Уважаеми протестиращи,
Уважаеми будни, смели и достойни българи,
Вярвам, надявам се, иска ми се:
Няма да се огънете; Няма до позволите да ви манипулират;
ЩЕ ДОВЕДЕТЕ БОРБАТА ДО ПОБЕДЕН КРАЙ!
ПОЗВОЛЯВАМ СИ ДА ПРЕДОСТАВЯ НА ВНИМАНИЕТО ВИ СКРОМНОТО СИ МНЕНИЕ, ОТПРАВЕНО КЪМ ПРОТЕСТИРАЩИТЕ ПРЕЗ 2013 Г., БЕЗ ДА ГО РЕДАКТИРАМ И ПРОМЕНЯМ.
ТОГАВА МАФИЯТА УСПЯ ДА ИЗЛЪЖЕ И ИЗМАНИПУЛИРА ПРОТЕСТИРАЩИТЕ И ДА ОВЛАДЕЕ ЦЯЛАТА ДЪРЖАВА.
ЗАТОВА ДНЕС СЕ ГОВОРИ, ЧЕ В БЪЛГАРИЯ МАФИЯТА СИ ИМА ДЪРЖАВА.
ВЪН МАФИЯТА ОТ ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ, ПАРЛАМЕНТА И ПРОКУРАТУРАТА!
ЗА ДА ОЦЕЛЕЯТ БЪЛГАРИТЕ И БЪЛГАРИЯ Е НУЖНА РАДИКАЛНА ПРОМЯНА.
ПЪРВО!
Промяната следва да започне с отстраняване от власт на корумпираната и продажна, така наречената „политическа класа”. Тя е производна и се е сраснала с така нареченият икономическия елит. И едните и другите преди всичко ги интересува личния интерес. Този икономически елит се формира чрез разграбване и присвояване на граденото от народа в продължение на десетилетия.
На гърба на народа се нароиха кредитни милионери. По време на разпродажбата /приватизацията/ на държавната и общинска собственост се увеличиха милионерите, но този път те са комисионни. Те изпратиха народа на дъното на пъкала и той взе, че се надигна. В ход е от страна на властващите и нотабилите им в сянка на перфидна манипулация на протестиращите, за да бъде овладян народния гняв.
Целта е така наречената политическата класа да запази властта си. В това те се подкрепят и от външни сили. На тезгяха за продан е поставена и българската земя, която се изкупува от поставени лица и за до изкупуването на която им е нужна да бъде съхранена тази продажна политическа класа. Спасението на България и българите минава през премахване на БАНДИТСКИЯ МОДЕЛ НА ПРЕХОДА.
ВТОРО!
Това при днешни условия може и трябва да стане по законите на демокрацията. Не каква да е демокрация, а на пряка демокрация при условията на 21 век. Това ще рече, че общински и народни представител трябва да се издигат от хората, а не листите с кандидати да се спускат чрез партийни централи писани от нотабилите и „князете” в сянка.
В по-малките населени места е по-лесно, чрез широко местно обсъждане да се подбират и издигат можещи, знаещи и преди всичко честни и обичащи Род и Родина кандидати.
В по-големите населени места и особено за София това е доста по-трудно, но има и средства на 21 век за комуникация, които преди десетилетия ги нямаше. Въпросът е самоорганизирането по места за сформиране на организационни ядра за провеждане на широко местно обсъждане за подбиране и издигане на кандидатите за съответните изборни листи.
ТРЕТО!
Това е повишаване изборната активност на гражданите. Колкото по-широко и демократично се провеждат обсъжданията за подбиране и издигане на кандидатите за изборите за местни и централни органи, толкова по-голяма ще е изборната активност на гражданите. Този който тръгне да гласува трябва да знае за кой гласува и да е убеден, че той ще защитава неговите и народните интереси. При днешната политическа ситуация и действащо законодателство възниква един ПРОБЛЕМ. Това е намиране на юридически политически субект, който да послужи законово да бъдат издигани подбраните от хората кандидати.
ЧЕТВЪРТО!
За да е демокрация, действаща и пряка в 21 век следва да има механизъм за контрол на тези които бъдат /са/ избрани. Основното в това е отзоваването на тези които не оправдават гласуваното им от народа доверие. Трябва законодателно да се гарантира тяхното отзоваване при положение, че повече от половината от тези, които са го избрали снемат доверието си от съответен техен избран представител. Тогава влиза следващият от изборната листа /ако отзования е избран мажоритарно се избира нов/, а на отзования да му се търси отговорност, ако се наложи и на съд.
ПЕТО!
Днешните партии са провалени. При парламентарна република, каквато е днес България без партии на този етап е трудно да се управлява страната. Налага се преструктуриране на партиите въз основа на народните интереси, стремежи и личностни виждания на гражданите. Тези партии ще се отличават от досегашните понеже наличието на определени вертикални структури ще са „по-рехави”, ако мога така да се изразя, и те ще са под демократичен контрол на хоризонтални структури, т.е. на гражданите. Това може да стане чрез широко обсъждане на програми за управление на страната. На първо време е най-важно е изработване на Програма за спасение на България. И тази програма и по-следващите програми при структуриране на партиите следва да се изхожда от отношението към собствеността и функциониране на икономиката.
ШЕСТО!
Трябва да се отчита, че досегашните партии и продажен икономически и политически елит манипулираха хората, че чрез приватизация и привличане на чуждестранни инвестиции автоматично ще се решат проблемите в икономиката и селското стопанство. Инвестициите, като всеки друг фактор, имат не само една страна на медала. Те действително могат да бъдат едно изключително благо, един изключителен фактор на растежа и развитието на икономиката и стопанството. Но те могат да бъдат също така и един коварен фактор, един капан за техния растеж и развитие. Тук възниква цял набор от проблеми и въпроси касаещи приватизацията и инвестициите. Преди повече от 15 г. бе преведен от английски един труд на М. Фридман. В него той предупреждава че: „… честите предложения да се продават предприятия на чужденци … Смятам че това би било грешка. Първо, продажбата може да се осъществи по много ниски цени, почти на безценица…
Второ, в дългосрочен план и от политически съображения не е препоръчително една голяма част от средствата за производство на дадена страна да се намира в ръцете на чужденци. Запомнете едно: чужденците няма да инвестират във вашата страна, за да помагат на вас, а за да помогнат на себе си. Чужденците трябва да са напълно свободни да инвестират, но само при положение че това е в интерес на вашата страна.” Ентусиазмът с който у нас се говореше и продължава да се говори за приватизация и чуждестранни инвестиции като за абсолютно благо, изпъква като наивен и безотговорен.
Видя се че приватизирайки енергоразпределението, БТК, ВИК и ред други мощности те работят не за нас, а за чужденците. И тяхната приватизация, както и на ред други продажби на икономически мощности се вграждат в бандитския модел на прехода. За този модел съм писал в последната си книга „Апостолът ни завеща…”. Завършвам с Фридман според който: „… че една от най-големите опасности по пътя на реформите в Източна Европа е чуждестранната икономическа помощ… Нямам никакво съмнение, че тази помощ повече е навредила, отколкото е помогнала на страната, за които е била предназначена”. В България тези инвестиции преди всичко са навредили.
НАЛОЖИТЕЛНО Е ОДЪРЖЕВЯВАНЕ НА ЕНЕРГОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИТЕ ДРУЖЕСТВА, НА ОСНОВНИТЕ ИКОНОМИЧЕСКИ МОЩНОСТИ И ДА СЕ СПРЕ ПРИВАТИЗАЦИЯТА НА ВМЗ – СОПОТ И ДРУГИ ВСЕ ОЩЕ НЕПРОДАДЕНИ ИКОНОМИЧЕСКИ МОЩНОСТИ!!!
Що се касае за икономиката, днес в света има най-различни пазарно ориентирани икономики. Едни от тях водят до растеж и просперитет, а други като наложената на България неолиберална я направо загробва. Тук въпросът е икономическото „изкуството” за пазарно планиране и координиране икономиката на държавата и ролята на държавните агенти.
СЕДМО!
Битката за спасение на България е на живот и на смърт. Преди всичко трябва да се осигури хляб на хората. По-страшно от глада няма.
Битката за хляба и спасението на България минава чрез взимане на властта.
ВЛАСТТА трябва да мине по демократичен път в ръцете на народа.
Трябва да се знае, че е в ход перфектно изработена и перфидно провеждана политика на АНТИБЪЛГАРИЗЪМ.
Целта е да бъдем заличени като народ и нация.
Днес повече от всичко е нужно НОВО БЪЛГАРСКО ВЪЗРАЖДАНЕ.
Димитър Ал. Йончев
