Нашият народ е добре известен с това, че умее да побеждава на бойното поле. Не без повод са възникнали изразите “страшните за целия свят българи”, “народ, който е купувал достойнството си с кръвта на противниците си, у който полесражението е общо родно място.”
Не случайно княз Крум е кара защитниците на Константинопол да треперят, не случайно на цар Симеон се гледа като на най-голямата заплаха за Византия, не случайно Калоян получава името Ромеоубиецът.
Известни сме обаче и с друго – не си се отдават битките с думи, не можем да лъжем, не можем да мамим, не можем да създаваме интриги и да заблуждаваме умело, а за жалост перото е по-силно от меча. Това не е литературно преувеличение, а самата истина. С лъжи се нанасят по-големи поражения, отколкото със силна армия.
Ако не бяха лъжите на старогръцките автори, повторени от тези на римските летописци от по-късни епохи и използвани в наш ущърб от чужди учени в ново време, то не само ние, но и цял свят щеше да знае, че народът, на който принадлежат Залмоксис, Орфей, царете Резос, Ситалк, Котис, бунтовниците Спартак и Вологес, а и още много други ярки личности, не е изчезнал.
Траките – хората, които Херодот нарича най-големият народ след индийците никога не са напускали историческата сцена, само имената им са променени, историята им изкривена, а много от заслугите откраднати. Учените ни знаят прекрасно, че старите българи са наричани траки от монаха Фулко, пеони от Йоан Цеца, а и мизи Димитри Хоматиан, но на всички тези твърдения на старите автори се гледа като на архаизация, т.е. нещо, което няма връзка с действителността.
Неотдавна стана ясно, че най-често срещащите се хаплогрупи при нас българите са наследени от население което е обитавало Балканите през епохите на Мезолита, Неолита и Бронзовата епоха. Възрастта на хаплогрупите I2, E-V13, J2, R-L23*, G2, a и голяма част от R1a, предхожда с около 9-10 000 години поддържаната датировка на идване на дедите ни в земите на юг от Дунава. Този факт показва ясно, че ние имаме пълното право да се назовем пълноправни наследници на най-древното цивилизовано балканско население познато по време на Античността под името траки.
Макар да са повлияли други народи, дедите ни биват демонизирани от своите врагове, като същевременно постиженията на предците ни са често премълчавани. Днес обаче знаем, че като създател на буквите и разпространител на знанието, Алкидамант обявава тракиеца Орфей. Диодор Сицилийски поддържа това виждане споделяйки, че Орфей и Лин са първите, които са ползвали древните букви. За орфически писания на плочици говори Еврипид.
Според Плиний Стари тракийския бог Дионис е този, който е създал търговията. Луций Ариан отива по-далеч обявявайки Дионис за основоположник на индийската цивилизация. Доста по-рано Омир разказва с възхищение за божествено красивите доспехи на тракийския цар Резос. 
Фасада на фригийски храм изсечен в скала – изобр. http://www.istoriia.ru/wp-content/uploads/2015/06/1327.jpg
С огромното си богатство е прочут цар Мидас, за когото дори възниква вярването, че всичко, до което се докосне той, се превръща в злато. Високото ниво на развитие на фригите проличава и от тяхната архитектура. Монументалните сгради, мозайки и фрески от Гордион се появават на бял свят векове преди гърци и римляни да успеят да създадат нещо подобно.
Tраките Орфей и Лин са основоположниците на гръцкото поетично изкуство, а пък Евмолп е известно, че въвежда Елевзинските мистерии в Атина. Там е въведен и култа към тракийската богиня Бендида. В Рим биват почитани тракийските богове Атис и Кибела. Благодарение на писанията на Платон, ние знаем за невероятните умения на тракийските лекари и тяхното добро познаване на човешката душа и същност.
Друг старогръцки автор – Хиполит, твърди, че келтските друиди са инструктирани лично от боготворения от гетите мъдрец Залмоксис. На траките се приписва дори създаването на религията на галите!
Дали пък дедите ни не са създатели и на старогръцката религия? За Зевс няма съмнения, още Омир го нарича Пеласгийски използвайки думите на Ахил Пелеев, същият този Ахил, който по-късно Малала ще спомене във връзка с българите от своето време. Самотракийските названия на Зевс са Дин, Ден, а за тълкуването им акад. Вл. Георгиев ползва стблг. дьнъ-ден (т.е. светлина бел.моя).
Бащата на историята Херодот също е ясен по отношение на Хермес твърдейки, че тракийските благородници считат този бог за свой праотец и се полагат клетва използваки името му. Най-древното име на Хермес е Ерм, тракиецът Св. Ерм е споменат в Новия Завет, а Ерми е старобългарски род.
Относно Арес съмнения изобщо не може да има, Тракия е наречена свещено място за този бог, а Йордан предава виждането, че богът на войната произлиза от средите на гетите. Дори и в ново време при нас българите е запазено името Ярей, а то е вариант на древното Арес, обяснимо със стблг. iaръ-избухлив, гневлив-точно типичните качества на бога на войната.
Аполон е известен със своята лира, а и с това, че е бог-лечител. Тук отново трябва да се върнем при писанията на Платон, според когото траките първо лекуват душата, а после тялото на човека, като при този процес те ползват припявания. Това е интересна подробност понеже най-старото име на Аполон е Паяво, а то се обяснява със стблг. пѣваниѥ-пеене.
За името на Хефест се знае, че не е гръцко. Хялмар Фриск казва без увъртане, че теонима е предгръцки, а цитира и цитира Алберт Карни, според когото името на Хефест е пеласгийско. За връзката на този бог с траките синтии знаем от Омир.
На богинята Атина е кръстена столицата на южните ни съседи, името на тази богиня обаче няма смисъл на гръцки. Дори елинофилът Джон Чаудик признава, че Athanai няма смисъл на гръци. Основателят на град Атина е Тезей, а той разбира се не е грък, Плутарх е пределно ясен, че древният герой е потомът на фригиецът Пелопс. Тезей е известен с особената си прическа, която е типична за траките абанти за мизите (наречени по-късно българи бел.моя), а в по-късни времена е наречена и хунска мода от Прокопий Цезарийски.
Името на Атина е сродно на това на фригийския бог Атис, а разбира се и на името на царят на хуните Атила, като значението е родител.Обяснение можем да получим със стблг. отьцъ-баща, родител, чиято древна форма според Стефан Младенов е *атькъ.
Афродита е известна като богиня на любовта, за нейното име Хялмар Фриск е категоричен – не е гръцко, произходът е неясен. Елементът –дита се среща в името на почитаната от царските скити (познати и като хуни бел.моя) Дита-гоя. Тя е спомената в работите на Олга Дашевская и Сергей Рябчиков, който свързва Дита с дете, връзка, а гоя с гой-плодородие като добавя паралели от санскрит и авестийски.
Елементът –дита от името на Афродита притежава значение деца, докато Афро е погрешното предаване на фригийския глагол аберет-носи. Афродита, или както е правилно Абере-дита означава носеща деца.
Както бе споменато, Бендида е била на почит в Атина. Името на тази богиня е известно и като Вензис. Този вариант е обясним със стблг. вѧзати-свързвам и това не е случайно защото богинята е наричана Зюгия-свързващата. Бивайки богиня на брака, то епитета свързващата е напълно логичен, логично е и обяснението на български.
Могат да се дадат още много примери с имена на божество почитани от гърците, но нямащи смисъл на гръцки. На този момент обаче това не е нужно, посочените примери говорят достатъчно красноречиво от кого дедите на южните ни съседи са заели своя пантеон.
Трябва обаче да се споменат две важни неща. Самата гръцка дума за бог-θεός не е гръцка, за това пише лингвистът Юрий Откупщиков. Понеже твърдението е сериозно, давам точен цитат: “Более того, само слово θεός ‘бог’ не отвечает греческим нормам индоевропейских фонетических соответствий. Начальному Θ- этого слова в древнеиндийском языке должно было бы соответствовать dh-, а в латинском f-. Др.-инд. devâh и лат. deus говорят о том, что исконное греческое слово, отвечающее нормам фонетических соответствий, должно было иметь форму *δειός, а не θεός.” – Ю.Откупщиков, Догреческий Субстрат, У истоков европейской цивилизации, Ленинград, 1988, с.4.
Не по-малко важна е гръцката дума за религия, ритуал, почитане на бог – трескея/ θρησκεία. Повечето лингвисти (следвайки общоприетите догми) се “затрудняват” да дадат обяснението ѝ. Слава Богу, има и изключения, Егберт Тиxелаар, който цитирайки Йозеф Ван Хертен съвсем съвестно посочва, че понеже Орфей е този, който е въвел мистериите на боговете, тези мистерии са наречени θρησκεία заради Орфей: “Orpheus first handed over the misteries of the gods, whense the mistery if called θρησκεία after Thracian Orpheus” – E.J.C.Tichelaar, Sibyls, Scriptures, and Scrolls: John Collins at Seventy, Brill Boston-Leiden, 2016, p.215.
Голям принос в разгадаването на това кой е дал религия на старите гърци има и фламандският изследовател Алберт Йорис Ван Виндекенс. Правейки тълкуване на термина θίασος/тиасос-процесия в чест на Дионис, Ван Виндекенс дава санскр. tvisati/твисати- движа се, движа се развълнуван.Няма съмнение, че θίασος е сродна на tvisati/твисати, но е ясна и връзката със старобългарските двиsати,подвиsати сѧ- движа се, придвижвам се, карам.
Излиза, че θίασος/тиасос – процесията в чест на Дионис, може да се обясни съвсем лесно на български език, но навярно поради слабото познаване на нашата реч, фламандският лингвист не е споменал тази важна подробност.
Това е доста интересно, но има и друго. Ван Виндекенс предлага тълкуване на думата θύρσος-тирс със санскр. trasati/трасати-треса, тръскам. И в този случай, най-вероятно неволно, са пропуснати старобългарските думи трѧсти сѧ,трѧсѫ, трѫсъ- треса, тръскам, трус. Логика има защото точно това е функцията на тирса – той се тръска от участващите в шествието на Дионис. Трябва да се уточни, че тирса никога не е изчезвал. В ново време, при нас българите древният атрибут е заместен с тояга украсена с цветя, която водещия народното хоро държи.
Фактите показват, че ние не просто имаме право да се наречем потомци на траките, но също и, че дедите ни са тези, които дават култура и религия на старите гърци. До този момент ние не сме подозирали за тези неща по простата причина, че създанието ни бе замъглено от грозни, нагли лъжи. Няколко поколения българи израстнаха учейки, че предците ни са нашественици на балканите, че сме получили религия и писменост от гърците.
Бъдеш ли закърмен с лъжи, ще вярваш в лъжи и даже ще се съпротивляваш когато ти бъде казана истината. Ето за това Марк Твен иронично подхвърля, че е по-лесно да излъжеш хората, отколкото да им обясниш, че са били излъгани.
Днес обаче ние имаме достъп до информация, който в миналото бе немислим. Днес можем да сравняваме, проверяваме, а и използвайки данните да мислим логично. Трябва да се вярва не на хората с титли и авторитет, а на сведенията, които могат да се проверят и не противоречат на здравия разум. Съзнателно или несъзнателно, много хора на науката са се поставили в служба на чужди интереси поддържайки теории, които не просто са неверни, но и вредни за България.
Нима може да се оправдае това, че макар да сме наследници на най-древното балканско население, ние бяхме изкарани нашественици отнели земи от Византийската Империя!
Докато на гърчетата се внушава, че са потомци на хората дали култура на Европа, на българчетата се преподава, че дедите им са дошли от Средна Азия. На това безумие трябва да се сложи край!
Докога ще се робува на лъжи съчинени от враговете на народа ни?
Ако ние не изискаме и не пазим своето, можем ли да се сърдим на чужденците, че отнемат наследството ни? Не е виновен този, който яде баницата, виновен е този, който му я дава. Дедите ни пазиха земята ни с кръвта си в продължение на хилядолетия, ако не го бяха направили, нас нямаше да ни има. За да се отплатим на тези дали живота си за нас и запазили езика и културата ни в продължение на огромен период от време, ние сме длъжни да изкараме истината на показ.
Не е нужно да посрещаме с гърди куршуми и ножове както правеха тези преди нас. Не е нужно да вървим смело към бесило оставайки верни на народа си. Това, което е нужно е да измием калта от името на дедите си и да извадим на показ тяхната слава, да покажем на света техните постижения, но най-вече да се държим като достойни потомци на народа на светлината.
Използвана литература:
1. К. Порожанов, Общество и държавност у траките, средата на ІІ- началото на І хил.пр.Хр. (в контекста на палеобалканозападномалоазийската общност, STUDIA THRACICA 6, Българска Академия на Науките, Институт по Тракология, София, 1998;
2. Д. Попов, Гръцките интелектуалци и тракийският свят, Лик, София, 2010;
3. Вл. Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;
4. Ю. Откупщиков, Догреческий Субстрат, У истоков европейской цивилизации, Ленинград, 1988;
5. Г. Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;
6. Д. Ангелов, Образуване на Българската Народност, Наука и Изкуство, 1971;
7. Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;
8. Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999;
9. Euripides, with an English translation by David Kovacs, Harvard University Press, Cambridge, 1994;
10. Plato, Plato in Twelve Volumes, Vols. 5 & 6 translated by Paul Shorey. Cambridge, MA, Harvard University Press; London, William Heinemann Ltd. 1969;
11. E. J. C. Tichelaar, Sibyls, Scriptures, and Scrolls: John Collins at Seventy, Brill Boston-Leiden, 2016,
12. A. J. Van Windekens, Le Pelasgique, Essai sur une langue indo-europeenne prehellenique, Publications Universitaires, Louvain, 1952;
13. S. Piggot, Druids, Thames & Hudson, London, 1985;
Източник: https://sparotok.blogspot.com/2020/10/blog-post_11.html
