Подготовка на сценария
„Сапунената афера“, под което название е известен процесът от 1942-1943 г. срещу братя Арие, се развива по зловещ, скалъпен сценарий. Неговата подготовка започва през август 1942 г., когато фабриката „Жермандре“ е пред ликвидация заедно с още 226 големи дружества, фабрики и банки, чиито собственици са евреи.
Формално унищожението на еврейските икономически единици става въз основа на приетия закон и разпоредби на Министерския съвет, които започват сурово да се изпълняват след като на 29 август 1942 година официално е основано Комисарство по еврейските въпроси. Иронична подробност е, че самото Комисарство се намира във фабриката на ул. „Дондуков“ на най-големия индустриалец на хартия Самуел Патак, председател на известното АД „Сампатак“, което дотогава е произвеждало всички нужни на държавата официални книжа (формуляри, „Държавен вестник“, както и необходимите за всяка административна дейност бланки). На „Сампатак“ пренадлежат също фабрики за хартия, картони и други изделия в няколко града на България. Негова е била и фукциониращата и до днес хартиена фабрика в Белово. Собственикът е първият производител на тоалетна хартия в България, чието производство започва около 1900 г. Самият Самуел Патак е починал през 1931 г., а новият основен акционер, неговият зет Розенберг, предвид започналите антиеврейски гонения, своевременно се е изнесъл в Швейцария с цялото си семейство.
Сградата на АД „Сампатак“ на бул. „Дондуков“, в която през 1942 г. се настанява Комисарството по еврейските въпроси.
Новият разпоредител на сградата е Александър Белев, фанатичен антисемит, на когото Министерството на вътрешните работи и лично министър Петър Габровски възлагат „окончателното решение“ на еврейския въпрос в България. Първата негова фаза е именно отнемане на еврейската собственост, което за Белев и сътрудниците му се превръща не само в лов на имущества, но и в безцеремонна разправа със собствениците. Паталогичният план на Белев включва, по нацистки образец и подражание (Белев многократно е бил на стаж в Берлин през цялата 1942 г.) публично опозоряване и унизяване на евреите. По австрийски „почин“ и като огледално отражение на безчинства, извършени в Берлин и Виена, Белев свиква например най-видните софийски евреи, включително двамата равини Даниел Цион и Ашер Хананел, и ги накарва с парцали и кофи да измият тротоара на улица „Дондуков“ пред Комисарството.
Съществува погрешна теза за минимално значение на еврейските индустриалци в стопанския живот на България през първата половина на 20 век. На цар Борис Трети е приписвана например следната фраза, казана пред Рибентроп и цитирана в „Дневник“ на Богдан Филов, която гласи:
„Царят се постарал да обясни на Рибентроп, че евреите у нас са шпаньоли и че съвсем не играят тази роля, както в другите страни“.
Възможно е царят да си е послужил с нея за отклонение на вниманието на нацистите от еврейската общност у нас, която впрочем има смесен характер и не е само „шпаньолска“ , т.е. сефарадска. Възможно е обаче и друго: това да е била стратегия за омаловажаване на извършения над евреите стопански и икономически грабеж. Това омаловажаване се превръща в нещо като традиция, удобна както за комунистите, чиято най-малка грижа е била да върнат заграбеното от евреите преди 1944-а, така и за някои инженери на реституцията след 1990 г., чиято цел не включваше връщането на еврейски имоти, заграбени и преминали в „други“ ръце преди 1944 г. Обективната история на българската икономика до началото на 40-те години показва противно на тази теза динамично участие на еврейски стопански деятели в нея, което несъмнено е имало силен положителен ефект , включително с редица иновационни форми на производство в браншове като текстил, хранителна промишленост, тютюнопроизводство, парфюмерия, хартия, банково и застрахователно дело, модерно строителство и други. Активното участие на еврейски индустриалци от друга страна е предизвиквало ревност у техни конкуренти и понякога антисемитски настроения, които в различни периоди са били умишлено използвани. Затова през 1942 г. един изкуствено предизвикан съдебен процес срещу еврейски индустриалци, които антисемитската пропаганда традиционно обвинява в спекула и ограбване на българския народ, е не само добре дошъл, но и желан от Белев и преследван като цел.
Не е ясно от архивните документи в кой точно нездрав мозък се е появила идеята за сценария на „Сапунената афера“. Известна и документирана е обаче една забележка на Белев по повод плана на Комисарството за депортация на евреите на Изток и за евентуалната им съдба там. В докладна записка до министър Габровски Белев пише следното:
„След изселването им (на евреите) българската държава не се интересува повече от тяхната съдба. Ако искат да ги направят на сапун.“
Колкото и абсурдна, забележката за сапуна не изглежда случайна, защото е свързана с една недоказана легенда за съдбата на някои от избитите в концлагерите евреи. Съвпадение или не, в „Сапунената афера“ присъстват всички компоненти на тази зловеща легенда: евреи, сапун и смърт.
Снимки на Рафаел и Леон Арие, направени по време на полицейското следствие
„Престъпленията“ на братя Арие (ЗОСРЦ)
В края на август 1942 г., безжалостно притиснати от обстоятелствата и драконовските икономически мерки срещу еврейски индустриалци, собствениците на козметичната фабрика „Жермандре“, братя Арие се опитват да продадат последните си количества сапун в период, през който предават цялата си собственост на Комисарството. Крайният срок на ликвидацията на фирмата е 29 октомври – т.е. два месеца след основаването на Комисарството. Банковите им сметки са блокирани, продукцията се изземва директно от Министерството на стопанството, индустрията и търговията, а ново производство вече не се предвижда, тъй като собствениците не разполагат със средства нито за материали, нито за изплащане на заплати. Един текст в Закона за защита на нацията освен това разпоредява, че евреи не могат да заемат началнически длъжности, нито могат да използват като свои наемници или подчинени българи.
Бизнесът на Арие е обречен и семейството изпада в крайна нужда. Рафаел Арие, енергичен млад мъж със самочувствие, бонвиван и бохем някога, но също така и опитен предприемач и търговец, убеждава чичо си Леон, че продажбата на залежалите количества може да даде отсрочка на пълния фалит на семейството. Леон е предпазлив по природа, но двамата слушат на укрит радиоапарат радио Лондон, което съобщава, че могъщият съюзник на България, нацистка Германия, започва да търпи едно след друго военни поражения. Никой от двамата не вярва, че „тази лудост“ ще продължи дълго, но въпреки това в семейството вече обсъждат планове временно да напуснат България. Трябва само да се оживее в тези трудни месеци. Леон се съгласява и двамата решават да потърсят начин да се освободят от количествата сапун и козметика, които са останали в складовете им.
Случаят се представя, може би случайно, а може би – не. Бакалинът Владимир Милков Славков, който е бил техен клиент и е зареждал магазина си с техни стоки, предлага да изкупи на едро останалите количества и Рафаел и Леон Арие се съгласяват. Сделката е изгодна за Милков, който няма нищо против да се възползва от затрудненото положение на Арие. През август 1942 г. той изкупува от тях 1000 дузини тоалетен сапун „Дерби“ по 160 лева дузината, което е половината от цената, с извинението, че това е „нормирана цена“. През септември и октомври се осъществяват още две продажби, но този път Рафаел Арие е твърд, и заявява, че ще продаде сапуна на цената, която е струвала на фирмата. Този път тази цена е 310 лева за дузина, което означава около 1,20 съвременни лв. за бройка. Неохотно Милков се съгласява, тъй като самият той продава сапуна по 360-400 лева дузината, каквато е пазарната му цена. Рафаел и Леон Арие изобщо не си дават сметка, че са следени от полицията по нареждане на Комисарството. Те подценяват и обстоятелството, че продаденият от тях сапун влиза в списъка на „стратегическите“ продукти и търговията с него в периоди на липса е контролирана от Закона за спекулата (ЗОСРЦ). Остава мистерия каква е била ролята на Милков, но при последната сделка, в началото на ноември 1942 г., той иска от Леон Арие да му върне значителна сума от предишните сделки, като го заплашва, че ще издаде в полицията, че Арие продължават да търгуват със сапун въпреки ЗЗН и въпреки ЗОСРЦ, които им забраняват стопанска дейност. Младият Рафаел Арие е гневен, но разумният и опитен Леон не иска да поставя в риск семейството и предоставя на Милков нови 1100 дузини безплатно като компенсация за предишни „надплащания“. Така официално сделките на Арие остават сумарно в границите на „нормираната цена“, което означава, че са произвели и продали сапуна на загуба, но са спазили разпоредбите на ЗОСРЦ.
Въпреки че още в началото на септември тези сделки стават известни на полицията, която наблюдава и следи отдавна „българските Ротшилд“, нито тя, нито Комисарството не се намесват, за да предотвратят „черната борса“, а ловко изплитат въжето, което да окачат на врата на своите жертви в макиавелистичен план с пропагандна цел.
Полицейският сценарий на Данаил Коларов
Монтажът на „аферата Арие“ е възложен на полицейския инспектор Данаил Коларов. Първото, което той организира, е да залови „престъпниците“ на местопрестъплението. За целта той изпраща в началото на ноември, веднага след изтичане на срока за ликвидация 29 октомври, две подставени лица при Рафаел Арие, които му предлагат да изкупят големи количества сапун. Договорена е и цената, като за разочарование на полицията Рафаел Арие е готов да се задоволи с „нормираната цена“, т.е. 160 лева за дузина (или приблизително 60 съвременни стотинки за калъп сапун). Данаил Коларов се надява да инсценира внушителна сделка, достойна за първите страници на вестниците, както му е наредено, и предоставя на своите агенти 1 милион лева за нея. С тези пари режисьорите на „Сапунената афера“ възнамеряват да купят около 30 хиляди дузини сапун, ако е по цени над „нормираните“ и двойно повече, ако е по нормирани цени.
Данаилов не знае, че Арие отдавна не разполагат с такива количества и изпраща цял камион да прибере „спекулантската“ стока. Сценарият предвижда също Рафаел и Леон Арие да бъдат заловени с милиона в ръце. Рафаел обаче може да им предостави само последните остатъци, които се намират в складовете, които не надвишават скромните 660 дузини сапун, което прави по-малко от 100 хиляди лева, равни днес на 5 хиляди. Акцията с подставените лица е единственият начин двамата „спекуланти“ да бъдат заловени на местопрестъплението и сигурен в успеха си Данаил Коларов се хвърля самоуверено в нея. Лицата, които участват, са полицейските „разузнавачи“ (така се наричат тайните полицейски агенти през 1942 г.) Петър Колев Съев, Мара Кунчева и Георги Макариев. За тези трима не е известно нищо, освен, че Съев взима много „присърце“ полицейското следствие по делото на двамата Арие и участва в техните разпити, при които те са жестоко бити. Мара Кунчева е била само на 21 години, но тази млада възраст не се е оказала морална пречка да участва в една от най-мръсните полицейски афери.
Тримата се срещат с Рафаел Арие, който им предоставя количествата, с които разполага. Те носят със себе си милиона и са дошли с товарен камион, защото са очаквали планина от тоалетен сапун. Отброяват само 90 хиляди на Рафаел Арие (той им продава сапуна по нормирани цени), след което Мара Кунчева закарва камиона със сапуните, които са се побрали само в два куфара, директно в Полицията при Данаил Коларов, който ръководи акцията. По същото време друго подставено лице, някой си Ковачев, договаря сделка с Владимир Милков, който разполага с количествата, които Леон Арие му е предоставил по-рано. Ковачев предлага на Милков сумата от 400 лева за дузина и алчният бакалин се съгласява. Той завежда полицая директно в склада си на Орлов мост, където сапуните са намерени и секвестирани, а Милков – арестуван. Те са общо около 3 хиляди дузини, тъй като Милков е разпродавал в продължение на три месеца по малко от стоката.
Светкавично са арестувани също и Рафаел и Леон Арие и откарани в Дирекция на полицията, където прекарват повече от месец, тормозени, разпитвани и изтезавани, докато биват прибрани в Софийския затвор, където е изпълнена и смъртната им присъда.
При обиска в бюрото на Рафаел Арие са намерени само 90 хиляди лева (равни на 4,500 лева днес), които той е получил същия ден от полицията и които Данаил Коларов е белязал за доказателство. Обискът в дома на Леон Арие не дава никакъв резултат, там са само документи на фирмата, голяма част от които изчезват в чекмеджетата на Коларов, за да не могат да имат защитниците на Арие достъп до тях. Предвидливият Леон е направил обаче копия на всички документи, които се съхраняват в счетоводния отдел на фирмата в голяма фирмена каса. Те ще бъдат използвани по време на делото – както от защитниците, така и от самия Леон Арие. Част от тях са запазени и до днес в полицейското досие на „Делото Арие“ и хвърлят допълнителна светлина върху ужасяващата липса на правосъдие, при която е воден този „процес“.
Не по-малко отблъскваща е и пълната безцеремонност и арогантност на Полицията в хода на „процеса“. В досието е запазена например написана на ръка „временна разписка“ от „разузнавача“ Петър Колев Съев, участвал лично в капана, заложен на Рафаел Арие. Тя датира от 11 декември 1942 г., точно месец след акцията, и от нея е видно, че главният полицейски инспектор Данаил Коларов предоставя „за временно ползване“ на полицая Колев конфискуваната месец по-рано от Рафаел Арие сума от 90 хиляди лева, очевидно като награда за извършената работа. Така единственото реално доказателство за „престъплението“ на Рафаел Арие изчезва в джоба на неговия инквизитор!
Въпреки акцията по залавянето, събраните доказателства са мизерни за голям процес, но предвид амбициите на властите Коларов запретва ръкави да направи от мухата слон. 660 дузини сапун са недостатъчни за предвидения „голям“ процес, поради което индустриалците трябва да бъдат уличени, че са продавалr сапуна през последните няколко месеца на по-високи от предвидените от закона цени, т.е. упражнявали са „черна борса“. Това трябва да изгради образа на „евреина-спекулант, кърлежа върху снагата на трудолюбивия български народ“, както ще се изрази по време на процеса прокурорът Тодор Карагьозов, искайки смъртна присъда заради продажбата на общо 4000 дузини сапун по завишени цени.
Пропагандният огън по „аферата Арие“ започва още на 15 ноември, 4 дни след залавянето на „престъпниците“ и много преди да са събрани „доказателствата“ по делото. Най-активни са „Заря“, „Зора“ и „Утро“, които по нареждане „отгоре“ излизат с големи заглавия: „Борбата със спекулата“, „Разкрита сапунена афера в София“, „Нов крупен успех на полицията“. Имената на Рафаел и Леон Арие „красят“ криминалните хроники с „крупните“ престъпления, „които двамата извършвали систематически“.
Изнесените „факти“ са пълни с несъответствия, които имат единствена цел да надуят пропагандния балон. Говори се за печалби от милиони, като всеки от вестниците съчинява собствена цифра: тя се движи между желания от Коларов милион, някъде спада до 400 хиляди, другаде са споменава още по-скромната сума от 150 хиляди, но никъде не се цитира добре известната на полицията действителна сума от 90 хиляди, излязла от нейната собствена каса и потънала след това в джобовете на полицая Колев. В Министерството на правосъдието са недоволни от началния резултат, а прокурорът Тодор Карагьозов изисква от Данаил Коларов „аргументирани доказателства“.
„Доказателствата“ на полицейския инспектор Коларов
Данаил Коларов има срок, за който трябва да изпълни поръчания му сценарий: по указания „отгоре“ делото Арие трябва да завърши до края на 1942 г. Причината за това бързане е, че други сценаристи пишат по-голям и по-важен сценарий – депортиране на цялото еврейско население, а процесът срещу Арие е само увертюрата.
Коларов решава да действа по най-бързия изпитан метод – твърдия полицейски разпит. Рафаел и Леон Арие се намират в Дирекция на полицията, без всякаква правна защита, тъй като прокуратурата разрешава полицията да ги задържи и разпитва два пъти по-дълго от предвидения от закона срок от 10 дни.
Прокурорът Карагьозов дава съгласие да се приложи най-бързия метод за получаване на самопризнания, изтезанията. Българската полиция не си служи с рафинирани форми, тя просто бие, понякога до безсъзнание разпитваните. Този „метод“ е приложен към двамата Арие в продължение на 20 дни (в досието е запазен документът от прокуратурата, която разрешава използваните средства). Не е трудно да си представим, че Леон и Рафаел Арие, чийто цивилизован начин на живот е изключвал всякаква форма на физическо насилие, са били психически сломени от жестоките побои. Постигнати са изтръгнати с изтезания „самопризнания“. На самият процес обаче и двамата Арие се отричат от тях и изричат пред съда позорната истина: били са жестоко бити по време на всеки разпит. Рафаел Арие иска да бъдат показани в съдебната зала окървавените му дрехи, които се пазят в полицията, но съдът не допуска това. За разлика от двамата Арие Владимир Милков прави самопризнания, без да бъде изтезаван срещу предложението да сътрудничи, и се опитва да оклевети двамата Арие. Стига дотам да твърди, че дори в затвора те са му предлагали 500 хиляди, за да даде фалшиви, оневиняващи ги показания. Въпреки че и следствието, и съдът знаят много добре, че Арие не разполагат вече с такива средства, те приемат това свидетелство като утежняващо вината им. Въпреки това, по-късно той е пожертван за целите на процеса и също е осъден на смърт.
Данаил Коларов знае добре от опит, че взети с изтезания показания могат да бъдат отречени в съда, поради което се опитва да подплати делото с допълнителни „доказателства“. Законът за спекула предвижда по-тежко наказание не за самата продажба, а за забранено производство на „стратегически“ продукти. Поради тази причина Коларов внимателно проучва технологията на производството на тоалетен сапун, като ползва услугите на специализирани консултанти от Министерството на индустрията, както и на някои конкуренти на Арие. Намира и фалшиви свидетели, които да докажат, че Арие са използвали непозволени съставки, за да увеличат грамажите до необходимите, като например талк, какъвто се използвал незаконно от някои недобросъвестните производители.
Леа КОЕН
https://www.ploshtadslaveikov.com/zhestokiyat-kraj-na-balgarskite-rotshild-ii-chast/
