Българите възкръсват като Феникс от пепелищата на всяка катастрофа и криза в историята на България!

 Първото известно в историята крупно нашествие на племена от Северното Причерноморие към Балканския полуостров извършват кимерите през VІІІ в. пр.Хр. Това са племена, родствени на тракийските племена, живеещи и в последствие по бреговете на Черно море. Основно сведение за кимерите дава Херодот, който посещава Северното Причерноморие в средата на V в.пр.Хр. Той съобщава за топонимите: Боспор Кимерийски, Кимерийското укрепление, селището Кимерик, Кимерийския провлак, останали в този район от кимерския период в историята му. Произходът на етнонима „кимери” е от индоевропейското *morisyo – „море” и предлога *ki – „край”/за място/ – т.е. крайморци. Впоследствие гръцките автори наричат кимери всички жители на северното Причерноморие. 

 Кимерите, принудени да се изселят под напора на скитите, се движат по северното крайбрежие на Черно море към Балканския полуостров. През VІІІ в.пр.Хр. те проникват на юг от река Дунав, преминават Хемус, навлизат в Тракия и се заселват в района Странджа – Сакар. Те притежават бързоподвижна, отлично въоръжена конница, строга военно-племенна йерархия и превъзхождат в политическо и военно отношение околните тракийски племена. Образите на кимерийските конници с бягащо куче до тях, с характерните им къси лъкове и качулати шлемове, достигат до нас, изобразени на етруски вази от VІ в.пр. Хр., които са копия от по-стара гръцка вазова живопис. 

 Местообитанията на кимерите могат да се определят по погребалните им традиции. Те, като сродните им племена в Крим и по Северното Причерноморие, погребват мъртвите си в свито положение, като боядисват телата с червена боя, а знатните полагат в долмени, направени от каменни плочи, и насипани с камъни и пръст. В Сакар, Странджа и в Средна гора се срещат долмени, за които е установено, че са същите като в Крим и са датирани към VІІІ – VІІ пр.Хр. като кимерийски. Въз основа на тези находки, като коренна територия заета от кимерите през VІІІ в.пр.Хр. в Тракия, където се намират династичните им центрове, може да се определи районът с естествени граници – Странджа и Сакар от юг и Средна гора и Хемус от север и Чирпанските възвишения от запад. Този район съвпада с областта Загора, присъединена към Първата българска държава веднага след създаването й. Вероятна е етимологията на името Загора от авестийското sairinam /персийското sarman/ – област, страна. В Хамбарлийския надпис, изсечен при управлението на кан Крум / 802-814г./, същата област е назована „саракт”. 

При разкопки при селата Ендже, Кюлевча и Мадара / Шуменско/ и Калугерица /кв. на Каспичан/ са открити погребения в свито положение, боядисани с червена боя, с малки глинени съдове и сребърни накити до тях, датирани към VІІІ – VІІ пр.Хр. като кимерийски. Въз основа на тези находки, като територия заета от кимерите през VІІІ в.пр.Хр. в Мизия може да се определи районът на северозапад от Шуменското плато. 

 През месец март 2009 г., край с.Голям Дервент, Елховско при проучване на голям долмен върху входната плоча на гробната камера е открит фриз с изображение на двойна брадва – лабрис, вписана в кръг, датирана от VІІІ в.пр.Хр. Това е най-ранното изображение на двойна брадва в Тракия. Двойната брадва е символ на царската власт в източноиранската и в повечето древни култури. Това доказва, че кимерите при отсядането си в този район в VІІІ в.пр.Хр. имат държавно обединение от монархичен тип. Това е първата държава, създадена в Тракия в VІІІ в.пр.Хр. Околните тракийски племена по това време са в стадий на разпадане на родовата община. Техните племенни обединения не могат да бъдат наречени държави, а техните племенни вождове не са царе. 

 Богатствата на Тракия привличат гръцките колонисти и македонските царе неудържимо. Обект на техните апетити стават земите заети от кимерите в Югоизточна Тракия. Като реакция на външния натиск, кимерийският цар Терес/480-450 г.пр.Хр./ подчинява под властта си околните тракийски племена, а синът му Ситалк/450-424 г.пр.Хр./ укрепва новите граници на запад по горна Струма и в Софийското поле и на север до Дунав, където прииждат нови племена от ирански произход – скитите. Според Тукидит владенията на Ситалк започват от Абдера на устието на Места и стигат до делтата на Дунав и той е наречен „цар на траките”. Този израз се споменава за пръв път при Ситалк. Новото в него не е титлата цар, защото и преди него кимерийските владетелите я имат, а уточнението „ на траките”. През V в.пр.Хр. кимерите обединяват в една държава повечето околни тракийски племена. Гръцките автори я наричат Одриско царство. Границите му по времето на Ситалк се доближават до тези от по-късните периоди на разцвет на Българската държава. 

 Доказателство за описаното до тук е настъпилата в началото на V в.пр.Хр. пълна промяна на предметния, декоративния и иконографския репертоари на тракийското изкуство. Гръцкото културно влияние в Тракия не дава обяснение за тази промяна. То не може да обясни защо през V в.пр.Хр., когато започва възходът и териториалното разширение на Одриската държава, траките изоставят старото си „геометрично” изкуство, характерно с декоративни елементи, съставени от геометрични фигури, и се появяват нови идеи, форми и мотиви, като геометризацията се съчетава и заменя от друг стилов похват – схематизацията. 

Например брадвите с украсена пета, конските амуниции, украсени с животински изображения, сребърните и златните фиали и канички изразяват източноирански идеи, характерни за Северното Причерноморие. Тези идеи се доразвиват съществено през ІV в.пр.Хр в Тракия, но те са естествено продължение на т.нар. „зверинен стил“, характерен за алано- сарматските племена в Западен Памир и скито-кимерските племена по Северното Причерноморие още от началото на първото хилядолетие пр.Хр. Показаното по-долу изображение на тревопасни животни от този период навежда на мисълта за близко съжителство и взаимодействие на хората с тях и задълбочени познания за анатомията и морфологията им. 

 В Тракия и на Балканите в основата на художествената „схематизация“ стои стилистиката и идеологията, заложена в изкуството от тъй наречения „кимерийски” период. Подобни артефакти, намерени и в други райони на Югоизточна Европа, официално носят названието „кимерийски”. Одрисите-кимери не могат да създават друго изкуство в Тракия, освен „кимерийско”. 

 Културата на Тракия се формира във взаимодействие с влияния от много страни, като култура на синтез, но в основата и стоят две автентични традиции – тракийската и кимерийската. 

След началото на Римската експанзия на Балканите, одриската царска династия приема Рим като естествен съюзник срещу изконните си врагове, за разлика от независимите тракийски племена, които се намират под елинистично и македонско влияние. Одриското царство се ползва със статут на независимо и полунезависимо царство в края на І в.пр.Хр и до 45г.сл.Хр., докато околните елинистични държави са унищожени от римските легиони . 

 От гледна точка на горните факти и изводи, употребата на понятия като тракийски език, тракийска култура, Одриско царство и одриси трябва да се разглеждат като условни. Трябва да се има предвид синтезът и диференцирането на наследството от културите на траки и кимери. 

Личното име на първия известен одриски цар Терес произлиза от индоевропейското *dēr-i /борба/ и е съкратено име от различни двуосновни имена със същия корен – Теренис /момче борец/, Теретидос /блестящ в борбата/, Шуротерес /победител в борбата/. Следващите царе, синовете на Терес, също носят двуосновни имена с индоевропейски корен – Спараток /прочут с копието си/ и Ситалк /суров удар, силен тласък/.

 В V и ІV в.пр.Хр. Одриското царство се превръща в първата многонационална държава в Европа. На територията му живеят съвместно кимери, траки, мизи, гети и гърци. Тази огромна за времето си държава в Европа наподобява Персийското царство в Азия. Одриските царе установяват монополно производство на най-скъпите суровини и материали, строга данъчна политика и редица военно-строителни повинности на подчиненото население. Тогава Одриската царска династия, за да се легитимира сред разноплеменните си поданици и съседите си, започва да сече монети. Те се отличават от всички известни до този исторически момент монети на гръцки, малоазийски, егейски и черноморски полиси и тракийски племенни монети. За пръв път в световната история на монетосеченето върху тях е изобразен ликът на владетеля, заедно със символите на царската власт – двойна брадва и коничен съд с две дръжки. 

Монетите на одриските владетели са разнообразни по номинал, материал, размери и релеф. Те са намерени в различни количества и в различни райони, на не голяма дълбочина, което показва, че са служили за нуждите на вътрешната търговия. Митът, че в Тракия преди Р.Хр. съществува само натурално стопанство от селски тип не отговаря на данните от археологическите проучвания. Работата ми по откриването на древнотракийските градове крепости Берое, Пизос и Тиле показа, че в този период в Тракия има големи укрепени селища от градски тип, развито производство, търговия и стоково-парични отношения. Традициите за изобразяване на образа на владетеля върху монети, установени от одриската царска династия, намират продължение при по-късните многонационални империи – тази на Александър Македонски и Римската. 

 Одриското царство е първообразът на българската държава. Гените на кимерите – одриси, условно наречени ГЕНЪТ СИТАЛК в това изследване, се възпроизвеждат непрестанно с всяко ново поколение на коренните им територии. Несъмнено ГЕНЪТ СИТАЛК има своето съществено място в генетичното наследство на населението и в останалите области на Българската държава през вековете. Тук е мястото изрично да отбележа, че различната плътност на разпределението на ГЕНА СИТАЛК в различните области на България, не прави хората по-малко или по-вече българи. Нашето самосъзнание е формирано повече от 2500 години на цялата територия на страната и частично извън нея и българската идентичност е еднакво силна във всички области. Затова българите имат своите генотипни, културни и икономически особености, които ги отличават от населението на съседните балкански държави. Този ген е сроден, допълнен и модифициран от гените на Аспаруховите българи и в по-малка степен повлиян от останалите преминали през територията на България племена и общности. Но в основните си физиологически и народопсихологически характеристики той е определял, определя и ще определя същността на българското самосъзнание. 

 Коренните територии на кимерите-одриси в Тракия обхващат днешните области: Бургаска /без черноморските селища/, Ямболска, Сливенска, Хасковска и Старозагорска. Там се кръстосват основните пътища север-юг и изток-запад на територията на България. Там са изградени промишлени, научни и търговски градски центрове с многохилядно население. Там работят и учат хора от останалите области на страната и от други страни. На тази територия пребивава около 18 % от населението на страната, а към края на обявеното извънредно положение регистрираните случай на пандемична зараза при етническите българи там са около 6% от всички за страната. 

 Коренните територии на кимерите в Мизия обхващат днешните области Търговищка, Разградска и част от Шуменска област. На тази територия пребивава около 6 % от населението, а към края на обявеното извънредно положение регистрираните случай на пандемична зараза там са 1% от всички за страната. 

 Тези цифри търпят ежедневна промяна, но тенденцията е ясна и стабилна във времето и се потвърждава от данните за разпространението на вирусната инфекция. 

 Мнозина ще се опитат да обяснят цифрите с различни влияещи фактори. Например, че населението на горепосочените области пътува и контактува с външния свят по-малко, отколкото населението в Пловдив, София, Благоевград, Видин, Плевен и Варна. Но в някой от селищата в коренните територии на кимерите-одриси за броени дни от най-засегнатите от пандемията държави се завърнаха от гурбет хора, съставящи около 10 -15 % от населението. Това не се случи в Пловдив, София и Варна. 

 Други ще възразят, че цифрите се дължат на мерките на местната и държавната власт за физическа изолация, или пък на масовата ваксинация БЦЖ в страната. Но тези фактори бяха въведени едновременно в цялата страна и с малка разлика в околните балкански държави. Освен това не познавам хора, които да са искали да отидат някъде по време на извънредното положение, и да не са го направили. Това последното е една от особеностите на ГЕНА СИТАЛК. Постигнатите резултати не са благодарение на карантинните мерки, а въпреки масовото им неспазване в България. Естествено броят на регистрираните, заразени с вирусната инфекция, е правопропорционален на броя тествани хора. Но броят на смъртните случаи не е. Тях не можеш да скриеш. За България той е от най-ниските в Европа на 1 000 000 жители. Мнозина ще се опитат да си припишат заслугите за това. Но причината е ГЕНЪТ СИТАЛК. 

 Трети ще кажат, че в коренните области на кимерите – одриси няма възможности за бързо диагностициране на вируса. Но една от трите сертифицирани лаборатории за диагностика чрез PSR тестове се намира на тази територия още от първите дни на пандемията в страната. 

 Тогава следва ли да приемем, че случайно на коренните територии на кимерите-одриси, броят на заболелите от пандемичния вирус е по-малък от останалите области на страната. Случайно ли в тези области смъртните случаи от усложненията на вирусната пневмония се редки. Случайно ли в тези области от констатираните случаи на вирусна зараза 85% са в малцинствени групи. Основната част от случаите се пада на ромските квартали в Сливен и Ямбол. Случайно ли броят на заразените с пандемичния вирус етнически българи нараства пропорционално в посока от центровете на коренните територии на кимерите-одриси към границите на страната. Случайно ли броят заразени и починали от вируса на глава от населението в България е средно два пъти по- малък в сравнение с останалите балкански държави Гърция, Сърбия и Румъния, въпреки официалните признания на властите, че карантинните мерки в България не се спазват. Случайно ли в областите от Румъния и Украйна, разположени по Северното Черноморие, там където е прародината на кимерите-одриси, броят на заразените с вируса е малък. 

 Прилагам карта на разпространението на Covid 19 в България и съседни страни към 04.06.2020г. 

 Ако от общият брой на заболелите и починалите от Covid 19 в коренните територии на кимерите-одриси се извади този на хората от малцинствени групи, то тези области ще светнат, като област Търговище. Там са най-малкото заразени етнически българи.

Тази тенденция намира потвърждение и при разпространението на „испанския грип“ от 1918 – 1920 г. и при разпространението на периодичните чумни епидемии през Средновековието и Възраждането. 

 Особено интересно е сравнението между развитието на пандемията в България и Северна Македония. Територията на Северна Македония никога не е влизала в границите на Одриското царство, дори и в годините на най-голямото му териториално разширение. През Средновековието обаче тя е част от Българската държава. Няма съмнение, че основна част от македонското население са българите. Но генът СИТАЛК го няма. Затова смъртността от корона вирусът на глава от населението там е два пъти по-голяма от тази в България и четири пъти по-голяма от тази в коренните територии на кимерите-одриси.

 В науката случайности няма. „Случайностите“ се дължат на недостатъчно изследвани и недооценени закономерности и фактори. Най-лесно е да възприемем разпространението на вирусната зараза в България и на Балканите като хаотично. Но хаосът е само ред, който не познаваме. От десетилетия българската история, народопсихология, етнография, лингвистика, а днес вече и имунология, подценяват и не изследват фактора, който може да обясни горецитираните цифри. 

Това е ГЕНЪТ СИТАЛК. Той не е изгоден за онези отлично финансирани „специалисти“, които от столетия „доказват“, че траките, включително одрисите, са изчезнали, а българският народ е компилация от тюркски и славянски племена. И това въпреки необоримите цифри, че броят на намерените на територията на България артефакти от трако – кимерски и български произход се съотнасят към броя на намерените артефакти от тюркски и славянски произход, така както размерите на Мадарският конник към размерите на намерената в подножието му керемида с изобразен танцуващ шаман. На територията на България има само един спорен артефакт – надпис, на който с достатъчно идеологически обременено въображение и с нагласяне на графичните знаци, може да се „разчете“ името „Тангра“. Въпреки това в българската историография, кинематография, в учебниците по история от първи клас до последния курс на висшето образование и в художествената литература упорито присъства името на тюркското божество „Тангра“. Внушава ни се, че той е главният български предхристиянски бог. Това тюркско божество е чуждо и непознато на населението на България във всеки от историческите периоди, към които то е неумело пришивано. Няма нито едно свидетелство за задължителните придружаващи го при тюркските народи ритуални практики и за задължително придружаващият го пантеон от помощни божества. 

 ГЕНЪТ СИТАЛК не е екзотика, нито научна фантастика. Всяка сутрин, когато се погледнем в огледалото, той ни намига бащински. Не е екзотика и фантастика фактът, че корона вирусът има генетични предпочитания, по точно генетични препятствия у някои приемници за размножаването му. Подобни данни има от различни близки и далечни страни. Съвременната имунология и генетика приемат като неоспорим факт, че антигените в човешките левкоцити, които определят устойчивостта на вирусни инфекции, са различни в различните географски райони на планетата, съответно различни в различните раси и народи. Научно е доказана връзката между различните антигени и различния етнически произход на популациите. В България обаче тази материя е „табу“. Причината не са расови и етнически пристрастия и залитания. Причината е съвсем прагматична. Българските историци и антрополози не се занимават с генетика и имунология, а българските генетици и имунолози не се занимават с история и антропология. Но всеизвестно е, че откритията се раждат на границата на две или повече науки и то само тогава, когато темата не е „табу“. 

 ГЕНЪТ СИТАЛК не е свръхестествен, нито носителите му са свръхчовеци. Той има естествено научно обяснение. Климатичните, географските и биологическите дадености на коренните територии на кимерите-одриси в Тракия и Мизия са подобни на тези от Северното Причерноморие и от провинция Хубей с главен град Ухан в Китай. В животинските популации там несъмнено циркулират корона вируси, с които местното население е в контакт от хилядолетия. Може да се предположи, че така желаният клетъчен имунитет срещу корона вирусите е формиран сред местното население в продължение на хилядолетната му традиция да отглежда, общува и ползва животни от обкръжаващата го среда. Тъй като изкуството е отражение на реалния живот, нека си спомним кога и кои племена донесоха и развиха т.нар. „зверинен“ стил в изкуството на Мизия и Тракия. Това са кимерите-одриси. Затова техният ГЕН СИТАЛК е устойчив на корона вирусите. Естествено възниква въпросът, защо корона вирусите преминаха върху хора в провинция Хубей в Китай. Отговорът е лесен. В Европа местното население не ловува и не яде диви животни с изключение на зайци и диви свине след изследване на месото, не ги излага и коли на импровизирани животински пазари и спазва лична хигиена. 

Изложената дотук хипотеза е логична и стройна, но се нуждае от преки обективни доказателства, освен косвеното доказателство за разпределението на вирусната инфекция в България, на Балканите и в Европа. Както често става напоследък прякото обективно доказателство за моята хипотеза е налично, но старателно скрито и непубликувано. През 2008г. екип биолози и вирусолози от БАН извършиха проучване на редки животински видове в Странджа-Сакар. В организма на прилепи от този район изолираха корона вирус, аналогичен с Covid 19. Местното население е в досег с него вероятно от хилядолетия. Не знам дали поради засекретяване, неглижиране или поради чиновническо базхаберие, този факт не се дискутира и изследва. Вече стана ясно, че за новоразработените ваксини против Covid 19 не е известна ефективността и продължителността на действие. Същевременно кръвна плазма от преболедували с налични антитела се ползва като ефективно лекарство, докато новосъздадените антитела изчезнат. Не така стои въпросът с антителата на населението в коренните територии на кимерите-одриси в Тракия и Мизия. Хората са изградили клетъчен имунитет в продължение на хиляди години. Ако след съответното заплащане се набере кръв от тази популация и се изолира кръвна плазма с антитела в подходящи количества, то това ще бъде лекарството и едновременно ваксината срещу корона вируса. 

 Защо ли това не се изследва и експериментира? 

Защо ли Световната здравна организация, Министерствата на здравеопазването и всички видове щабове не се занимават с този въпрос? 

 Защото ГЕНЪТ СИТАЛК има още една особеност. Понякога по-бавно, понякога интуитивно, понякога мъчително, но той винаги разпознава измамата. Ще я разпознае и сега. Нека тези, които го носят в себе си, бъдат милостиви и спуснат завесата над сцената, на която се изявяват спасителите ни. 

 Що за могъщо оръжие е ГЕНЪТ СИТАЛК, щом за неговото неглижиране, преследване и унищожаване от нашествието на Филип Македонски в Тракия до ден днешен се отделят огромни финансови, икономически, идеологически и политически усилия. Това е защото всеки българин на подсъзнателно или на съзнателно ниво го носи в себе си. Той възкръсва като Феникс от пепелищата на всяка катастрофа и криза в историята на България. Ще възкръсне и сега! 

                                                                                                       Димитър Денев Димитров