ПОКЛОН ПРЕД ЗАГИНАЛИТЕ ЗА СВОБОДАТА НИ!

 Ако ме попитат защо обичам България, ще кажа, че я обичам, защото има национален празник на трети март. 

 Ако ме попитат защо обичам българския народ, ще кажа, че го обичам, защото след петстотин години турско робство моят народ говори на български език, пише на български език, влиза в българска православна черква, погребват го в българска земя. 

 Ако ме попитат защо обичам българската земя, ще отговоря, че я обичам, защото в нея има паметник на Шипка, Плевенската панорама, паметник на Цар Освободител, храм – паметник край село Шипка, безброй още паметници и плочи на загинали за освобождението ни от петвековното робство. 

 Ако ме попитат защо обичам българската книга, ще кажа, че я обичам, защоти имам възможност да чета „Под игото”, „Немили- недраги”, „Време разделно”, „Пътят към София”, „Войната свърши в четвъртък” и десетки още, с картини и действия от черните дни на робството. 

 Ако ме попитат защо обичам българската народна песен, ще кажа, че я обичам, защото има песни като „Еничери ходят, мамо, от село на село, мъжки рожби вземат , мамо, еничери правят”, „Караджа дума Росанки”, „Три синджира роби”,”Даваш ли даваш, балканджи Йово”… 

 Ако ме попитат защо обичам българската поезия, ще кажа, че я обичам, защото има „Епопея на забравените”, „Стани, стани юнак балкански”, „Вятър ечи, Балкан стене”, „Изворът на Белоногата”, „Хаджи Димитър”,”Обесването на Васил Левски”, в които усещам силата на българския дух и се възвисявам като част от един велик народ. 

 Минали са 142 години от трети март 1878 година. 

България, която не е била на светската карта, не е имала свой представител на подписването на договора в Сан Стефано. Граф Николай Игнатиев и Александър Нелидов от руска страна и външният министър Савфет Мехмед паша и посланикът в Германия Садулах бей не са взели предвид, че във войната са загинали 3 456 опълченци, за да защитят българските интереси. 

Но България празнува всяка година на този ден. Хиляди изкачват стъпалата до паметника на върх Шипка. 

Във всяко село и във всеки град си спомнят за загиналите и поставят цвете пред паметници и паметни плочи, за да покажат на героите, че не са забравени. 

 Българското национално знаме се вее във всяка българска къща, а тези българи, които са далече, никога не могат да забравят, че тяхната родна страна на трети март празнува своето освобождение.

 И така ще бъде винаги, защото България никога няма да умре, докато звучи песента на Емил Димитров „Моя страна, моя България!” 

                                                     Тракийски Cвят                     ИРИНА КИРИЛОВА