Това е трагичната история на братя Арие – едни от най-богатите и предприемчиви хора не само в България, но и на Балканите в първата половина на ХХ век. Стигнали до върха, през 1943 г. те са ликвидирани заради еврейския им произход
Легендарната пудра на „Жермандре“, произвеждана във фабриките на клана Арие.
Леа КОЕН
Проспериращата индустрия на Арие създава предпоставки за развитие и на други браншове и става един от двигателите на българската икономика. Свидетелства и документи сочат внушителните количества етерични масла, произведени в Казанлък, които фирмата „Жермандре“ закупува и използва в продукцията си не само в България, но също така във Франция и в Румъния, където са другите два нейни клона. Понякога изкупените количества са толкова големи, че фабрикантите ги препродават на сродни предприятия в други страни, включително Германия и Австрия. В производствата им се използват само висококачествени, естествени материали, включително животински мазнини, които осигуряват високото качество на продуктите. Сапуните „Жермандре“ нямат конкуренция на широкия пазар, произвеждат се в хиляди тонове и дори влизат в списъка на стратегическите продукти.
Кремове, пудри, червила, сапуни, шампоани правят „Жермандре“ сериозен икономически играч в царство България. За сравнение по същото време световно известният днес козметичен гигант „L’Oréal” (с бизнес, възлизащ на 22 милиарда евро) има само няколко клона на територията на Франция и е все още неголяма фабрика, която произвежда предимно евтини шампоани и оцветители за коса. На Балканите нашата фирма няма конкурент в козметичната индустрия поради разнообразните си артикули и спецификата на нейните тайни рецепти.
72 години след краха на фабриката и зловещата гибел на собствениците, сапуните „Жермандре“ с аромат на поддъбниче все още пазят част от своето нежно ухание. Установих лично този факт, когато след наддаване в e-bay закупих серия укрити екземпляри, които днес струват около 300 долара.
Икономическият крах на „Жермандре“ през 1942 г.
След началото на 1942 г. на продуктите „Жермандре“ са наложени специални отличителни знаци. Това става по заповед от Министерство на стопанството, търговията и промишлеността и има за цел да унищожи влиянието на фирмата, както е планирано по отношение и на други еврейски индустриалци. Тези знаци, както и надписа „еврейско производство“, са част от наложения бойкот спрямо евреите, който е едновременно социален, граждански и икономически.
Възниква въпросът: защо държавата просто не спре с един замах това производство и не се лиши окончателно от него? Отговорът е, че тя изпитва трудности да го замени, или „българизира“, поне не веднага и не изведнъж – и първоначално се задоволява да притеснява и да притиска евреите-индустриалци и търговци, докато накрая не ги задуши напълно.
Този бойкот е нож с две острия: от една страна действително той постепенно унищожава еврейските предприятия, но от друга не успява с известни изключения да ги „побългари“, каквато е „стопанската“ идеологията на про-нацисткия режим в София. Някои предприятия и банки преминават в български ръце (или чрез българи-съдружници или чрез подставени търгове), но тези промени в повечето случаи не се отразяват благоприятно на икономическото им и финансово здраве и в много случаи завършват с безславни фалити.
Серията е произведена през 1942 г. и се отличава от нормалната продукция на фирмата по давидовите шестолъчки и надписа „Е.П.“ (еврейско производство), които са наложени като задължителни отличителни знаци след приемане на Закона за защита на нацията през 1941 г.
Братята Арие се опитват да излязат от създадената ситуация на бойкот с различни търговски трикове – те слагат на някои продукти задължителния надпис „еврейско производство“, но за други ползват само съкращението Е.П. Давидовата звезда на син фон добива по-скоро декоративен, отколкото опозоряващ ефект. Знаменитата пудра „Жермандре“ се превръща в пудра Rachel, което не говори нищо на купувачите, но е аргумент пред Инспекцията на Министерството на стопанството, че предписанието за еврейско обозначение на продукцията е изпълнено.
В действителност Рашел е името на съпругите и на Леон Арие, и на неговия брат Исак. Въпреки стигматизацията, оборотът на фирмата не намалява, но се преориентира: тя произвежда по-малко фина козметика и повече продукти за широко потребление. Тази политика показва голямата гъвкавост на индустриалците Арие, които се надяват, че производството на силно необходими, стратегически продукти като тоалетните сапуни, ще спаси икономически както фирмата, така и тях самите.
Точно тези икономически съображения обаче стават техният капан. Обстоятелството, което вероятно братя Арие подценяват е, че икономическите форми на преследване са част от политическите. Те са заложени още в Закона за защита на нацията, гласуван от Парламента през декември 1940 г. и подписан от цар Борис Трети на 20 януари 1941 г., както и от цялата последвала го поредица от закони и разпоредби, които най-напред поставят под контрол, а след това и напълно ликвидират еврейските предприятия, собственост, граждански права. Мъжете от клана Арие гледат с известно пренебрежение на тези закони, смятат ги за „имитация“ на германското поведение и не вярват първоначално в тяхното сериозно приложение.
„Окончателното решение“ става напълно ясно обаче след август 1942 г., когато е създадено Комисарството по еврейските въпроси, начело с отявления антисемит Александър Белев и под прякото ръководство на министъра на вътрешните работи Петър Габровски. Двете основни задачи, възложени на Комисарството по германски модел и по указания от Берлин, са първоначално пълно икономическо унищожение на еврейската общност, след което и нейното физическо унищожение.
Така провалът на „Жермандре“ се оказва само част от умишлено организирана тотална ликвидация на еврейските стопански единици, която всъщност е икономическият Холокост над евреите. Според стратегията на правителството на Богдан Филов и под ръководството на министъра на вътрешните работи Петър Габровски, който лично следи операциите, цялата индустрия, финанси и дори дребни икономически единици от сферата на услугите или либералните професии (доктори, аптекари, адвокати и дребни занаятчии), съсредоточени в ръцете на български граждани от еврейски произход, са ликвидирани с бързината и унищожителната сила на цунами.
За кратък срок са унищожени около 6 хиляди еврейски предприятия, 226 от които са големи дружества, а останалите са понякога от един до трима човека. На собствениците им най-напред е наложен еднократен данък, който е толкова непосилно висок, че в много случаи представлява фактическа конфискация. Банковите им сметки са блокирани и достъпът до тях е така ограничен, че обрича собствениците на мизерия. Допустимите мотиви за ползването им е или изплащане на задължения и разходи за все още позволена стопанска дейност (от която държавата не може да се лиши), или за лични семейни нужди, които не могат да надвишават месечно 6 хиляди тогавашни лева, равни на заплатата на един разсилен. Спестяванията са поставени под запор, поради което липси, било за стопански, било за лични нужди не могат да се покриват от тях.
Стратегията на икономическия Холокост е обоснована от Александър Белев по германски образец:
„Най-напред влиятелните и богати евреи, след това – всички“.
Не е трудно да си представим в коя група са попаднали братя Арие. Тяхната битка с един многократно по-силен противник, който не се колебае да ги унищожи, продължава около година. Първоначално фирмата „Жермандре“ започва да изпитва силни финансови затруднения и да търси свежи пари. Липсват около 400 хиляди, които Леон Арие намира от частни лица, тъй като никоя банка вече не дава кредити на евреи. След излизането на сцената на комисаря по еврейските въпроси с неговата перфидна политика на безскрупулно ограбване на еврейските индустриалци, братя Арие си дават сметка, че играта е загубена и предстои скорошна ликвидация на „Жермандре“. Въпреки полувековната слава на козметиката „Жермандре“ и цветущото доскоро икономическо състояние на фирмата, тя трябва да затвори врати, оставяйки в мизерия не само собствениците си, но и 320 работници и техните семейства.
Но и това не е достатъчно за сценаристите на тази мрачна драма.
След икономическия Холокост предстои физическият – заплануваната депортация на евреите на Изток, която правителството на Богдан Филов е приело да осъществи като знак на лоялност към могъщия си германски политически съюзник. В царство България през 1942 г. живеят 60 000 евреи, от които 48 000 в старите предели и 12 000 в новоприсъединените Македония и северна Гърция. Те са по тези земи от векове и в напълно хармонични отношения с народа, с който отдавна са свързани. Този народ не е известен за зловещия план, утвърден от Берлин в съгласие със София – евреите да бъдат депортирани по силата на една кореспонденция между Филов и фон Рибентроп, която датира от август и септември 1942 г. Толерантен и гостоприемен по природа и традиция, българинът едва ли би одобрил такива крайни мерки срещу свои уважавани съграждани.
Тогава на помощ идва пропагандата. Гьобелс дава нареждане от Берлин „Да се засили антисемитската пропаганда с всички средства“ и Богдан Филов повтаря:
„Повиках Габровски и му наредих да се почне във вестниците кампания против евреите и да се засилят мерките срещу тях“ („Дневник“).
Антисемитизмът дотогава няма дълбоки корени и влияние в България, изповядва се и се практикува от няколко крайно десни организации.
Държавният антисемитизъм на правителството на Богдан Филов обаче има опитни ментори в Берлин, които ще го насочат как да осъществи тази пропаганда. Необходимо е евреите да бъдат уличени в спекула, в тунеядство, в ограбване на българския народ, в паразитизъм и други грехове, които националсоциализмът им вменява и заради които проповядва открито тяхното унищожение.
Неуспешните мишени Кастерманс, Асео, Розенберг
Полето на силното икономическо влияние на евреите в България е обозримо и първоначално се свежда до няколко известни имена. Интересът на сценаристите на икономическия Холокост в България се е насочил към тях още през 1941-а и от началото на 1942 г. Един от тях е белгиецът Кастерманс, собственик на електрическата компания, срещу когото в продължение на 2 години се води безуспешно дело за злоупотреба, спекула и финансови машинации. Самият Кастерманс обаче е напуснал България, поради което делото няма никакъв пропаганден ефект и замира.
Подобен е и случаят със състоятелен швейцарски евреин с бизнес в България, чиито 30 млн. лв. в акции в българска банка са първоначално конфискувани, но след настояване на швейцарското правителство, са възстановени на собственика. Неуспешни мишени се оказват влиятелният и богат Жак Асео, който своевременно напуска България, хартиеният магнат Самуел Патак (собственик на АД „Сампатак”) е починал през 1931 г., а неговият зет Розенберг, който е поел фирмата, е заминал със семейството си в чужбина, подобно на тютюневия магнат Куюмджийски, който има силни връзки с британците и с италианците, и се намира ту в Рим, ту в Истанбул.
След няколко неуспешни опита през цялата 1942 г. да се намери подходяща жертва с назидателно-пропагандна цел, изборът пада върху братя Арие, балканските Ротшилд, които са на разположение в България, продължават да произвеждат продуктите „Жермандре“ , между които основният за времето тоалетен сапун „Дерби“, обявен заедно със захарта, олиото, ориза и брашното за стратегически продукт, подлежащ на контрол.
Ражда се сценарият на „Сапунената афера“, която ще пълни с пропагандни материали в продължение на месеци страниците на вестниците, разобличавайки евреите-спекуланти и изедници на българския народ и която като краен резултат ще доведе жертвите си до бесилката на фаталната дата 15 април 1943 г. В това шумно дело за първи път в България е произнесена и приведена в изпълнение действителна смъртна присъда за спекула. По „случайност“ както делото, така и самото изпълнение на присъдата съвпадат с депортацията на македонските и тракийските евреи в лагера Треблинка, както и с подготовката на изселванията на евреите от големите градове в страната.
Сценарият на този процес е приготвен в лабораторията на полицията по изключително мръсен и коварен начин, чиито подробности стават известни едва в наши дни. Възложен е на полицейския инспектор Данаил Коларов, който мефистофелски изпипва подробностите и залага примки на жертвите. Никой, освен поръчителите на това съдебно убийство, не знае, че той използва лица и факти от друг един процес, състоял се 10 години по-рано. Тогава е първият процес „Арие“, при който не братя Арие, а други криминални извършители, посегнали на живота им, са осъдени на дълги години затвор. Полицейският инспектор Коларов изважда тези индивиди-фантоми от затвора и ги използва зад кулисите на своята зловеща машинация. Така, освен държавно организирано убийство, процесът „Арие“ се превръща и в акт на лично отмъщение с определено антисемитски характер.
https://www.ploshtadslaveikov.com/zhestokiyat-kraj-na-balkanskite-rotshild/2/
