Американските фермери вдигат тревога – коронавирусът предизвика тектонични промени в производството на храни. И въпросът не е във високото търсене. Проблемът е различен: стотици хиляди сезонни работници поради карантина няма да могат да дойдат в САЩ и да работят в полето. Ще могат ли милиони безработни американци да ги заменят? Най-вероятно не и ето защо.
Масовите смущения в снабдяването с продукти, от които американците се оплакват днес, все още не са фатални. След увеличена доставка, препланирана логистика и намален асортимент, търговските обекти частично се справят с тях. Въпреки това, фермерите предупреждават американците, че през лятото и есента могат да се очакват много по-сериозни – вече структурни проблеми с продоволствието.
По принцип Америка си осигурява храна – с изключение на пресни зеленчуци и плодове. Пандемията от коронавирус обаче поставя под въпрос буквално всички етапи на селскостопанското производство – от сеитбата до прибирането на реколтата. Традиционно в големи и малки стопанства предпочитат да наемат мигранти като сезонни работници. Те са съгласни на минимална заплата и не изискват никакви гаранции. Всичко това значително намалява разходите и позволи на фермерите да развият производство дори при сегашните сравнително ниски цени на храните.
Карантинният режим, който вече е въведен в много щати на САЩ, изключва работниците мигранти от пазара на труда. В същото време консулствата спират да издават визи за временни работници, а всяка година около четвърт милион мигранти влизат в САЩ по такъв официален начин. Обзети от безпокойство, фермерите обръщат вниманието на властите, че през април-май местните жители ще седят в самоизолация – в този режим днес са около 90% от американците. А чуждестранните работници няма да могат да влязат поради визовите ограничения. Въпросът е кой ще обработва американските ниви, градини и зеленчукови градини.
Изглежда, че икономическата криза предполага естествен отговор на този въпрос. Само за една седмица, 14-21 март, американците подадоха 3,28 милиона молби за обезщетения за безработица. Следващата седмица това число се удвои. САЩ не са виждали такова неистово увеличение на безработицата дори по време на Великата депресия.
Между другото, това позволи на американците за първи път, може би от много години, да излязат от пашкула на виртуалната реалност, образуван от местните медии и да погледнат в очите тъжната истина. Години наред се смяташе, че безработицата в Съединените щати е на ниво от 5–7% и в същото време постепенно спада. Въпреки това, докато все още беше кандидат-президент, Доналд Тръмп обяви интересна цифра, която по някаква причина не съвпадна с официалната статистика. Тогава населението в трудоспособна възраст на Съединените щати е било 159 милиона души. От тях през 2017 г. 96 милиона не са се занимавали с трудова дейност. В същото време те не са се регистрирали на борсите на труда, не получават обезщетения и Бог знае как преживяват – нелегален бизнес, престъпност, проституция.
Ако извадим тези хора от трудоспособното население и броим официално регистрираните безработни от тези, които остават, тогава реалният процент на безработицата в САЩ изглеждаше много по-драматичен. Според Тръмп “реалните числа могат да се доближат до 42%.”
Тази ситуация беше дори преди президентството на Тръмп – не без причина той превърна борбата срещу безработицата в една от основните задачи на президентския си мандат.
Коронавирусът обаче зачеркна всичките му планове. Според официалните оценки на Министерството на труда само през последните две седмици над 10 милиона души са загубили работата си в САЩ. Изглежда местното селско стопанство е идеално средство за спасение на американските безработни. Винаги има стотици хиляди работни места за тези, които искат да събират ягоди или да отглеждат царевица.
Проблемът обаче е, че креативните офис-мениджъри и стилистите, които са загубили работата си, са психологически напълно неподготвени да влязат на полето. Американските власти многократно са се опитвали да насърчат фермерите да наемат местни, вместо мигранти, за да работят на място. Всеки път обаче тази инициатива се проваля.
А фермерите са напълно неподготвени да наемат хора, които не са свикнали с тежък физически труд. И самите жители на града изобщо не искат да работят на полето, въпреки че 10 долара и половина на час не са толкова лоша заплата – учителите в началните училища получават приблизително същата сума. „Те просто си прибраха нещата и си тръгнаха“, спомня си Джон Харолд, фермер от Колорадо, за първия си опит да наеме местни жители през 2011 г. „Те работиха шест часа и веднага си тръгнаха. Повечето не казаха нищо. Около двадесет и пет души казаха, че е твърде трудно “, оплака се той пред “Ню Йорк Таймс”. В Северна Каролина, в разгара на безработицата, свързана с Голямата рецесия през 2008 г., от близо половин милион безработни в щата, едва 268 души се съгласяват да отидат да работят в селското стопанство. Останалите решават да си седят на помощи за безработни.
Подобна ситуация се развива днес във Франция. Преди седмица местният министър на земеделието призова французите, които са загубили работата си (и поради карантината те стават милиони), да отидат на нивите и да помогнат на земеделските производители със сезонна работа. Тази година във френското селско стопанство не достигат 200 хиляди работници. Всички те трябваше да дойдат от Северна Африка и от Испания, но заради затворените граници останаха да седят у дома. Призивът към французите обаче не предизвика ентусиазъм сред тях. Безработни работници с бели яки останаха вкъщи.
Няма съмнение, че в САЩ офисният планктон ще трябва да премине през трудни времена, преди да се реши да отиде за картофи. А тежките времена тепърва предстоят. Ако проблемът с работната ръка не бъде решен в близко бъдеще, американците ще се сблъскат с недостиг на храна.
Чужбината този път няма да помогне. Пандемията на коронавируса беше отличен повод за затваряне на границите. По отношение на храната държавите масово преминават към самодостатъчност. Организацията на храните и земеделието на ООН вече официално предупреди за рисковете за международната доставка на продукти, които коронавирусната пандемия носи със себе си. Очевидно е, че въпреки всички призиви от длъжностни лица, правителствата ще действат според ситуацията и по всяко време ще могат да блокират износа на храни.
Така към есента САЩ ги очаква недостиг на вносни плодове и зеленчуци, както и повишаване на цените за всичко, което остава по рафтовете. Някои продукти започнаха да поскъпват от сега. Например, американците започнаха масово да купуват яйца – и цената им скочи почти три пъти. Портокаловият сок почти напълно изчезна от магазините – американците решиха незнайно защо, че витамин С ще ги спаси от коронавируса. Когато се появи отново в магазините, той ще струва много повече.
В ситуация на пълна непредсказуемост на пазара американските фермери са принудени да решат друг проблем – това, което всъщност да садят и отглеждат днес. Ресторантите и кафенетата са затворени на множество. Търсенето на скъпа, гурме храна намалява, а расте бързо за дълготрайните продукти. От една страна, познавайки какво ще се търси есента, може да се забогатее. Дори и най-малката грешка обаче може да доведе до фалит.
Засега застрашени са плодовете. Събирането им трябва да се извърши много бързо, в рамките на два до три дни. Земеделските производители се опасяват, че може да няма достатъчно работни ръце или строги указания за поддържане на разстояние между хората няма да им позволят да наемат достатъчно работници. Зърнопроизводителите се чувстват по-уверени – всичко е механизирано там отдавна и много малко хора са наети на работа.
Недостигът на храна и несигурността автоматично ще доведат до по-високи цени на храните. Ясно е, че дори обеднели до крайност, хората все пак ще купуват ориз и боб – основата на американската храна. Въпреки това, плодовете могат да станат луксозна стока до есента и потребителите просто няма да имат достатъчно пари за тях.
Впрочем още от сега американските купувачи от бедните слоеве на населението се оплакват, че в супермаркетите едва ли не веднага разграбват всички евтини видове хляб и макаронени изделия. На лавиците остават единствено скъпите самуни хляб и вносните “пасти” на непоносими цени.
Друг предвестник на предстояща криза е търсенето на безплатни хранителни пакети. През последните седмици, според вестник “Гардиън”, то се е увеличило осем пъти. Опашки за хранителни комплекти се простират буквално с километри. Повече от една трета от хората, които идват за храна, търсят такава помощ за първи път.
Американските фермери отдавна се оплакват, че твърде ниските цени на храните са съсипали бизнеса им. Може би тази есен експлозивният скок на цените ще им донесе значителни печалби. Не е ясно единствено как същевременно ще оцелеят масово губещите работа и препитание милиони техни сънародници.
Превод: В. Сергеев https://pogled.info/svetoven/amerika/pandemiyata-shte-lishi-amerika-ot-produktovo-izobilie.115071
