Интервю на Sputnik с професор Боян Дуранкев, публикувано на чешки, полски и сръбски език.
1. В интервюто си пред БНР допуснахте, че днешната криза ще бъде по-тежка от Великата депресия. Всички знаем какви са били последствията от нея: индустриалното производство се срива и отчита обемите колкото в началото на века, колосален ръст на безработицата, обедняване на средната класа, фермерите и дребните частници. Според Вас, нима ни очаква точно такъв сценарий? Кои държави от тези, които са засегнати от коронавируса, ще успеят да избягнат тежки икономически последици?
Ще си позволя да припомня, че причините за Великата депресия бяха „чисто“ икономически – спад в цените на акциите на Уолстрийт, свързани с липсата на предварителна координация на производителите при капиталистическа пазарна икономика. Тогава (1929-1932 г.) световният брутен вътрешен продукт намаля с 15%; международната търговия намаля с повече от 50%; безработицата достига 25% в САЩ, а в някои страни дори 33%. Парадоксално или не, но по това време смъртността намалява, а продължителността на живота се увеличава с няколко години.
Сегашната вече видима глобална икономическа криза е причинена от екзогенен фактор (коронавируса), но и от ендогенни фактори на световната икономика: сериозни дисбаланси в развитите страни (примат на услугите над материалното производство; примат на частната над обществената собственост в здравеопазването и фармацията; религиозна вяра в непогрешимостта на „свободния пазар“); открити и скрити „търговски войни“; прекъсване на веригите на доставки; рухване на цените на петрола. Към тези дисбаланси да добавим и така наречените санкции, несанкционирани от ООН, които сериозно охлаждат регионалните икономически връзки. Така че днес имаме натрупване на „тлеещи“ отдавна огнища на противоречия, към които сега се прибавя и кризата с коронавируса. Да подчертая: сегашната икономическа криза започна преди кризата от коронавируса, но се задълбочава от него. Това е „двойно наказание“ за обществата и икономиките – първото е от нашите решения, второто е от вируса.
Да прогнозираме какво може да се очаква за глобалната икономика, ако пандемията продължи шест месеца (от 10.01.2020 г.), а и по-дълго. Световният брутен вътрешен продукт вероятно ще намалее с 15-20% (поне в натурално изражение!); международната търговия ще намалее с повече от 20%; безработицата ще достигне и надмине 15% в САЩ, а в някои страни дори 40% (благодарение и на ефекта на новите технологии, които заместват хората). Освен това, сегашните прогнози сочат че от коронавируса ще загинат милиони, а при повечето „излекувани“ ще намеле средната продължителност на живота. Сравнете с Великата депресия и ще установите че сегашната Велика депресия ще има по-негативни резултати.
Но, всеки грип, който имаме, всяка настинка създава „спомен“. Имунната система съхранява спомена за нахлуващия патоген и следващия път, когато сме изложени на него, организмът ни разпознават врага и го напада. Но същото е и с глобалната икономическа система: когато се подлагаме на пандемията, гражданите на света трябва да „съхраняват“ спомена от тази криза, за да може успешно да се справят със следващата заплаха. Да придобием „икономически имунитет“, икономическа сигурност.
2. Също така посочихте, че принципът сега е „убий икономиката, спаси хората“ и това е правилен принцип. Бихте ли обяснили мнението си? Може ли да не „убиваме“ в днешната ситуация? Говорим не само за България, но и за други европейски държави. Преди дни председателят на МВФ Кристалина Георгиева разказа, че над 80 държави вече са потърсили помощ от организацията. Според някои политици, обаче, (например, Виктор Орбан), зависимостта от МВФ е почти загуба на суверенитета. Споделяте ли тази гледна точка? Кой, според Вас, ще извлече най-много ползи от тази криза?
Едва ли по време на Втората световна война въвлечените в нея страни са мислили да развиват круизния или културния туризъм, например. Сега сме в Четвъртата световна война (Третата „студена“ и „хибридна“ война беше загубена от социалистическите страни) срещу невидимия враг – вируса. Винаги в такива случаи на преден план излизат „съществените“ сектори и дейности, а „несъществените“ заминават временно във фризера (някои и в гробищата!) или ограничават дейността си.
При сегашната ситуация изпъкнаха като крайно необходими секторите здравеопазване и фармация (и свързаната с тях наука за нови лекарства и ваксини); плюс доставките на вода, храна, енергия за всички; плюс финансово осигуряване („защитен щит“) на всички, засегнати от кризата – лекари, сестри и санитари, производители и търговци, транспорт („зелени коридори“), безработни и с намалени доходи и т.н. И „убиване“ на местата, където вирусът може да се предава безпроблемно: ресторанти, хотели, стадиони, басейни, небостъргачи с асансьори, училища и университети и т.н. Няма друг избор, шалтерът на държавата изключва принудително захранването на опасните „несъществени сектори“!
Именно в такива моменти е необходима преценката на всяка държава за бъдещето й: дали да осигурява в резерв маски и лекарства, или да купува нови самолетоносачи, например. И на всеки бизнес: дали повече да рекламира и брандира, или да произвежда необходими продукти и услуги. Защото и държавите, и бизнесите сега се провалиха поради своята пазарна слепота: къде реагира „пазара“ с многото частни болници, къде са необходимите маски и защитни облекла и т.н. – налице е „пазарен провал“ и отново се вика на помощ „излишната държава“. Държавата се оказва и координатор, и работодател, и социален щит от „последна инстанция“. Не пазарите, а държавата!
Що се отнася до МВФ, той не е „каца без дъно“, както и не е светия Синод – безпогрешен. Но понеже държавите имат още фискални резерви, а и приходи от „живите“ сектори, то сега търсенето не е на пари, а на продукти и услуги от „реалния сектор“: маски, защитни облекла, вентилатори, лекарства, ваксини, амбулаторни прегледи и други такива. Освен това, международната помощ от страна на Китай, Русия, Куба и други „лоши“ (за ястребите!) страни, се оказа по-важна от хартийките на МВФ.
Още 6 месеца и в света ще остане един истински победител и на коронавируса, и на икономическата рецесия. Не е САЩ, предполагам. Ще бъдат страните със силна и мъдра държавна координация на икономиката.
3. Едни от първите държави, които са се притичали на помощ на Италия, са Русия и Куба. Френският президент Макрон пък призова Италия да „не бъде опиянена“ от руските помощи и обяви, че мерките на ЕС са още в началото си. Във вестник La Stampa също излезе статия, в която авторът нарича безполезна по-голямата част от руската помощ, и даже вижда в нея заплаха за отношенията на Италия с партньорите в НАТО. Според Вас, може ли да се твърди, че Европейският съюз има нужда от един „външен фактор“, за да побърза по отношение на общоевропейската солидарност?
Ще започна с посочване на факта, че страните-членки на НАТО отделят около 2% от своя БВП за „отбрана“. И какво се случи? НАТО се оказа абсолютно неподготвен за „бактериологичната война“ с коронавируса. На езика на бизнеса, банкрут за едни миг!
Европейският съюз, който събори с овации Берлинската стена, сега се разпадна на своите съставни части и издигна стени не само между държавите, но и вътре между градовете. Наложително! Но това, което отсъстваше и отсъства е именно общоевропейската координация и общоевропейските планове за справяне с вируса! И досега ЕС няма приет бюджет за новия програмен период, няма и необходимите (от ЕЦБ) „хеликоптерни пари“ за домакинствата в еврозоната и извън нея, няма издадени „оранжеви облигации“, които да са свързани с текущите национални разходи, свързани със здравето.
Затова ЕС претърпя внезапна „имплозия“ и се завърнаха националните държави – кой както може и с колкото има. Това не е най-доброто решение, но е все пак някакво решение.
Два извода: НАТО и ЕС в този си вид функционират без точна цел и пълна координация; и двете организации – още преди приключване на кризата с коронавируса – са пред алтернативата или да се променят съществено (към глобалните и в частност – общоевропейските, а не към имагинерните заплахи), или да последват съдбата на динозаврите. Коронавирусът – толкова малка гадинка – кара почти 8 млрд. души да преосмислят и начина си на живот, и заплахите си!
4. Лидерът на „Лига“ Матео Салвини нарече ЕС „гнездо на чакали“, като обвини общността, че се бави, и заплаши, че Италия ще напусне ЕС. Освен това, в Италия набира популярност клипчето, качено в профила на журналиста от Calabria TV Лино Полимени, в което всичко може да бъде сведено до следното нещо: цялата Европа сте ни изоставили – италианците, наследници на тези, които са създали правните и културните основи на европейската цивилизация. Според Вас, представители на останалите страни-членки на ЕС могат ли изцяло да разберат и да споделят чувствата на италианците?
https://www.facebook.com/linopolimeni/videos/2643292139126830/
Страдаме! Преди много хора си окачваха надписа „Всички сме Шарли Ебдо“. Днес не казваме: „Всички сме италианци“ или „Всички сме испанци“. Всеки един от нас се чувства не само европеец, но и като истински гражданин на света. Страдаме за всеки загинал от вируса навсякъде по света: и българин, и испанец, и американец, и китаец и т.н. Това е днешното нормално: глобалното!
Очакваше се Европейският съюз, подобно на един юмрук, да отвърне на заплахата от ккоронавируса. Оказа се че този гигантски съюз няма никакви собствени (общоевропейски) материални резерви от маски и защитни облекла и други необходими продукти; предлага оскъдни пари, но търсенето именно на тези продукти в света е огромно и труднодостъпно за всички.
И не е случайно, че сега се гледа именно Германия – неформалният лидер на ЕС. Германия има специално значение: тя е не само най-голямата и най-мощната икономика в ЕС, но и нейните действия осигуряват политическо и морално оправдание за другите страни да следват примера й (както и да дават повече свобода на действие на Европейската централна банка да). И ето – точно Германия наруши доброволното си фискално ограничение, след като стана ясно, че гигантски и непрогнозируеми разходи ще бъдат необходими за смекчаване на въздействието на пандемията. Правителството обяви серия от предложения, които представляват общо около 10 процента от БВП на Германия: част от пакета е под формата на директни публични разходи, но по-голямата част е държавното финансиране за закупуване на дялови участия в компании, както и заеми. По този начин, идеята че публичният дълг е „зло“, а диетичните режими, базирани върху „стабилност, а не „върху развитие“ са „добро“, по този начин отиват в историята на икономическата идеология.
Европейския съюз, следователно, трябва да координира усилията си в следните насоки: единна минимална и средна работна заплата на заетите лица в здравния сектор – за да няма преливане на готови кадри от една „по-слаба“ страна към по-развитите (при това – безплатно!); единни нормативи за поликлинично и болнично обслужване в обществения сектор; пропорционално инвестиране в научно—изследователска и развойна дейност във фармацията и здравеопазването в обществения сектор; „златен резерв“ за борба с „черни лебеди“.
5. Онзи ден полският премиер Матеуш Моравецки заяви, что ЕС още не е отпуснал нито един цент специално за борбата с коронавируса. Според него в такова трудно време най-важната роля играят националните държави. Обаче възможно ли е това, ако вземаме предвид, че Полша винаги е била шампион по отношение на евродотациите?
В Европейския съюз освен „приятелски“, има и „конкурентни“ отношения, особено ако става дума за пари! Свидетели сме как „дискусиите“ в Европейския парламент понякога преминават от обикновен „пазарлък“ към почти кръчмарски обиди. Всеки „дърпа чергата към себе си“.
Самите „кохезионни фондове“ са в такъв обем, че страни като България и Румъния няма да могат да настигнат средното ниво на БВП на човек от 2019 г. преди 2050 г. Така че „сближаването“ на социално-икономическото развитие между страните-членки и повече пожелателно, отколкото реално.
На етапа на „въвеждане“ и на етапа на „растеж“ на кризата с коронавируса, на преден план излязоха именно националните държави – не винаги много умно. На етапа на „зрелост“ вероятно ще има баланс ЕС – държава; на етапа на „спад“ ще са необходими мощни общоевропейски средства за програми за възстановяване и развитие на икономиките. Дано не са като програмата за развитие на Гърция!
6. Европейските държави въвеждат различните мерки за защита на гражданите си – отлагане на изплащането на данъците, еднократна финансова помощ на засегнатите от коронавируса, отпускане на субсидии на фирми за заплати на своите служители, защита на потребителите от ръст на цените и други злоупотреби. Какви мерки Ви се струват за най-ефективни в дадената ситуация? Кога, според Вас, ще може да се говори за сваляне на такива поддържащи мерки?
Няколко са необходими мерки на етапите на „въвеждане“, „растеж“ и „зрелост“ на кризата – до „устойчив спад“. Първата е безкомпромисна: „Без таван на разходите“ за подпомагане на болници и доставчици в борбата с тази пандемия. Другите: всички плащания на доходите (под формата на лихви и дивиденти), преминаващи от ЕС в чужбина до офшорни юрисдикции, трябва да се облагат с подходящ данък. Третата: разширяване и обогатяване на фискалните инструменти: прогресивен данък върху доходите на физическите лица и компаниите, обхващане на целия сив сектор. Всички допълнителни бюджетни приходи, които ще бъдат получени в резултат на изпълнението на двете горни мерки, да се насочат по целесъобразен начин към финансиране на мерки за подпомагане на семейства с деца, за подпомагане на хора, които са изправени пред безработица или се оказват в отпуск по болест. И стандартните допълнителни мерки са: нулева или отрицателна лихва; количествено облекчаване; облекчаване на кредитирането, небанкови фондове, фондове на паричния пазар и дори на големи корпорации (търговски книжа и корпоративни облигации). Правителството трябва да използва мащабни фискални стимули, включително чрез „хеликоптерни капки“ на директни парични плащания за домакинства в затруднение. Въвеждане на семейно подоходно облагане: всички семейства, които не разполагат със спестявания (в размер на ½ от МРЗ на месец на човек) и допълнителна собственост в момента на обявяване на извънредното положение и до неговото приключване, да получават хеликоптерно заплащане.
И понеже чрез Интернет информацията за мерките по света е достъпна на всички ни, много ми се иска да поздравя и Китай, и Русия, но и България, за взетите от тях екстремални мерки за защита.
Може да очакваме – ако няма „втора вълна“ на коронавируса – преход към „устойчив спад“ на заболяванията най-рано към края на третия месец от въвеждането на извънредното положение – около 13.07 в България. И това е оптимистичният вариант.
7. Както пише Bloomberg, Covid-19 е най-крайната версия на бежанската криза 2015-2016, когато ЕС не успя да постигне единно решение по отношение на мигрантите. Според Вас, възможна ли е подобна ситуация в случая с коронавируса, т.е. има ли вероятност страните-членки на ЕС да не успеят да се разберат за отваряне поне на вътрешните граници? Какво ще значи това за икономиките на страните-членки? https://www.bloomberg.com/opinion/articles/2020-03-18/can-the-european-union-survive-the-coronavirus
ЕС беше създадена като идея за система за свободно движение на стоки, хора и капитали. Сега наблюдаваме не много свободно движение на стоки; слабо движение на хора не по най-добрия начин (от България към по-развитите страни заминават необходимите ни лекари и медицински сестри и санитарки – нещо безплатно за приемащата страна, но оголващо здравеопазването за народа ни; а в България се завръщат загубилите работата си в другите страни, и ще тежат на социално-осигурителната ни система) и частично свободно движение на капитали. Европа се оказва с много национални държави, но не като система, а повече като съвкупност от „конкуренти“.
Личните ми опасения са, че на някои политици ще им хареса позата на „спасители на нацията“ и след приключване на извънредното положение във всички страни-членки. Освен това, има ли ЕС ясно решение какво ще се прави с онези страни, които са прехвърлили всички „стандартни“ граници на бюджетните си разходи, да не последва каскада от заплахи за Exit и извиване на ръце? И най-важното, дано ЕС не забрави кой най-много помагаше в тежките времена на най-пострадалите страни. Имам предвид, ако ЕС е автономна система, не само да спре всякакви „санкции“, но и да си припомни думичката „сътрудничество“.
Професор, доктор по икономика в Университет за национално и световно стопанство
