д-р Цветеслава Гълъбова
Какво да коментирам, като то е без коментар? Най-омерзена съм от факта, че политическият живот в България е стигнал до едно креватно-вагинално ниво. Живеем в театър на абсурда. Да ме прощават нашите актьори, но нямаме нужда от тях.
Това заяви в интервю за Фрог Нюз психиатърът д-р Цветеслава Гълъбова. Ето какво каза още тя пред екипа ни:
Д-р Гълъбова, как бихте коментирали скорошните събития, които се разиграват в страната ни?
Няколко неща ми правят впечатление. Първото, за което се чувствам и най-омерзена, е фактът, че политическият живот у нас е на едно креватно-вагинално ниво. Няма борба, спорове за идеи. Има снимки от спални и записи, в които най-високо стоящият човек като институция е наречен с името на дамски полов орган. Няма да обсъждам дали това е така, или не е така. Очаквам от държавните хора да водят спорове по политика, да стигат до консенсус. Слизането на това ниво е потресаващо.
Допускането, че е възможно от единият най-високо стоящ мъж в държавата в лицето на премиера, че другият го наблюдава с дрон лично, вече излиза извън рамките на здравия разум и е маркер, че има изтърване на нерви. Човек под афект може да каже много неща. Всеки може. Но ние като общество очакваме от държавниците си да бъдат на високо ниво във всяко едно отношение.
Не бива да забравяме, че това са хората, които задават тон в обществото ни са фокуса на общественото мнение, определят съдбите ни. Задават тона на общуване. Чудим се после защо агресията и простащината избиват.
Вие какво извличате като послание от случващото се?
Обезпокоителен е фактът, че някой си е позволил да направи подобна снимка. Това е дълбоко неморално. Няма значение истина ли са или не са истина. Важното, че високопоставените ни мъже и жени си говорят по този начин и на такива теми. Това е факт от много години – наричат се с най-различни епитети. Притеснителното е, че хората в страната го намират за нещо нормално.
Чудя се, ако във Великобритания се появи запис с кралицата какво ще се случи. Никой няма да повярва, че това е възможно. Стигнали сме до такова дъно, че масата го приема за възможно. Не се занимаваме с личностно израстване, себеопознаване, издигане на нивото на интелекта. Това ще ни занимава още дълго време – има обещания за още. Хляб може и да няма, но зрелището ще ни е гарантирано. И това е държава, която се смята за люлка на цивилизацията.
Живеем в театър на абсурда. Разбрах защо затвориха театрите у нас. Да ме прощават нашите актьори, но нямаме нужда от тях.
Вчерашният брифинг в централата на управляващите сякаш напомни на една добре режисирана пиеса. Вие така ли го виждате?
Не разбрах какъв беше смисълът на този брифинг и какво трябваше да се случи. Може би е правилно, не съм пиар. Но по мое мнение тези неща не бива да се раздухват така, а да се работи задълбочено и веднага – да излезе истината наяве. В хода на разнищването на скандала чуваме различни неща. Извинявйте, но казват “Няма да разследваме, защото това е видим фалшификат”. Ама как го разбрахте?
Президентът е прав – ако записът е фалшив да се разследва и този, който го е направил, да се накаже. На хората им е обидно, смятат ги за глупави.
Като психиатър как бихте тълкували поведението на политиците, ако изключите звука на телевизора и се абстрахирате от репликите им?
Тези хора са поставени под огромно напрежение и стрес. Има някаква трескавост в движенията, отсеченост. Напрегнатост в погледа. Много силно завишена тревожност.
Ясно е, че пребиваването във властта е трудно. Виждам, че голяма част от нашите политици явно са се изхабили в хода на упражняването на тази отговорна работа. Може би е време да се оттеглят. Не мисля, че ще стане обаче.
Властта, парите и славата са страхотен афродизиак. Не знам дари се случва някъде по света, без човек да изпада в противоречия, без да има желание да си съхрани позицията. Но в другите страни обществото явно има много висока стойност на коректив и гласа на хората се чува. Думи като “морал” имат много по-различен пълнеж.
Тук знаем какво се случва – всяко чудо е за три дни, най-голямото – за шест.
Видимо в последно време е, че много от тези хора са на ръба на своите възможности за справянето с кризи. Но пък си мисля, че когато един човек живее честно и почтено, спазва правилата на играта, няма да се налага да влиза от скандал в скандал и да е в постоянен обяснителен режим.
Какво трябва да се промени според Вас?
Мисля си, че имаме нужда от нови, кристално чисти хора. Граничи с утопията. В политиката трябва да влязат хора, които имат стабилни вътрешни устои и няма да си оближат пръстите, като бръкнат в кацата с мед. Такива хора знаят какво представляват без славата, парите, известността и властта и нямат нужда да мачкат. Такива има, сигурна съм.
Друг е въпросът, че повечето от тях са отвратени от политиката.
Въпросите зададе Джесика Вълчева
