Отворено писмо
Уважаеми господин Божков,
Вие не търсите сделки. Времето за тях свърши. Видно отдавна сте знаели какво Ви очаква. Виждали сте го все по-ясно. Готвели сте се старателно и търпеливо. За предателството. Не за онези неизбежни, първични, съпътстващи живота удари в гърба ни. А за голямото, съдбоносно, решаващо живота Ви и този на близките Ви, ПРЕДАТЕЛСТВО. От онези, на които да не се харесваме е просто дълг. /Яворов/
Не сме се срещали, но съм мислил за Вас. Дори станахте част от събирателен образ от „славните” години на прехода в един мой издаден, скандален роман. Сега виждам колко повърхностно съм приемал нещата. Нищо. Втората част не ще е такава.
Жалкото е, че няма да има читатели, защото живите у нас отдавна са мъртви. Затова и не пресяват доброто, а очакват вместо тях други да го направят. Дано вашият успех да ги възкреси. А той е неизбежен.
Задават се барутни жътви. Не сте сам. Предстои ни да видим, кой ще се опита да прибере реколтата.
Естествено не сте идеален. Множеството не Ви одобрява. То хули и дявола, но с удоволствие би го придружило по прекрасния му път без да съзнава, че дори е по-труден от техния. А Вашият в този момент е още по-нежелан.
Човек е щастлив и се чувства успял, ако прави това, което желае. Само така дава всичко от себе си за да прегърне отново тези, които остават винаги верни.
Силно Ви пожелавам това щастие. Единствен този успех ще направи свободен и Вас. Това ще е най-сигурният път към Родината.
Любомир Велков
София 19 май https://afera.bg/
