Вървя изнемощял през пустинята и изведнъж виждам – голи мадами с халби ледена бира в ръце! „И какво?“ Казах „виждам“, а не че ги има…Княз Потьомкин поставял табла край пътя с нарисувани красиви селца, за да си мисли Екатерина II, че Русия процъвтява под нейно управление. Пълна измама, но и пълно чекмедже със злато за хитреца…
Нещо подобно е положението с българските успехи – големи хвалби, а действителността…
София беше леле-мале, а сега е за чудо и приказ. В морето се влива вода чиста като сълзичка, радва се като дете премиерът на разширението на пречиствателна станция в Китен. Магистрали строим, които още Тодор Живков е почнал. Метро направихме… Санираме блокове да им е хубаво на хората… На Рилския манастир сме дали пари…
Стражарят Гешев гони апашите…
Мила родна картинка.
Има направени неща – факт и никой не отрича.
Но… Нито столичното кметство, нито правителството са направили нещо нечувано. Защото да вършат нещо им е работа и задължение. Правят го с нашите пари. Друг въпрос е как го правят. Взимат от нас, харчат ги и после се хвалят. Ако не ръкопляскаме в екстаз – ни се сърдят. Защото искат публично признание. За какво?
Метро са построили и строят навсякъде. Лондонското, например, е прокарано под река Темза две години преди Априлското въстание. Северна Корея има метро от 1972 година. Когато в другите страни са строили магистрали и километрични тунели през планините, ние сме считали нужника на двора за лукс. За някои още е…
От 13 години сме в ЕС и вярвахме, че това е шанс направеното през соца да се удвои и утрои. При другите това наистина се случи, но не и у нас. БВП на България е 65 млрд долара, а на Гърция е 218 млд долара. На Словакия – 106 млр долара, а на Чехия – 245 млр долара. Това е мерилото. Всичко друго е пунта мара, както би казал премиерът.
Можеш да се гордееш с изключителни постижения, които са рядкост и са доказателство за добро управление. Такова е Пловдивдският панаир през 1892 г., построен от Стефан Стамболов. В него участвали научни открития на Томас Едисън, продукция на заводите „Круп“ и пр. Днес го владее Георги Гергов…
11 години не сме мръднали от дъното на Европа поне по един показател. Три мандата управлява ГЕРБ, но продължаваме да сме последни по всичко, свързано с качеството на живот. По това се мери успеваемостта на всяко управление, а не по розовите репортажи на кафявите медии. Не по разрязани ленти, пари за футбол, цехове за пластмасови стопове и мигачи на автомобили, ушити маски и гащи, предприятия за ишлеме, бетонирани плажове. За постоянното хленчене, че някой друг – обикновено комунистите – е виновен, да не говорим…
Хвалят се, хвалят се и с какво?
Че сме първи по корупция от години?
Първи и по бедност, неграмотност, употреба на алкохол, наркотици сред учениците, болести и смъртност?
„Половината политици са абсолютно неспособни, а останалата половина са способни на всичко“. Думи на френския комик Колюш, сякаш казани за България.
Сухов от „Бялото слънце на пустинята“ се тюхкаше: „Цял живот ли ще се блъскам из тия пясъци?“
И ние се питаме същото, лутайки се от години в управленската пустош, а те ни баламосват с миражи.
За тях миражите с мацки и студени напитки може и да са реалност, но за останалите е безкраен горещ пясък, който скърца под краката и между зъбите…
Огнян Стефанов
