– Какво можем да направим, за да преодолеем тези недостатъци, да се изцерим душевно?
– Всеки от нас може да се издигне над живота, ако напълни със смисъл всичко, каквото прави, ако чрез всичко, което върши се приближава до Бога. Освещаваш се не само чрез молитвата или ходенето на църква, но и с всяко свое дело и жест. От това, как стоиш, до това как работиш, как се готвиш за храна, до това как садиш цветя, как говориш с човека, как лягаш да спиш – всички наши ежедневни жестове трябва да се преобразят. Чрез любовта, която носим. Нужно е да изпълним всичко с богоприсъствие, смисъл, тайнство, красота и радост.
– Казват, че истинската радост е дълбока, но при все това, тя се оказва преходна. Защо не можем да я зафиксираме, да я спрем на място?
– Не трябва да гледаме на радостта като на наркотик, чрез който да забравим за страданията на този свят, не трябва да я търсим като бягство. Не трябва въобще да я търсим! Хората, които действително са щастливи, не знаят, че са щастливи, защото измерват своето щастие с щастието на другия. Те са излезли от себе си и живеят за другия. Щастието идва само. И идва като дар за тези, които умеят да търсят другия и Бога.
Всички тези възвишаващи ни пикове на щастие са точно нещо избухващо в течението на живота – това са промеждутъчни степени. Това е отдих, награда за всяка премината степен, след която не бива да спираме. Под сянката им Христос ни дарува мир, който никой няма да ни отнеме. Той ни дарува мир и тази постоянна радост, която премахва нашите окови и ни прави свободни.
превод от руски
източник: православие ру https://pravoslaven-sviat.org/tag
