Българската общественост изригна за пореден път в социалните мрежи, след като от групата “София на живо” във Фейсбук сигнализираха за разместен паваж близо до трамвайните релси на “Граф Игнатиев” в посока ул.”Иван Шишман”. Случва се, ще каже някой от Столична община. Хубаво е. Пък и е готово. Почти. Кметът Йорданка Фандъкова ще ни обещае с кротък глас от телевизионния екран, че ще наложи поредни санкции на фирмата изпълнител за некачествено изпълнение на строителните дейности. А ние – хейтърите, троловете и тулупите ще продължаваме да мрънкаме, че София прилича на обществена тоалетна. Без извинение.
Специално по отсечката на Графа се направи ремонт на големия ремонт в началото на месец март. Два месеца по-късно трасето отново е за ремонт. И забележете, през тези два месеца не е имало почти никакво движение по емблематичната централна улица, заради въведеното извънредно положение. И въпреки това – ние отново сме изправени пред ремонт на ремонта на ремонта.
А фолклорът в социалните мрежи се вихри с бясна сила. И вече стигнахме дотам да се молим да крадат каквото крадат, да усвояват де що пари има – от бюджета, от европейски проекти, от дарения … само и само да спрат да пипат София. Защото много скоро девизът ѝ би трябвало да се “ремонтира” в “Расте, но и грознее”.
За да сме справедливи, ще кажем, че ул. “Граф Игнатиев” от години изглежда плачевно и каквото и да се беше направило по улицата, пак щеше да бъде в пъти по-добро от преди. Защото се бяхме докарали дотам, че всяка седмица поне по един гражданин на столицата да стане пациент и на някоя столична травматология, жертва на някоя от десетките клопки по тротоара ѝ. И все пак .. Докога ще се задоволяваме с посредствеността???
Няма ли в тази община поне един специалист, който да мине през “облагородените” обекти и да си помисли дали цената от 24.5 млн. лева (само за зоната около “Граф Игнатиев”) отговаря на “красотата” ѝ в най-ново време. И докато мога да простя поредните надигнати плочки (не че искам да простя!!!), някак вече не ми се и минава през градинките на църквата “Св. Седмочисленици” и “Кристал”, в които преминаха най-хубавите ми години. Даже споменът ми за уханието на липа навсякъде из центъра на София, не може да изтрие възнегодуването ми срещу този “резултат от едни усилия, които не са произволни и случайни”, както обяснява на непросветените като мен граждани архитект Иво Пантелеев, автор на проекта в централната част на София.
Разбира се, че не са случайни тези усилия. Те целят облагодетелстването на група хора и организации, а на нас този път ни остава утехата, че София била един малък Мюнхен. Защото, видите ли, градинката е решена с тези “чудни” едноразмерни бетонни плочи, инспирирани именно от един малък площад в столицата на баварската провинция. А това, че ние, българските граждани, само на хартия сме европейци, и не сме се докоснали до този апотеоз, който наподобява хармоничната мюнхенска градска среда, е само в наш ущърб. Дано поне да сме оценили жеста, че ни върнаха емблематичните статуи на сърнички в градинката “Кристал”.
Столична община не само че не се извини на гражданите за цялото това недоразумение, ами хвърли и на крокодилите един от своите – бившия заместник-кмет на София Евгени Крусев. Той в момента е обвиняем по дело за злоупотреба с ремонта на централната градска част, което се гледа от Специализирания наказателен съд. А те си измиха ръцете.
Жалко, че го няма сега Крусев, за да го обвиним и за любимото трамвайно трасе през Борисовата градина при емблематичната спирка “Вишнева”. От “Спаси София” сигнализираха, че през изминалия уикенд при ремонтни дейности релсите не са закрепени здраво и безопасно. Разбира се, това не е само там. Подобно е състоянието на много трасета в София, включително и това на трамвай N5 по бул. “Цар Борис III”, чийто ремонт от години се отлага, независимо от това, че маршрутът е един от най-използваните от софиянци. Реалността е, че трамвайният транспорт на София не се управлява задоволително и докато трамваите преживяват истински ренесанс в стотици европейски градове – включително и в Мюнхен, на който толкова искаме да приличаме, Столична община се разсейва.
Дали трябва въобще да повдигам дума и за лунните пейзажи по кварталите?! Огромни кратери, локви, подвижни плочки … с това се бори всеки ден редовият софиянец. И да, в много градове от Източна Европа кварталите с панелки не липсват, но такава кочина като в най-големия български град наистина няма.
И няма значение дали сме родени в нашата прекрасна София (още помня времето, когато беше такава) или животът ни е отредил съдбата на столичани в повече … всички ние заслужаваме един по-красив град. А някак ще простим, че няма съвсем да прилича на Мюнхен.
Иглика е едно почти пораснало момиче, което е влюбено в големия град и китните му дворчета.
Израснала е в София с много приятели, мирис на липа и срещи в парка. Не престава да вижда по улиците познати лица, които ѝ припомнят за неспирните приключения в града и околностите му.
В момента дели живота си между Загреб и София, като не пропуска и лятото на морето.
Навсякъде се чувства добре, ако семейството ѝ е наоколо. Истински отдадена е на децата си, но обича и работата си по различни креативни и не толкова креативни проекти.
Не може без хубаво кино, добре написана книга и споделена вечер с приятелки. Не спира да мечтае да стигне до Куба и Аржентина, но докато дойде този момент, няма нищо против да пътува наоколо.
Тя е вечният студент, но и лежерният преподавател, страстният читател, но и скромният писател, усмихнатата майка, но и жадната за танци купонджийка.
Тя е едно от тези момичетата от града, които обръщат внимание на малките неща, но мечтаят за нещо наистина голямо.
