Финансово-банковата система на капитализма заплашва да рухне всеки момент
/Поглед.инфо/ Светът е на прага на прехода към посткапитализъм. Ерата на капитализма, възникнала в Европа в средата на второто хилядолетие, се приближава към своя край.
Основните характеристики на капитализма са печалбата и капиталът. Маркс обаче формулира закона за тенденцията на намаляването на печалбата. Ще дойде моментът, обяснява Маркс, когато печалбата ще падне до нула и капитализмът няма да издържи дълго. Статистиката потвърждава, че процентът на печалба постоянно намалява от началото на миналия век във всички сектори на икономиката.
Медиите постоянно отчитат доходността на различни ценни книжа, лихвените проценти по държавни и корпоративни облигации. Обемът на облигации с отрицателна доходност, емитирани в световен мащаб, нараства тревожно. “Блумбърг” изчислява, че от края на 2018 г. до края на 2019 г. обемът на дълговите ценни книжа с отрицателни проценти се е увеличил от 6 трилиона. долара до 17 трилиона. Към края на миналото лято картината на пазара на ценни книжа с отрицателна доходност е следната (трилион долара; в скоби – делът в общия обем на такива ценни книжа, %): държавни облигации – 11.98 (72.38) ; квазидържавни задължения – 2,13 (12,85); инструменти за секюритизация – 1,25 (7,54); корпоративни облигации – 1,20 (7,23). Ценните книжа на държавния дълг са главно облигации на европейските държави, които са част от еврозоната, но доходността от американските трежърис също спада. В средата на миналата година доходността по такива 10-годишни ценни книжа падна за първи път от много години и стана под 2%. През март 2020 г. под влиянието на коронавирусната паника тя падна до 1%, днес е на ниво от 0,6%.
Централните банки на Швеция, Дания и Япония намалиха основните си лихвени проценти до под нулата. В момента Швейцарската национална банка има най-ниския основен лихвен процент – минус 0,75. От 2015 г. ЕЦБ запази своя ОЛП на нула. В същото време има отрицателна лихва по депозитите (минус 0,5%). Епидемия от отрицателни лихви обхвана някои търговски банки.
Сега Федералният резерв не изключва, че Американската централна банка ще трябва да премине в отрицателен ОЛП (сега тя е на нивото от 0 – 0,25%). И тогава не е изключено някои държавни облигации на САЩ да паднат до нулата. Финансовата и банковата система на капитализма заплашва да се срине всеки момент. Що се отнася до практикуващите инвеститори, те действат рефлекторно, тоест търсят онези ниши на финансовия пазар, където все още може да се получи положителен финансов резултат.
Доскоро своеобразен резерв, където пасяха финансови спекуланти, бяха т.нар. нововъзникващите пазари. В тази група се включва и Русия. Тя запази ОЛП на високо ниво (сравнително наскоро той надхвърляше 10%), което дава уникална възможност за спекулантите да спечелят големи печалби на руския пазар. Просто погледнете платежния баланс на Руската федерация през последните години. Приходите от инвестиции, получени от чуждестранни инвеститори у нас, са равни на следните суми (милиарди долари): 2010 г. – 73,00; 2011 г. – 89,66; 2012 г. – 99,64; 2013 г. – 104,25; 2014 г. – 100,85; 2015 г. – 66,31; 2016 г. – 70,49; 2017 г. – 82,23; 2018 г. – 85,85; 2019 г. – 99,75.
Общо за десетилетие финансовите спекуланти реализираха печалба в Русия (Банката на Русия я нарича „инвестиционен доход за получаване“) в размер на 872,03 млрд. долара. За сравнение отбелязвам, че приходите от федералния бюджет на Руската федерация за 2020 г., в съответствие със закона, приет от Държавната дума, преизчислени от рубли в долари при днешния валутен курс, съставляват около 290 млрд долара. В продължение на десетилетие от Русия са изпомпвани три годишни бюджета под формата на “инвестиционен доход за получаване”!
Сега Банката на Русия започна да намалява ОЛП. В началото на годината той възлиза на 6,25%; от 22 юни започна да се равнява на 4,50%. Да се надяваме, че това донякъде ще отслаби апетита на чуждестранните спекуланти към Русия и изтичането на финансови ресурси от страната ни ще намалее.
Един от нишовите финансови пазари, на който инвеститорите очакват да реализират печалба, е борсата. Обаче не всякакви акции, а ценни книжа на „промотирани“ гиганти, предимно от високотехнологичната сфера. Балоните започнаха да се надуват на пазарите на корпоративни облигации. Импулсът за това бе даден от реформата на световната парична финансова система, когато по време на Ямайската конференция на страните-членки на МВФ беше взето решение да се премахне стандартът за злато-долар и да се замени със стандарт на хартия-долар. Тогава имаше преход на капитализма от неговия индустриален модел към финансов. Финансовият капитализъм, който съществува от около 45 години, се превърна в „най-високият и последен етап на капитализма“. Не може да има други форми на капитализъм. Това, което следва, е посткапитализмът.
Всички възможности на финансовия капитализъм са изчерпани. Тази година, когато избухна вирусно-икономическата криза, агонията му става особено видима. И също опасна, защото собствениците на пари ще защитават този модел с всички налични средства, включително оръжие, военни провокации, вирусни епидемии, тероризъм.
Ето някои цифри. В края на 70-те години на ХХ век финансовите активи на американския бизнес са оценени на 280% от БВП на САЩ. С идването на президента Рейгън в Белия дом започва нова икономическа политика, наречена Рейгъномика. Беше направен курс за цялостно финансиране на американската икономика в ущърб на промишлеността и други сектори. В средата на 90-те финансовите активи на американските компании достигат 350% от БВП. През 2020 г. тази цифра вече възлиза на 560% от БВП. За четири десетилетия се е удвоила! В абсолютно изражение това е около 120 трилиона долара.
От 2008 г. Федералният резерв почти не е изключил печатницата си, купувайки държавни облигации и съмнителни ипотечни облигации. В навечерието на финансовата криза на 2008-2009 г. активите на ФР бяха 800 млрд долара. До началото на лятото на 2020 г. те надхвърлиха линията от 7 трилиона долара. И като се има предвид почти нулевия ОЛП, в американската икономика се е образувала астрономическа сума от почти безплатни пари. Ако се ръководите от учебници по икономика, трябва да заключите, че трябва да започне хиперинфлацията. А Федералният резерв на САЩ казва, че най-важната му задача е да се бори с обратното явление – дефлацията.
Тук няма парадокс, тъй като всички продукти на печатницата на Федералния резерв прелитат миналите пазари на стоки, минават реалния сектор на икономиката и отиват на финансовия пазар, където надуват балони (увеличават котировките на акциите на корпорациите). Един от най-простите методи за „надуването на балоните” са рекламните кампании в медиите в полза на определени компании и техните проекти. Друг често срещан метод е да се изкупуват обратно собствени акции, за да се разбуди вълнение. Волф Рихтер изчислява, че американските корпорации са получили заеми на стойност 4,5 трилиона от банките, но вместо да ги използват за разработване на производство, те ги изразходват за изкупуване на собствените акции
Днес централните банки започнаха да купуват акции директно, без посредници. Изглежда, че американският ФР през април тази година заедно с Министерството на финансите се съгласи, че ще подкрепят фондовия пазар по неусложнена схема: Министерството на финансите създава специални компании, които да изкупуват обратно акции (включително откровено боклучави), а Федералният резерв дава заеми на такива компании.
Балони са се надували преди. Всичко завършва с краха на борсовите котировки, както на Нюйоркската фондова борса през октомври 1929 г. Борсовата (финансова) криза неизбежно провокира банкови и общи икономически кризи. Много анализатори смятат, че сега на фондовите пазари има такова прегряване, каквото не е било преди 90 години, но те твърдят така: някой ден фондовите пазари отново ще бъдат въведени в ред, котировките на акциите отново ще отразяват реалните активи и реалната производителност на компаниите.
Например, Чарлз Хю Смит в статията си “Сривът тъкмо започва” (той казава абсолютно правилни, елементарни неща: “… сривът на тази грешна земя едва сега започва … Приходите падат, докато дълговете, които трябва да бъдат обслужвани от приходите, скачат към небето … Всичко, включително рационалната, ефективна финансова система, свързана с реалността, е разпродадена и е малко вероятно да се върне в близко бъдеще. “
Струва ми се обаче, че при тези оценки ситуацията се подценява. Балончетата, разбира се, ще се спукат, но борсите няма да се възстановят. Няма кой, или може би няма причина да ги възстанови. Няма такъв – защото централните банки, които също се надуват като балончета, могат да се спукат. И ако те се спукат, обичайните пари, без които борсите не могат да живеят, няма да ги има. Може би ще има злато, някакъв вид цифрови валути, примитивни инструменти за обмен. Във всеки случай човечеството няма да зависи от борсовата игра. Ще трябва да се бори да оцелее.
И ако господарите на парите (основните акционери в системата на Федералната резервна система на САЩ) успеят да завършат изграждането на електронен концентрационен лагер, преди фондовите пазари и централните банки да се „сринат“ (това е причината да започнат всички тези „пандемии“), тогава в “Прекрасния нов свят“ подобно забавление, като игрите на борсата, ще бъдат строго забранени. Наистина в древни времена, когато робството процъфтява, няма борси. Няма да ги има и в посткапитализма – тази нова робовладелческа система.
Послепис
Гореспоменатият Чарлз Хю Смит наскоро публикува статия с твърде внушителното заглавие „Какво те кара да смяташ, че борсата ще съществува и през 2024 г.?“. Тук той е по-категоричен, отколкото в предишните си статии: след неизбежния срив на фондовия пазар може да не настъпи възстановяването му. Фондовият пазар просто ще умре. И това ще се случи поради евентуалната смърт на американската Централна банка: „Всички тези измами и манипулации придадоха на измамната машина вид на всемогъщество, сякаш Федералният резерв е вечен. Но това не е така. Подобно на Бастилията, ФР може да падне, когато хората разберат, че той и неговите механизми за концентриране на богатството, започвайки от фондовия пазар, са причина за неговото обедняване и безсилие. “
Превод: В. Сергеев
