Май трябва да благодарим на всички.
На САЩ за оценката за собствените ни кучи синове, които тя подкрепя като свои. За Н. Пр. посланик Мустафа, която проговори и пропя на български, но явно се въздържа от оценки за ситуацията в страната.
На ЕС, чиито лидери безрезервно подкрепят нашите партии и политици, които се опитва да дисциплинира единствено с констатации, доклади и препоръки. Като не пропускат да демонстрират вредата от чашката, удряща в хроничния ишиас.
На Русия за точната локализация в Македония на родното място на общата ни азбука. За почетните консули и политическото влияние, минаващо през мутренски съюзи.
На всички за загрижеността, с която ни сочат как да се борим с организираната престъпност и корупцията, които по- добре разпознават от нашите власти и институции.
И за борците с тях, които одобряват и непрекъснато назначават.
За това имаме и днешните резултати.
Главно изразени в обществените оценки. В театрални сценарии на различни политически играчи, които за сметка на всевъзможни изпълнения целят да се позиционират наново политически и властово.
Забогатели по много съмнителен начин е морална оценка1.
Но Законът2 предвижда преследване на „незаконно забогателите”, на „злоупотребяващите с власт” което не виждаме да се случва, особено на онези по върховете. Въпреки множеството служби и комисии, закони и други актове, които българските политици създаваха през годините. Чак до сегашните спец- прокуратури, спец- съдилища, спец- служби и КПКОНПИ, неспособни в действията и неубедителни в резултатите.
Като се почне от Комисията „Кушлев” всички във времето единствено раждаха скандали и съмнения, че са наказателни инструменти, които преследват всички несъгласни с онези, които са на власт. С които заедно се пазят и обогатяват.
Всъщност повишаването на октавите тези дни сочи, че различни политически вампири се превъзбуждат от мириса на поредно преразпределяне на властта.
Независимо, че никой не им дава това право. И независимо, че почти без изключение са свързани с омръзнали на обществото партии, или още по- лошо, с прозиращи зад тях чужди интереси.
Та нали всяка партия, минала по своята през властта през годините на т.н. „преход” е достатъчно компрометирана, засегната от непрекъснати конфликти за лидерство, заради загубена идейна идентичност, заради поставянето в услуга на еднолично или тясно корпоративно налагана власт.
Самата тя доста повратлива.
Грубо ухажвана, вечно склонна към групови оргии, непрекъснато илюстрирано със случващото се в българското Народно събрание, в Министерския съвет, в съдебната власт, във всевъзможните форми и коалиции.
Явно заразата тръгна отгоре надолу.
В лявото пространство БСП претендира да е лидер.
Но там отдавна нищо ляво не е останало, а вътрешните съпротивителни сили дори не стигат да отстранят внедряваните им от световните неолиберали и вътрешни грабители ръководства, обгрижвани от предана инфантерия.
Може и инфантилия!
Всъщност ако действително бъдат отчетени плащащите членски внос и активно участващите в партийния живот, картината отдавна е отчайваща и за най- големите оптимисти.
Отцепниците от АБВ, които дълго чакат голямата и зряла круша да се върне в техните ръце също се изтощиха. До степен единствено да легитимират Румен Петков, докато първият им лидер благоразумно се оттегли в някакви СПА сараи.
Не случайно Михаил Миков заключи, че няма как общественото доверие да се преточи към БСП. Да се преточи?!
Другите убивани с всевъзможни средства през годините леви формации и казионни клики повтарят агонията на големия организъм.
Естествен резултат днес, проявилата се болест в лявото пространство отдавна натръшка всичко в т.н. „дясно”, реално пъпкувано от „лявото”, но лошо отгледано и оставено без възпитание. Или обвързвано в послушание за сметка на допускане безнаказано да се криминализира.
Първоначалната илюзия от края на 80- те години бързо свали булото.
Иззад него изплуваха плеяди користолюбиви криминални елементи, загрижени за своето себеустройване и забогатяване, увенчано с преяждане с амбиции, постигани за сметка безпощадно цепене на осигурилите им тези възможности партии или коалиции. Съучастнически превръщани в инструмент за криминален политически и икономически рекет.
Процесите са още по- валидни за ПП ДПС, появила се в резултат на геополитическа и вътрешнополитическа игра, преситена с конспирации, компромиси и интриги. С лидер, който по странен начин оглавява едно Турско национално освободително движение в България, за което е осъден. И което по още по- странен начин успява да ръководи, докато си кореспондира с чужди посолства и медии, успявайки да е едновременно секретен агент и да интернационализира тезата, че малцинствата в страната са преследвани и застрашени.
Но в онези години всяко влизане и излизане от килиите на арестуваните, отвеждане в кабинетите на разследващите в Главно следствено управление и затворите се придружаваха от задължителен обиск, а обявените за опасни се конвоираха при извънредни мерки за сигурност. Още по- стриктни бяха проверките на лични пакети и кореспонденция при най- строга цензура.
Сигурно някак гениалният г- н Доган е въртял служби и власт, от тоталитарната система тогава, та и до тази днес. След като успява да се реализира като особено успешен гражданин, да придобие завидно имуществено състояние и власт, да убеди всички, че партията, ръководена от него не е създадена на етническа и верска основа, докато дава вечен имунитет на незаконно забогатели политически номади. Които не споделят колко струват индулгенциите за пред съдебната власт. И едновременно направил гръмкото признание, че всички партии са „обрасли с обръчи от фирми”, което за ефект има гузното мълчание на останалите.
Днес от гръмогласно присвоилите си етикета „демократи” се крепят на политическата повърхност остатъци, чакащи да реализират амбициите на бивши шефове на служби от МВР. Повечето паразитиращи върху късата памет на българите, забравили тяхното участие във властта, употребена единствено за незаконно забогатяване. В добавка с малцинство подкрепяни от шепа късно появили се кандидати за власт, някои подкрепяни от външни центрове.
При ГЕРБ нещата са най- ясни.
Тази партия се роди за сметка на вече подушилите властта и парите новоизпечени партийци, свили гнездо в проекта на Сакскобургготски, подкрепян от съюзи на вътрешни и външни играчи. Някои от които привидно служили на Народната република се оказаха алчни за скрито влияние и власт, за богатства, в името на които цели бабуваха на прехода. Те доведоха монарха, склониха го да „абдикира” от трона и да седне в стола на министър- председател, назначиха му и частен бодигард.
Последният се оказа момче с усет.
Капитализира всичко- от неясната съдба на пребит дядо, останал да управлява честта и имота на жените и челядта на мобилизираните за фронта селяни, неимоверно „тежкото” детство на отличник, дете на учителка, офицер и партиен секретар от пожарната в МВР, тичането след топката с филия с мас, играта на каратист, забогатял охранител, генерал от МВР. Накрая несменяем министър- председател, дал възможност с него да се самоидентифицира всеки идиот.
И това се оказаха най- успешните модели на партии и власт?!
Които през годините ставаха нарастващо нагли престъпници.
Защо ни учудват Доган и Пеевски?
Или Бойко Борисов?
Поне за сега не може да се направят други изводи, освен, че реална алтернатива на досегашните политически играчи и провежданата от тях политика няма.
Обявяваните за нови проекти като този на Мая Манолова и Слави Трифонов всъщност нито са такива, нито могат да изпълнят някаква свръхмисия. Още по- малко да изпълнят властовото и политическо пространство с отговарящи на националните интереси цели и приоритети.
Дори да реализират успех, той единствено ще обслужи случването във властта на неколцина, с което властите те ще станат още по- аморфни и неспособни.
Не повтаряме ли грешките на миналото в последните 33 години и не рискуваме ли да продължим и в бъдеще време. Не се ли налюбувахме на начините, по които всяка партия с нейните апаратчици избутва напред някой, зад чиито гръб преживяват прекрасно и безотговорно.
И чиито гръб после отнасяше тоягите.
Като Филип Димитров, като Жан Виденов, като Иван Костов, който за дълго и обидено мълча. Сега явно в тази редица се реди и Бойко Борисов.
Но никога истинските виновници не понасят отговорност.
Докато не един е заграбил публична собственост, предавал е и предава България. Защо някои да не мислят, че са в правото да си я присвоят цялата.
След като забравяме непрекъснато как сами култивираме култа към личността.
1 Спешна проверка на НСО! Доган и Пеевски не ги искат никъде, а тук са господари, https://frognews.bg/novini/speshna-proverka-nso-dogan-peevski-iskat-nikade-tuk-gospodari.html, 08.07.2020
2 ЗКПКОНПИ, Обн., ДВ, бр. 7 от 19.01.2018 г., изм. и доп., бр. 20 от 6.03.2018 г., в сила от 6.03.2018 г., доп., бр. 21 от 9.03.2018 г., в сила от 23.01.2018 г.
