/Поглед.инфо/ Всеки опит за прогноза на бъдешето трябва да отчита на първо място водещите тенденции в развитието на едно конкретно общество, в неговия цивилизационен регион, както и разбира се водещите тенденции в държавите, които задават тон в обществено-политическото и икономическото движение на народите. Надежноста на прогнозата ще зависи в голяма степен не само от комплексното диалектическо отчитане на ролята на множеството фактори, но и дълбочината, корена на тенденциите, чрез чието реализиране за определен период от бъдещето ще се реализира новата действителност.
След тази малко или много сложна за обикновенния читател методология на прогнозиранего или футурологичното изследване на бъдещето да преминем към конкретния анализ и отговор на поставените в заглавието въпроси.
Средата на 80-те години на отминалия ХХ в., когато двете водещи обществено-икономически системи –либералният капитализъм и държавният социализъм правеха поредните стъпки към разведряване в публичното пространство бяха пуснати редица прогнози за бъдещето на човечеството, което не попречи на флагманите на двете системи да задвижат своите идеологически проекти. Така САЩ след Чили и Англия пусна в движение маргиналната монетаристка теория на Чикагската школа на Милтън Фридман станала по-късно известна като неолиберализъм. На свой ред СССР започна своя експеримент с “перестройката” на М. Горбачов.
Докато монетаризма-неолиберализъм възроди духа на класическия манчестърски капитализъм , то перестройката , както предсказа още в началото й Ал. Зиновиев се изроди в “катастройка” и доведе до развала на СССР и краха на държавния социалицъм в европеайските социалистически страни, приветстван с еуфория от тълпите. В тази ситуация не можеше и дума да става за някаква конвергенция между най-добрите черти и постижения на двете системи, за което пледираше десетилетие преди това големия американски икономист Джон Кенеат Голбрайт, както и някои съветски икономисти.
В политическата турболенция след приключилата в края на 80-те Студена война угаснаха и други футурологични проекти. Но още през 1987 г. аз в качеството си на зам. директор на елитния институт на БАН Институг за съвременни социални теории ( ИССТ) организирах научна конференция “Водещи тенденции в развитието на съвремеввия свят”.
Във въвеждащия работата на конференцията доклад подчертавах три водещи глобални тенденции:
1. Глобализация; 2. Демократизация; и Индивидуализация, които бях извел върху базата на можество статии в авторитетни световни списания, които се получаваха заедно с публикувани нови книги бестселери от библиотеката на института. Признавам, че много от колегите ми потънали в ковюнктурната идеологическа шумотевица недоумяваха на изведените от мен водещи тенденции, както и недоумяващо погледнаха на тях хората от тогавашния ЦК, които получаваха нашите публикации.
Станалите 1989-1990 гг. събития потвърдиха моите прогнози. Мажду другото 1991 г. беше публикувана третата голяма книга на знаменития американски футуролог Алвин Тофлър “Трусове във власта”след предизвикалите бурни дискусии “Шокът от бъдещето” и “Третата вълна”. В “Трусовете във власта” Тофлър като отчиташе водещите фактори в първите два големи мегатренда в развитието на човешката история и кокретно политическата власт – Силата и Парите извеждаше като нов трети мегатренд в реализацията на политическата власт чрез новите технологии – Науката, Знанието.
И веднага в публичните медии и политическите послания на по-интелигентните управляващи по света се задейства папагалския рефлекс и в речи и послания по какви ли не щеш проблеми зазвучаха призиви за “онаучаване”, за превръщане на знанието в движеща сила.
А глобализацията все по-често ставаше тема на разни семинари и конференции. Чевръст плагиатор прочел в малкия собрник някогашния мой доклад за водещите тенденции в движението на съвременната история написа статия на тази тема. Това ме принуди да погледна на този проблем в цялата му системна сложност и противоречивост и да напиша една нова статия. Малко след публикуването й ме срещна един от действително умните наши академици, при това надарен с тънко чевство за хумор Азаря Поликаров и ме пита:
– Петко, ти си футуролог номер 1 у нас. Ти първи постави въпроса за редица проблеми, сред които и този за глобализацията. Можеш ли с една дума да определиш Глобализацията?
– Труден въпрос, – отговорих като се замислих- но Вие сигурно имате отговора .
– Глобализацията е процес на Глупализация на човечеството. Помисли и ще видиш тенденциите. – завърши академикът
Не казах повече нищо. Не бързах със заключението си. Но верен на подхода си изработен още в детските ми години да не се включвам веднага в различни шумни сборища, разправии на банди и тълпи, обхванати от някаква еуфория, започнах да наблюдавам процесите в България и в Европа.
И за съжаление след няколко години на демократизиране на обществото и налагане правилата на свободния пазар, където главното беше печалбата вече определено виждах, че този път в своята мегапрогноза старикът Алвин Тофлер беше тотално сгрешил.
Възхождаше като фактор на политическата власт и обществените дейности не науката, знанието, а се продължаваше тоталното господството на Парите. Финансовият олигархат налагаше своето пълно господство с помощта на инструментите на държавата и слугинажа на медиите. И се потвърдаваше шеговитата формулировка на академика Поликаров.
Първо, водещата капиталистическия либерален свят след изтичане мандата на интелигентния, но силно любвеобилен Бил Клинтън назначи след скандално непреброяване на бюлетините от щата Флорида Дж. У. Буш –с най нисък I – Q за президент на САЩ вместо високоинтелигентния учен Ал Гор. На европейския връх като председател на ЕК цъфна Жан Клод Юнкер бивш премиер на Люксембург, срещу когото се водели няколко дела за корупция.
Председател пък на ЕС стана посредствения бинш премиер на Полша Доналд Туск. Вместо големия във всяко отношение Хелмут Кол ХДС на обединена Германия оглави бившата комсомолка и сътрудничка на ЩАЗИ от Източната зона ( ГДР) – Лайпциг Ангела Меркел и вече второ десетилетие е “най-авторитетния” политик на ЕС. Франция след великия Франсуа Митеран въздигна политическия дребосък Николя Саркози, сменен впоследствие от вечния ерген с много граждански бракове и наследници Франсуа Оланд. В Италия след великия Алдо Моро убит от мафията не едно десетилетие ръководи стария сладострастник Силвио Берлускони, който не се нуждаеше от пари, защото сам имаше много.
След въздигането на много екзотични фигури за премиери и президенти на източноевропейските бивши социалистически страни – боксьори, наркотрафиканти и мафиоти последните 11 години лидерството твърдо оглави България, търпяща като премиер пожарникаря с тъмно мутренско минало и десетки негови и на правителствата му гафове Бойко Методиев Борисов.
За езика и културата на този човек, имал глупоста при въздигането си да си признае, че е прочел в живота си само една книга ”Винету”, а преди да стане кмет на София да си признае, че не е влизал в Народния театър и Националната опера на представление трудно можем да пренебрегнем наложената от народа характеристика на ГМР..
Това не попречи още при въздигането на този човек за премиер заявил при първия си сериозен проблем пред стотиците изхвърлени без работа и без заплащане миньори “Аз съм прост и вие сте прости и ще се разберем” да бъде славославян от медиите и особено от такива като “НОВА” ТВ, 24 ЧАСА и ПИК. А просташките му лафове да бъдат възприемани от журналистките с цвилене и кудкудякане като висши мъдрости.
А процесът вървеше. Всяка година големите електронни компании пускаха на пазара все нови и нови компютри с огромни скорости и мощност. Вървяха разбира се и въоръженията. Създаваха се все по-мощни конвенционални и оръжия за масово поразяване. И всичко се пускаше на пазара за масово ползване. Полуграмотен афроамериканец, арабски джихадист или български циганин можеше да ползва не само Смартфон, Таблет или дори АК – 47.
А образованието? Неграмотни терористи взривяваха с ПЗРК или правеха по схема самоделни бомби и взривяваха влакове и автобуси. Образованието ставаше лукс, което можеха да си позволят само хора с пари. И ставаше все по-либерално…
Дотолкова либерално, че в кампанията си за втори президентски мандат през 2000 г. главният лозунг на Бил Клинтън беше EDUCATION!EDUCATION!
Защото според него от завършващите средно образование американци 40% са функционално неграмотни. Т.е. не могат да четат и смятат! Но за сметка на това можеха да чатат?!
Това разбира се, не стресна европейците, които усърдно наложиха с Директиви образованието да се води по Болонския процес. Либерално и колкото може по-малко хуманитарни дисциплини, които учеха да се мисли. Какво мислене, какви противоречия и диалектики? Образованието трябваше да обслужва икономиката, да произвежда чиновници и роботи.
Какви Иновации? Всичко това свързано с История, Философия, Литература трябваше да се сведе до минимум, а ако може и въобще да се изхвърли.
И ако в 80-те и начаото на 90-те г. на ХХв. кресливи артисти станали политици, а някои даже и дипломати пееха “Кога ще ги стигнем американците ?”(Ставаше въпрос за охолството на живота, консумацията на всякакви удоволствия и извратености), то сега 30 г. след приетата либерална демократура като просташка диктатура останалите от тях живи мълчат.
Мълчи и народът. Опитите на някои интелектуалци да поставят въпроса пред европейските институции за окастрените програми и съдържание на някои предмети по история и литература също срещнаха гузно мълчание.
Планирано предизвиканата пандемия с коронавируса – covid 19 също прибави нова тлъста точка върху образованието.
Обучението от директно “очи в очи” стана online –дистанционно. Студентът вече можеше да завърши нещо без да знае какво е и без да знае преподавателите си. Всъщност още от 90-.те години не само висшето образование, но и здравеопазването и куп други дейности се простиха с класиката и представящите ги институции започнаха да действат като търговски дружества.
В Парламента в качеството си на народен предстанител знаех от ректорите на някои университети, че много мои колеги бяха получили дипломи на юристи, доктори, икономисти и т.н. без нито те, нито преподавателите да са ги виждали. Днес, по мнението на стенографистите Народното сърание с много малки изключения е сборище на полуграмотни особи с много пари и високи заплати, а дискусиите са парад на просташки разправии. И тези хора изработват закони, лекуват болни, решават стопански въпроси??
Вече десетилетия върви усилен процес на оглупяване. Създаване на маса неграмотни хора, които охотно избират нагли простаци и демагози, които да ги управляват.
Върви ГЛУПАЛИЗАЦИЯТА. И това е не само тенденция у нас, но и в по-развитите общества.
Смея да твърдя следейки аналитичните статии на водещите световни медии, че върви процес на размиване и падане интелектуалното ниво на т.нар”средни класи” и лумпенизиране на хората заети с производствата и нискозаплащаните дейности. Отдавна не може да се говори за пролетарият ( съзнателни работници) в Марксовия смисъл. Доминираща и в развития капиталистически свят е масата на прекариите и гастарбайтите. И все по-ясно се очертава една група на професионални политици, които налагат на своите общества с популистка фразеология един елементарен популизъм и начин на живот на прост консумативизъм. Тези господа всъщност са инструментите на тайната могъща власт на финансовия олигархат.
Пространствата на глобалния капитализъм се контролират с помощта на продажните медии от различни форми на диктатури с мафиотски и полумафиотски характер. За поддържането на тази власт с псевдолиберални процедури непрекъснато се стимулират фобиите срещу народи и държави като Китай и Русия и не многото техни приятели, самите те постоянно ухажвани от емисарите на Финансовия олигархат.
Засега статуквото на хвърления след края на Студената война в трудно контролируемия глобален хаос свят се крепи на страха от натрупаните страшни оръжия за масово поразяване. Иначе Финансовият олигархат, отдавна известен не само сред конспиролозите като “дълбоката държава”отдавна да е предизвикал Третата (глобална и последна) война за утвърждаване на своя “Нов световен ред”, пред чиито проекти бледнеят проектите на Третия (хитлеритски) райх и описаната от Дж. Оруел “1984”!
https://pogled.info/avtorski/Petko-Ganchev/nakade-varvim-nakade-varvi-chovechestvoto.117831
