„Простете за нещата който СЪМ СБЪРКАЛ и за нещата които СЪМ МОГЪЛ ДА НАПРАВЯ ПО – ДОБРЕ“ – така Борисов поиска прошка от българския народ.
Т.е. неговата вина се свежда до грешка или до непостигнато съвършенство.
Действия, които не са умишлени , които са обясними, приемливи и за които е възможно да се прости.
Борисов НЕ поиска прошка за съзнателното предателство спрямо националните ни интереси, за геноцида, оскърбителното си поведение, унижението на което сме подложени ежедневно, смъртта – резултат от липсата на социална грижа, мъчителната агония на хиляди българи, едва оцеляващи в мизерното си съществуване.
Не поиска прошка за изтръгнатите надежди, за смрадта на корупционния тумор, метастазирал в държавните структури, за празната хазна, за лъжите в статистиките – стъкмистики.
Не поиска прошка от над 2 млн българи и техните близки, превърнали се в наемници на чужда земя, защото в Родината си няма да оцелеят.
Не поиска прошка от погребалите децата си заради „качествените“ му пътища, отровният въздух, земя и вода.
Прошка не се дава на Юда, защото на неговата везна 30 сребърника тежат повече от България!
Може би точно Борисов и шайката са последното изпитание за да изкупим тежката българска карма за предателството си спрямо богомилите.
Десет века карма, която ще изкупим със страдания, унижения и срам пред света само за 10 години антибългарско управление.
Това е смисълът на раждането и съществуването МУ.
Прошка българският народ няма да даде!
България не е стока, а смисъл.
България не е притежание, а дълг.
Тя е началото и края ни, невидимата връзка между нас, която ни прави народ, усещането за дом и представата ни за чест.
Предателите нямат място в нашия дом, в мислите и бъдещето ни.
Техният край е краят на Юда – презряни, самотни, мразени….по пътя към онова дърво…
Румяна Ченалова https://svobodnoslovo.eu/
