички знаем. Но миналата година тя направи такава заявка и продължава до ден днешен. Какво ще стане накрая ние още не знаем
– Т.е. отговорът на конкретния ми въпрос: Смятате ли, че Мая Манолова, произнесла думите “Аз предложих Пеевски” и станала омбудсман с гласовете на ГЕРБ е алтернатива на ГЕРБ, какъв е? Смятате я за алтернатива, така ли?
Проф. Велислав Минеков: Само за момент. Това е както ме питат мен: “Славе, ти знаеш ли коя е Мая Манолова?”… Нищо подобно не съм чувал, аз бях на Луната, аз съм от вчера на тази земя.
Николай Хаджигенов: Всичко е по-добро от ГЕРБ. Включително Мая Манолова.
– Щом всичко е по-добре от ГЕРБ: ДПС по-добро ли е от ГЕРБ?
Николай Хаджигенов: Не.
– БСП по-добро ли е от ГЕРБ?
Николай Хаджигенов: Не.
– След като не смятате, че БСП и ДПС са алтернатива, как смятате Мая Манолова за такава?
Проф. Велислав Минеков: Кой го е казал това?
Николай Хаджигенов: Мая Манолова беше възможност миналата година да съборим ГЕРБ. Единствената тогава. Сега протестът създаде множество други възможности. Част от тях, може би, ще бъде Манолова. И всеки един, който се разпознава в политическата борба срещу корупцията. А тя не е само ГЕРБ, тук включваме БСП и ДПС съвсем спокойно. Единственото нещо, което можем да направим, за да не водим истинска война, е да водим политическа война. За да водим политическа война, ние имаме нужда от едно нещо – това, което правим на площада 103 дни. А именно: всички заедно срещу ГЕРБ.
Арман Бабикян: Никога не ми е харесвало, че Великобритания и САЩ са били в съюз със Сталин. Никога. Горе-долу това е отговорът, но мога да го преведа. Никога не ми е харесвало, че Христо Иванов е бил министър на Бойко Борисов, но ми харесва това, което прави Христо Иванов по простата причина, че тези хора са се събрали и със силите, които работят срещу автократичния модел в България. Не мога да си изкривя душата, че – да, крива щанга. Но, заради призива й десницата има осем районни кмета.
Трябва да съберем всички, които са за демокрация. Това е първото. А след това да се чудим лява или дясна демокрация. Арман Бабикян
Когато се бори човек срещу еднолична мека или средно твърда диктаторска власт нямаме право да избираме това, което ни харесва. Трябва да съберем всички, които са за демокрация. Това е първото. А след това да се чудим лява или дясна демокрация. Ако трябва да съм честен, също имам спомени от Манолова – всички мъжленца тогава (2013 г.) министър-председателят, Сергей Станишев се криеха като мишлета в дупки и никой не беше предложил Делян Пеевски, накрая тая жена от Кюстендил, която не уважавах, излезе и се подигра и каза: ми добре, аз го предложих.
– Т.е. БСП и ДПС не могат да са алтернатива на ГЕРБ, а Мая Манолова може ли да бъде алтернатива на ГЕРБ?
Проф. Велислав Минеков: Никой не може бъде алтернатива на ГЕРБ, но може да има няколко формации алтернатива. Естествено техният имидж ще пострада, ще трябва да се преглътнат обиди, ще трябва да се преглътне жестоко обществено мнение, но трябва да се случи.
– Да разбирам ли, че в това число слагате “Демократична България” и Слави Трифонов?
Арман Бабикян: Всички заедно трябва да направят усилия.
– Кои всички и какви усилия имате предвид? Къде слагате БСП и ДПС? Изобщо: обяснете какво имате предвид?
Проф. Велислав Минеков: Нека го кажем като две възможности: едното е тази алтернатива от хора, които не са си симпатични, но трябва да свършат тази работа, а другото е: вероятно три-четири пъти да ни управляват военновременните правителства на президента Радев.
Николай Хаджигенов: Всички заедно срещу ГЕРБ, без БСП и ДПС, защото те са съучастници. Какво неясно има?
– Във всички ваши изяви отбягвате конкретен отговор на въпроса дали ще правите партия. Защо?
Николай Хаджигенов: Държим протеста непартиен, което означава, че ще ви отговорим на този въпрос, когато му дойде времето. Ние не отбягваме нищо.
– Да ви попитам така: Имате ли амбиции да участвате в политическия живот на страната, но не като протестиращи, а като хора, борещи се за власт, за управление, за даване на решения?
Николай Хаджигенов: Свободата има цена. Ако цената да свалим ГЕРБ, да съборим тая кочина, в която е държавата и да започнем да изграждаме това, което трябва – а именно съвременна, европейска държава, е да нагазим (или аз конкретно), в калното блато на политиката… Ако това е цената, която трябва да плати всеки един от нас, то ние вероятно ще я платим.
