1.
Истанбул, 24 юли 2020, петък. Започва първата мюсюлманска служба в храм “Св. София”. За първи път от 86 години. Ердоган пристига с целия си антураж. Този път – без своите “гвардейци”, костюмирани като еничари, които го съпровождат навсякъде при официални появления. Видяхме ги и при неговата пищна и разточителна президентска инаугурация.
В храма – 500 първенци. Отвън са постлали молитвени килимчета 350 000 богомолци. Някои носят фесове, забранени още от Кемал Ататюрк. Мнозина са пристигнали с автобуси от цялата страна и са пренощували пред храма.
Над християнските фрески и мозайки – някакви платна, мраморният под е покрит със специално произведен огромен килим, цвят тюркоаз.
Ердоган с молитвена шапчица чете първите две сури от Корана – Ал Фатиха (Откровение), 7 аята (стиха) и Ал Бакара (Кравата), 286 аята. В Ал Бакара има ясни предписания каква съдба е отредена на “неверниците”, а именно: “За неверниците има унизително мъчение” (аят 90); “За неверниците има болезнено мъчение” (104), защото “Неверниците са угнетителите” (254). И още: “И ги убивайте там, където ги сварите, и ги прогонете оттам, откъдето и те ви прогониха!… Убийте ги! Такова е възмездието за неверниците” (191); “А който е неверник, ще го оставя малко да се понаслаждава, после ще го подкарам към мъчението на Ада. И колко лоша е тази участ!” (126).
Аят 216 съдържа предписание за джихад.
Али Ербаш, директор на Дианета (Дирекция по изповеданията) се изкачва към амвона. Бавно. Спира на всяко стъпало. Подпира се на нещо. Не е бастун. Ятаган е! И проповядва с ятаган. Като Мехмед II Фатих (Завоевателя). “Това е традиция в джамиите, те са символ на завоеванията”, казва Ербаш и добавя – “Джамията “Света София” е един от тези символи на завоеванието”. Не просто един. Най-важният.
Гласовете на четирима мюезини от четирите минарета огласят площад “Султанахмет”. Директното излъчване на службата продължи четири часа. След това Ердоган се отправи към гробницата на Мехмед II.
2.
Мехмед II обсажда Константинопол 15 месеца. Решаващите сражения продължават по-малко от два месеца. 150 000 турци срещу 12 000 византийци. На 29 май 1453 г. Великият град пада под ударите на ятагана. Християнският свят е покрусен. Последното православно богослужение, всъщност – заупокойна молитва, е в нощта на 28 срещу 29 май. Императорът и неговата свита взимат последно причастие. После… После всички в храма са изклани – сановници, монаси, монахини, мъже, жени и деца, но преди това са подхвърлени на най-гнусни гаври. Миролюбивите завоеватели газят в кръв до коляно… Величественият храм е разграбен, осквернен и поруган, иконите и мозайките – унищожени. Мехмед II проповядва с ятаган в ръка.
Константинопол гори, Константинопол е в руини, кръвта тече по улиците като река, отрязани глави се търкалят край храмовете, по площадите – набити на кол, обесени, разпнати. За няколко часа са изнасилени над 4000 монахини. Над 30 000 момичета и момчета са завлечени в робство. Църквите са преобърнати на джамии или базари, камбаните – претопени.
Мехмед II проповядва с ятаган в ръка.
Така Константинопол става Истанбул…
3.
Храм “Св. София – Премъдрост Божия” е построен през 537 г. при император Юстиниан. Архитектите са един физик – Исидор от Милет, и един математик – Антимий от Трал. Куполът е висок 52 метра, с диаметър 32 метра. Според легендата колоните са изсечени от скалите на Елбрус, а императорските врати са от Ноевия ковчег. За построяването на храма са изразходвани три годишни бюджета на Византийската империя. Украсата включва 250 000 кг злато, сребро, слонова кост, смарагди, рубини, сапфири, яспис, оникс. Осветен е на 22 декември 537 г. от патриарх Мина. В храма служат над 500 души: 60 свещеници, 100 дякони, 40 дякониси, 90 иподякони, 110 четци, 25 певци и 100 стражи.
И тук има един интересен детайл. Почти всички джамии на Мимар Синан, най-великия архитект на Османската империя, са копия на “Св. София”. Но нито една от тях не е по-висока от “Св. София”, нито е с по-голям диаметър. И това не е случайно. Не знаем как е истинското име на Мимар Синан. Знаем, че на 10-годишна възраст е завлечен в еничарския корпус. Според някои версии е грък, според други – арменец, според трети – българско момче от Родопите, по-точно – от Устово. Все си мисля, че нарочно е повтарял “Св. София” – не само заради гениалната архитектура, а за да не изчезне паметта за християнството.
4.
Над 900 години “Св. София” е православен храм. Близо 500 години – джамия. И 85 години – музей и част от световното културно наследство (обект щ356 на ЮНЕСКО). До онзи ден.
15 месеца Мехмед II обсажда Константинопол.
За 17 минути Държавният съвет (Върховният съд) на Турция зачеркна величествена, хилядолетна история. И обяви подписа на Ататюрк за фалшифициран!
5.
Какви послания изпраща към света новият султан?
А) Храм “Св. София” може и да е световно културно наследство, така си мислим ние, но за Ердоган е преди всичко военен трофей, плячка – “Който е завладял храма с меч, на него принадлежи”.
Б) Превръщането на храма в джамия отменя “едно несправедливо решение”, “едно предателство към страната”, “един срам” и “възстановява суверенитета на Турция”, като “скъсва пленническите вериги, наложени от Запада”, казва Ердоган.
Решението е на Мустафа Кемал Ататюрк, който – така излиза – накърнил суверенитета на Турция, извършил предателство, посрамил Турция, направил я пленник на Запада и я оковал в светски вериги. От години Ататюрк (и особено след 2016 г.) е само една досадна формалност, една фалшива фасада в политиката на Ердоган, който поднася лицемерни венци на мавзолея на Ататюрк, но инак събаря неговите паметници.
В) Това е краят на светска Турция, на светското турско общество, което Ердоган подменя с “ислямистко общество”. Краят на мечтата на Ататюрк. И сбъднат ислямистки блян на Ердоган. Но политическите игри със “Св. София” не са само негов специалитет. Още в 1965 г. Сюлейман Демирел казва, че ако спечели изборите, ще превърне Храма в джамия. Спечели изборите, но не превърна Храма в джамия.
Г) Неоосманизмът, политическият ислям, националистическият ислям, ислямисткият популизъм е последният политически инструмент на Ердоган. Той друго оръжие няма. След “преврата” от 2016 г. бяха арестувани над 120 000 турски интелектуалци, над 300 медии бяха закрити, лирата се срина, икономиката зацикли, репресиите не стихват, страхът расте, изчезват хора.
И какво прави Ердоган? Построи импозантна джамия за 64 000 богомолци! Като компенсация… И това хваща дикиш в обществото. 90% от управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) и на нейния съюзник – Партията на националистическото действие (ПНД), плюс 70% от опозиционна партия на Мерал Акшенер, плюс 40% от основната опозиция – Народнорепубликанската партия на Кемал Кълъчдароглу, подкрепят превръщането на Храма в джамия.
Д) Отмяната на статута на “Св. София” е скандална провокация и на Изток, и на Запад. Някаква реакция? Не. Тих поплак. И от Изток, и от Запад. На въпроса защо постъпва така, Ердоган отговаря предизвикателно: “Защото мога!”.
Ватиканът (“Страдам!”, казва папа Франциск) има да изкупва страховити грехове – през 1204 г. папата изпраща кръстоносците уж да освобождават Светите земи, обаче те, вместо да освобождават каквото и да е, превземат Константинопол и оплячкосват “Св. София”, и там коронясват за първи крал на Латинската империя Балдуин Фландърски. Напразно цар Калоян предупреждава папа Инокентий III: “Дръж далече твоите латини от моите земи!”. Отговор – презрително мълчание откъм Рим. Безрадостна е съдбата на Балдуин – Балдуиновата кула и лобната скала. Който чул – чул.
Е) Това е началото на османската реконкиста, на повторното завладяване на Константинопол. И не само. Това е стремежът, амбицията на Ердоган да утвърди, да наложи Турция като предводител на целия Ислям – “от Андалусия до Бухара”. Много важно, че Османската империя не е стигала нито до Андалусия, нито до Бухара! Други са династиите, ама кой да знае! Очевидно Ердоган, който узурпира всички власти и встъпи в длъжност като един Сюлейман Великолепни под зурните и тъпаните на еничарски маршове, вече се изживява и като халиф.
Ж) Провокациите не спират. От 2009 до 2019 г. турското министерство на образованието периодично разпространява като учебно помагало географски карти на Турция. От тези карти турските първолаци научават, че в пределите на днешна Турция се намират: Южна и Югоизточна България – областите Бургас, Сливен, Ямбол, Стара Загора, Кърджали, Хасково и Пловдив (Смолян е изтърван по недоглеждане), богатите на петрол райони в Северен Ирак (Мосул и Киркук), Армения и Грузия, Кипър, Крит и Родос. И Сирия.
Погледнете картата на Османската империя. Тя се е разпростирала (изцяло или частично, за по-дълго или по-кратко) върху днешните държави Австрия, Азербайджан, Албания, Алжир, Армения, Босна и Херцеговина, България, Грузия, Гърция, Джибути, Египет, Еритрея, Етиопия, Израел, Ирак, Иран, Италия, Йемен, Йордания, Кипър, Косово, Кувейт, Либия, Ливан, Молдова, Северна Македония, Румъния, Русия (конкретно Крим), Саудитска Арабия, Сирия, Словакия, Словения, Сомалия, Судан, Сърбия, Тунис, Украйна, Унгария, Хърватия и Черна гора.
Върху тези 40 държави Турция има “исторически претенции”. И не само върху тях. Давутоглу боцна един пергел върху картата с център Анкара и отброи 72 страни в радиус 3000 км. Сиреч – претенциите на Турция включват още 32 държави, но Давутоглу не ни казва кои са те. В радиус от 3000 км (плюс-минус някакви си 500 км!) се намират столиците на Русия, Германия, Франция, Англия, Ирландия, Белгия, Нидерландия, Дания, Норвегия, Финландия, Швеция, Швейцария, Люксембург, Монако, Полша, Чехия, Украйна, Беларус, Литва, Латвия, Естония, Испания, Португалия, Казахстан, Узбекистан, Туркменистан. Най-близо са Москва, Киев, Минск, Прага, Варшава; най-далече – Астана, Ташкент, Мадрид, Лисабон, Дъблин.
Ако погледнете картата с претенциите на Ислямска държава (ИДИЛ), ще видите как ИДИЛ и Турция си съперничат за разпределението на света. За Турция – цяла Европа, Балканите изрично, Кавказ и Близкия Изток, Северна Африка. За терористите от Ислямска държава – Испания и Португалия, Балканите и Австрия, Кавказ и Близкия Изток, цяла Северна Африка (до Конго) и от азиатските републики на бившия СССР, та до Китай.
Тези 72 държави, очертани от пергела на Давутоглу, са Hinterland-ът на неоосманската империя. Давутоглу нещо се изгуби в диплите на политиката, но неговата “Стратегическа дълбочина” е станала бездна, която иска да погълне целия свят.
6.
Покушението върху Храм “Света София” не е покушение върху една сграда. Този Храм носи името на Божията Премъдрост, която е безначална и безкрайна, и която е другото име на нашия Господ Бог Иисус Христос. Това е поредното покушение върху Светото Православие. И върху целия християнски свят. А християнският свят мълчи. Както е мълчал в 1453 г. Може би ще проговори. Утре, когато Ердоган Завоевателят захване да чете Корана с ятаган в ръка. Но ще бъде късно.
