Денят започна чудесно…
Станах, направих си кафе. Пуснах си последния албум на Slayer, после закусих скромно – две филии, дебело намазани със зехтин, масло и свинска мас и поръсени щедро с няколко таблетки витамин B за профилактика.
Пуснах си няколко пъти видеото на Джуди Майковиц, което от месец февруари очаквам всеки момент да бъде изтрито и тъкмо да облека сакото, закупено от Манията в Дружба за 12 лева, на вратата се почука.
“Кой е” – попитах аз.
“Аз ше ти кажа кой е! Отваряй бе, твоята мама бандитска!” – извика някой. После се чуха някакви нечленоразделни звуци и в миг в стаята ми връхлетяха 20 маскирани полицаи от специалните части.
Заедно с тях имаше двама прокурори, двама пожарникари, петима леководолази, трима алпинисти и един свещеник, който, да ме прощава Господ, много ми заприлича на Дани Кирилов, но после всичко спря да ми прилича на каквото и да е, защото се озовах на земята, двама с качулки ме закопчаха, а още двама насочиха към мен рязани пушки, докато мрачен човек с още по-мрачен глас изрече:
– Хортензий Каратопрътлиев?
– КОЙ??? – попитах аз
– Ей, боклук такъв, на тарикат ли се правиш? Хортензий Каратопрътлиев си по баща. А моминското ти име кое е?- попита друг мрачен глас, а свещеника запя – “Алелуя, DE PROFUNDIS CLAMAVI AD TE, DOMINE”.
– Пичове, има някаква грешка. Аз не съм никакъв Кара не знам си какъв. Знам само един Каракачанов с подобна фамилия, ама последно го виждах в БИЛА да си купува макдеонска наденица… Ке умрем за нея – рекох аз.
– Ей, нещастник, млъквай и не се прави на интересен! Няма ли да съдействаш на органите на властта? – попита трети, още по-мрачен глас.
– Е как, хем да млъкна, хем да съдействам? Имате грешка. Не съм човекът, когото търсите!
И този момент се чуха сирени. Пред блока ми бяха спрели:
– една линейка
– една “Лада Нива” на горските стражари
– един камион на Чистотата
– един автобус с полицаи от Радомир, докаран за подкрепление
– Каратопрътлиев! Откога те търсим! Откога те издирваме, нещастни престъпнико! Пипнахме те най-накрая! Да даваш на кравите пакетчета с хероин и да ги пускаш да пресичат границата с Турция! Ей, как го измисли това! Но никой не е по-голям от ГДБОП!
Полицаите от Радомир влязоха в апартамента ми. Единия посегна към недоядената филия със свинска мас, а другият бръкна в килера, извади една ябълка и една скилидка чесън и захрупа, издавайки някакви звуци, в които разпознах “Убав чесън, ного е благ”…
– Пичове, ще ми изпочупите къщата! Не съм този, когото търсите. Казвам се Гошо, бачкам на заленчуковата борса и ще ме уволнят, ако не отида на работа скоро. Днес докарват карфиол от Бурса и зелен боб от Пирея, трябва да го стоварваме на борсата – рекох аз и се опитах да погледна, доколкото това беше възможно.
– Тоя Каратопрътлиев ми лази по нервите – рече един от мрачните гласове.
– Вижте бе, ей там, на масата ми е портфейла. Там ми е личната карта, шофьорската книжка. Вижте как се казвам бе!
– Как ли па нема да ти гледам личната карта, Каратопрътлиев. Искаш да спечелиш време, за да дойдат от бандата ти и да ни нападнат! Но никой не може да се ебава с ГДБОП! – рече един от мрачните гласове.
Междувременно обаче един от полицаите от Радомир вече беше посегнал към портфейла.
– Ахахаха, шефе, тоя има 5 лева от бай тошово време у портфейло, ве – рече полицая – малей, колко е грозен у личната карта…
Очевидно някой от шефовете на тая акция погледна. Настана неловко мълчание.
– Значи така, гражданино Гошо Петков! Заблуждавате ГДБОП! И си мислите, че ще се хванем. Информаторът ни няма как да ни метне, КАРАТОПРЪТЛИЕВ! КЪДЕ СИ ИЗКАРА ТИЯ ФАЛШИВИ ДОКУМЕНТИ?
Някой обаче явно подаде и шофьорската книжка на отговорните лица. Двете съвпадения на име, снимка, ЕГН и данни явно все пак започнаха да дават своето.
– Ето, видяхте ли. Станала е грешка – казах аз – проверете кой съм, работя в зеленчуковата борса от 10 години, викат ми Гошо Зелето.
– Слушай бе, скапаняк! Информаторът ни е бетон. прати ни на точен адрес и няма как да сбъркаме! Ние сме ГДБОП! Не сме някакви, дето готвят боб! Адресът е точен и ясен – “Хайдушка поляна” 24, вход 2, етаж трети, апартамент 68.
– Браво. Само че вие сте дошли на “Партизанска поляна” 24. “Хайдушка поляна” не знам да има в тоя квартал – рекох аз.
В този момент настана гробно мълчание. В тишината дочух как един по един полицаите от Радомир излизат от апартамента ми, за да се качат в автобуса. Комшиите бяха застанали в коридора, за да гледат сеир.
– Ей ся ше има да пишеме… Кой идиот обърка адреса? – рече свирепия глас, който от свирепа интонация беше преминал в минорна такава.
Качулките ме вдигнаха. Свалиха ми белезниците.
– Аз, такова, съжалявам, явно е станала грешка. Ъъъъ, таковата… Ние сме ГДБОП, такива неща не се случват при нас, ама ей, на – рече един от шефовете.
После всички си тръгнаха.
Пуснах новините. Така и така вече бях изпуснал бачкането.
“Преди малко е извършен обир на банка. Крадците са се измъкнали необезпокоявано, полицията не е успяла да реагира” – съобщи говорителката.
А аз станах. Извадих една глава лук, нарязах я на ситно, нарязах две чушки, един морков и добавих 300 грама боб в тенджерата.
Нали знаете. Когато варите боб, не бива да правите грешки. Защото това е боб, не е ГДБОП…
https://offnews.bg/nashite-avtori/eto-ide-gdbop-nosi-dva-kazana-bob-738108.html
