– Преди няколко дни цигани сякоха с мачете мъж в Роман – този факт отново потресе с жестокостта си. И за кой ли път не знаем какво да правим, държавата е безмълвна, а циганите, изглежда, нищо не може да ги спре. От десетилетия се въртим в този кръг и като че ли няма излизане от него, Кеворк?
– Отдавна циганите насякоха нещо доста по-важно – достойнството на българите. И това никак не е преувеличено: стотици са случаите, в които нашите хора са подложени на варварски изстъпления. Има истински шедьоври на Безспорното Зло: по време на едно земетресение не могат да измъкнат старец от къщицата му – той не отваря на съселяните си, понеже смята, че това е циганска банда, която е дошла да го ограби и насили. Земята се люлее, но той трепери от циганите… Ами друга една история: ограбват до шушка един старец и той изплаква, че са взели дори и лъжицата му. Това той смята за истинско светотатство, а то си е и точно това. „Откъде-накъде някакъв циганин ще яде с моята лъжица“ – плаче клетникът. Държавата направо изостави хората си на произвола. Тя се е свила като уплашено кутре и не смее дори да се обади. Циганите са наясно с това и вече нищо не може да ги спре.
– Защо е тази пасивност на държавата – освен, че от време на време се говори за „социализация на ромите“?
– Това е смешен блъф. Държавата е пасивна, защото е в отпуск, тя вече не успява да „социализира“ и голяма част от Народа – особено, ако под това мъгливо понятие се има предвид някакъв сносен живот. Какво остава за циганите. Впрочем, властниците започнаха да наричат циганите роми – и решиха, че са си свършили работата. Те не се трогват дори от най-дивашките им изстъпления. Помните, че писах за животните от Добрич, които със сексуални жестове поругаваха снимки на някои от светците ни! И какво се случи – властите си затраяха, а пък циганорите тръгнаха да ме съдят. Има отцеругатели от добре охранени неправителствени организации, които са се специализирали да защитават циганите, те могат да оправдаят всяка тяхна скотщина. Българският Хелзинкски комитет е основният им адвокат. Клепат здраво и пред Фейсбук – и там вече не минават текстове, в които се говори за цигани – а пък ние се надявахме социалните мрежи да са „Земята на свободните и равните“. Свалиха и мои текстове, някои от които имаха забележителен успех – например, „От Апостола до Берлин“, който стигна до над един милион и сто хиляди души – това в края на 2016 година. Три години по-късно го бастисаха. Пак добре – ако позволиш да се пошегувам – че във Фейсбук все още може да се говори за евреи, с възторг, разбира се. Зукърбърг е по-толерантен от циганолюбите от Хелзинкския комитет… Напоследък съм се пристрастил да гледам „Клуб Комедия“ на руската телевизия ТНТ. Скоро ме разсмя един техен лаф: „От Москва до Енисей все управлява Мойсей“. Но не посмях да го споделя. А тук управлява страхът от циганите. Дори веднъж нито Бойко, нито Радев не са казали и една дума за циганите. Но изначално обърканият Плевнелиев се оказа по-смел: по негово време в сайта на президентството имаше материал, в който циганите бяха наречени „мангали“. После обаче се оказа, че е неволна грешка – нашенската храброст много често се оказва грешна.
– Доста пари са похарчени за интеграцията на циганите, но реални резултати тъй и няма?
– Похарчени – в смисъл, че немалка част са откраднати. Ти беше един от редакторите на рубриката ми „Приказки за телевизията“ в „Труд“ и сигурно си спомняш дописката ми „$4 691 216“ от 2010 година. От нея ставаше ясно, че по линия на Десегрегационната програма на Ромски образователен фонд (Будапеща, Унгария) за пет години различни ромски фондации и организации у нас бяха получили 4 691 216 долара! Включително за лобиране или за да се постигне „изграждането на политическа воля за интегрирането на циганчетата…“ А години преди това Цветелин Кънчев каза във „Всяка неделя“, че циганските босове са откраднали 200 милиона долара от парите за интеграция – „присъединяване“ я наричаха по онова време. На Кънчев може да се вярва, той разбира от тия неща. Пак нищо не последва. Държавата сякаш се е примирила с факта, че циганите си имат своя губерния с нейните си правила. Остава само да открием българско дипломатическо представителство във въпросната губерния. Копелетата на Костов и досега чекнат устите си срещу българския етнически модел, наложен от Доган – въпреки, че именно той ни спести големи главоболия. Но циганите си останаха извън този модел – и не напразно американците/ЦРУ твърдят, че до три десетилетия циганизацията на България е неизбежна. Ей това ни чака – Ердоган пък ни плаши с карта, в която половината от страната ни е населена с негови „сънародници“.
– Възможно ли е да се овладее циганското насилие и „Циганското Надигане“ – това е ваш термин? Изглежда кауза пердута.
– Циганското Надигане е факт – предстои да ни погали Циганското Цунами. Нищо не може вече да се направи. И най-тягостното е, че те ни смятат за будали, истински будали. Всеки път поредните избори им го доказват това – Политическата Секта храни нас с тъпоумни послания, които все се оказват фалшиви, но пък на циганите им плащат все по-щедро.
Нека да бъда съвсем ясен: Лакеите на Прехода развалиха, развратиха тия хора. Те бяха съвсем различни само допреди три десетилетия. В ученическите си години в родния ми Сливен наблюдавах нещо, което не ми дава мира и досега. Имаше един лаф по онова време: „Във всеки български град има една циганска махала, само в Сливен има една българска“- понеже циганските махали бяха две. А Сливен е велик възрожденски град, той е разположен на свещената ос на българщината – от Македония до Жеравна и Котел. В града имаше половин дузина текстилни предприятия и всяка заран, още от пет часа, циганите тръгваха към тях. Бяха чудесни работници, подчиняваха се на общите правила и през ум не им минаваше да въртят „мангалски“ номера. Прехода ги изостави и разврати – той в известен смисъл разсипа и целия Народ. И те започнаха постепенно да си го връщат – но не на Властниците, а на обикновените български хорица. Властта си я цицат по време на избори и това им е достатъчно. Чакат си времето.
– „Бат Манго ще решава всичко“ – това са ваши думи. Това не е никак позитивна новина и дори не може да се опровергае – това наистина ли не притеснява политическата Секта, толкова ли е къс и нисък хоризонтът им?
– Сигурно си забелязала, че от доста време никой не използва думата „хоризонт“, тя вече сякаш не съществува. Така е, понеже нашите политици не виждат по-далеч от носа си и това напълно ги устройва. Забили са се като кютюци в земята и не поглеждат назад – за напред да не говорим. Това си е истински лукс – да пребиваваш единствено в днешния ден, който съчиняваш според собствените си мераци. Какви хоризонти искаш да провиждат с два пръста чело. Нали ги виждаш, че се обиждат на Барни Ръбъл – ръбовете сладки.
– Кеворк, виж как всичко изглежда толкова безнадеждно, че човек остава безмълвен – в началото крещиш, ядосваш се, а после просто се затваряш в себе си и заключваш вратата с твоето резе, което не знаеш докога ще издържи. Абсолютно безсилие, как да се справиш с него?
– Още по-безнадеждно би било, ако спрем да говорим – примерно за Надигането. Но трябва да уточня, че то е последица на Изоставянето – пряка последица на едно оварваряване, което, вероятно, не е било предварително замислено. Просто Вихрушката на Уличницата Преход подбра и тия нещастници.
– И въпреки това има една част от ромите, които не искат да живеят по законите на гетото, те са доказали, че са част от обществото ни, уважавани са. Тези хора не трябва ли да бъдат използвани по някакъв начин?
– Азис, например, не иска да го наричат „ром“ и винаги е осъждал циганските издевателства. Но той е едно от малкото изключения. Повечето от другите им първенци не са склонни да търсят вината в племето си. А и ги подтикват към това. Ето, идва Хилари Клинтън и Плевнелиев я среща с избрани цигани, но не и с представители на окаяните български интелектуалци, примерно. Правилно – циганите трябва да са им под ръка за всеки случай. Или пък Пасито изпраща шантавия кандидат актьор и почитател на дискотека „Ялта“ посланик Уорлик с цигански оркестър. А пък ние, наивниците, се надяваме, че „Излел е Дельо хайдутин“ озвучава Космоса.
– Все сравняват Борисов с Живков. Ако Тато обаче беше на мястото на Бойко, какво би направил той – нека разсъждаваме по тази фикция.
– Е, Живков никога не би поискал да бъде чак на мястото на Бойко, трудно е дори да си въобразим това. Обаче няма отърваване от Живков. Узурпаторът някак си успяваше да контролира циганите, просто е – хляб срещу труд и да живее бекапето. Но имаше къде да се трудят. Костов разпиля индустриалния фундамент на държавата, просто защото не знаеше как да го стопанисва. Крадяха го, както и кърджалиите не са го правили, но и досега все нещо е останало. Само че, предназначението му е да е част от някаква далавера – за труд никой вече не говори. Живков дори успя да накара циганите да работят в селското стопанство, а това си беше направо едно чудо. А сега те сами се „оземляват“, където им падне – изглежда, някакъв инстинкт им подсказва, че са бъдещите стопани на страната. А може би определени среди съвсем съзнателно и планомерно ги шишкат да си въобразяват това.
Преди време, Каракачанов отиде да събаря незаконни цигански къщи във Войводино, понеже идеха избори. Сетне всичко беше забравено. Падишаха не се вслушвал в „концепцията“ му за циганите – ами, защо тогава все още си третият му семенник, разкарай се, ако толкова държиш на закъснелите си премъдрости… Един циганин пък се оплакваше, че му отрязали тока – направил си барака край околовръстното шосе, теглил и един кабел до близкия стълб, а дивите българи го отрязали. Хайде, нова концепция за вразумяването, сега пък на българите…
– 80 дни протести срещу Борисов и Гешев, но промяна – никаква. Станаха ли протестиращите млади лесна плячка за Политическата Секта, както наричаш в текстовете си политическия ни елит?
– Основният проблем си остава: бунт без водачи е обречен. Само с диджеи власт не се събаря. А и много фантазьори се пръкнаха покрай Протестите – отскоро вече и Личното Леке на Падишаха Цветанов започна да си въобразява някои неща.
– Борисов и Радев един срещу друг – диалогът изглежда абсурден и невъзможен. Какво следва?
– Каракачанов иска Б. Б. и Радев „да си подадат ръка“ – тоест, има мерак да ги сватоса. Как да си подадат ръка бре, сватовнико – че те от месеци се ругаят като хамали от Сточна гара – ако те послушат, ще сгазят и последните остатъци от морал в българската политика. А Христо Иванов, когото наричам Болшевишки и на когото му е избила пяна на устата от мутросване на Бойко, се изтърва онзи ден в „Панорама“ да каже, че може да направи коалиция с ГЕРБ – ако го няма Б. Б., ако се разграничат от него. Избърса си пяната и го изтърси. Това пък е сватовничество – нахално/сметкаджийско – с лъжата, себе си сватосва с лъжата. Известно е дори на едно нащърбено жълто паве, че няма ГЕРБ без Б. Б., че тази партия е скроена по негов образ и подобие, хората там са щастливи, ако са прихванали дори един атом от Вожда. Не знае ли това Христо Иванов, толкова ли е глупав – или се пази да не му смъкнат някак гащите. Няма човек, който да е бил край Падишаха, и да не е хванат за гащите. И правилно – така се прави власт, когато си имаш работа със слабаци. Болшевишки изтърси и друго: Корнелия Нинова трябвало да престане да се снима толкова с Живков. Това трябваше да прозвучи ехидно. Ами тя добре си е направила сметката – защото Прехода направи всичко възможно за реабилитирането на Живков. Справедливо или недотам, но това е факт… И още две думи за падането на гащи. Едно от най-ефектните послания преди изборите през 2009 г. беше „Гласуваш за Бойко, получаваш Костов“ – сетне се оказа, че са изтървали Бойко и много зор ще видят с него. Сега пък гласуваш за Болшевишки и би трябвало да получиш Костов – но наистина. Обаче не бива да ти паднат гащите – следователно нищо не се знае. И в това е драмата: докато „първенците“ ни са заети да си връзват и развързват потурите, Бурята ще ни връхлети…
– Статистиката в най-бедната държава в ЕС – нашата – е ужасяваща. Кое пречи тя да се промени в позитивен план – Сектата или прословутото волско търпение на българския народ, който често обича да гледа сеира, както се казва?
– Народът никога и за нищо не е виновен – пък и няма откъде да внесем друг. Но ние и не знаем, как той преценява „дънния“ си живот, никой не разговаря истински с него, страхуват се от това, което ще чуят. Говорят пищялките от жълтите павета – но от Джендема, където някак пребивава Народа, не се чува нищо. Е, като изключим „Чае шукарие“…
– От 30 години хората искат възмездие, но не го получават. Защо? Кога може да се случи то и как?
– Да мечтаеш за Възмездие не е най-добрата Съдба, пък и не съм сигурен колцина го искат. А пък Макиавели беше казал, че „Трябва да причиняваш някому такава вреда, че да не се опасяваш от възмездие“ – нашият случай може да е точно такъв…
Нашият гост:
Журналистът Кеворк Кеворкян е роден в Сливен на 11 септември 1944 г. Завършва право в Софийския университет. Бил е редактор в отдел „Критика“ (1971-1972) и наблюдател във вестник „Литературен фронт“ (1982-1988). Коментатор (1973), наблюдател (1981) и програмен директор (1990) в БНТ. Автор и водещ на програма „Информационен дневник Неделя“ (1976-1978), смятана за предвестника на „Всяка неделя“. Автор и водещ на програма „Всяка неделя“, най-популярната програма в историята на Българската телевизия, която до 1990 г. се гледа от над 5 милиона зрители. Тя е излъчвана, спирана и възстановявана на няколко пъти: БНТ 1979-1991, 1993-1999, 2002-2005; Нова телевизия 2012-2014. „Всяка неделя“ с годините се превръща в трибуна на инакомислието и утвърждава нов стил в журналистиката. Във „Всяка неделя“ се разгаря и най-големия медиен скандал в годините на тоталитаризма – след интервю с акад. Николай Амосов. В многобройни проучвания, Кеворкян и „Всяка неделя“ са обявявани, според общественото мнение, за Номер 1 в историята на Българската телевизия.
Мариела Балева
