За нас обаче България не е географско място, а земя, чийто аромат е единствен на света, небе, което сънуваме, гори, които вдишваме, мъка и любов, които движат кръвта ни

Автор: admin Няма коментари

Територията България винаги е била апетитна за кого ли не.

Българският народ винаги е бил пречката за да се осъществят тези апетити.

Асимилиран, убиван, прогонван – за да остане територията.

Дедите ни не са родени роби, но поколения българи осем века са възпитавани в чужда култура, чужд език, чужда държава.

Робското подчинение се е просмукало в гените на предците ни за да оцелеят….заедно с надеждата да дочакат освободител.

Въпреки всичко ни има днес.

България единствена от европейските държави е запазила древното си име.

Българите не са позволили българско знаме да попадне в ръцете на врага.
…..
Днес получихме звучен шамар и урок – цената на територията е висока и могат да я платят само богати хора или държави.

Всичко друго са думи без значение.

За нас обаче България не е географско място, а земя, чийто аромат е единствен на света, небе, което сънуваме, гори, които вдишваме, мъка и любов, които движат кръвта ни.

България е костите на дедите ни, спомена за майчината любов, първите стъпки на децата ни и ще бъде последния ни дъх.

Ние сме нейния народ, който днес преглъща срама, сълзите, теглото от едно антибългарско управление.

Игнорират ни, отричат се от нас, присмиват ни се…

Властват над земята и душите ни.

Тъгуваме заради попарените надежди.

Негодуваме.

Искаме справедливост като подарък или компенсация за злото.

Няма да стане.

Не справедливостта, а територията е апетитната хапка.

И ако продължаваме да чакаме ще я продадат за 30 сребърника.

За Родината се воюва!

Никой няма да го направи за нас.