Казусът с официално огласените от прокуратурата СРС-та, в едно от които протича гласът на президента Румен Радев, има три аспекта – юридически, морален и политически.
ПРАВНИЯТ АСПЕКТ изисква отговори на следните въпроси:
– В какво е заподозрян шефът на ВВС? Обвинението твърди, че става дума за тежко престъпление по смисъла на Наказателния кодекс – по чл.321, ал. 6. Защо, след като записите със СРС са направени през април 2019 година, и ако прокуратурата е убедена в „престъпната дейнаст “ на ген. Стойков, не е предприела нищо срещу него, не е поискала отстраняването му и той продължава да стои на поста си?
– Защо разследване срещу висш военен се води от Специализираната, а не от Военна прокуратура?
– След като спрямо ген. Стойков са приложени „законни“ според обвинението СРС-та, защо в момента, в който по тях протича разговор с държавния глава, който се ползва с абсолютен конституционен имунитет, подслушването не е преустановено на мига? Защо е продължено подслушването на президента? Това деяние влиза в конфликт с чл. 103 от Конституцията и е нарушение, извършено от длъжностно лице.
– Защо след като явно са незаконно направени, тези СРС-та се обнародват в нарушение и на член 145 „а“ от Наказателния кодекс, според който „разгласяването на СРС от длъжностно лице е престъпление“, за което се предвижда до 5 години затвор и лишаване от права?
– Прокурорите дават ли си сметка, какъв ще бъде образът на България навън, след като у нас се използват СРС-та против закона и против Конституцията?
– Защо командващият ВВС ген. Стойков се опитва да осуети проверката на КПКОНПИ по отношение на назначението на Десислава Генчева/Радева за пиар на ВВС през 2012 година, което е наказуемо? Какво означават думите му: „Ама за какво да даваме обяснения, бе?! Ние ще кажем – нямаме тия данни въобще“.
– Какво е накарало ген. Стойков да даде указания: „Каквото може да не пращаме (на КПКОНПИ), няма да го пращам“? Означава ли това, че назначението на Десислава Генчева/Радева е в нарушение на законови норми? Ако да – какви са те? Ако не – защо ВВС не предоставя акуратно цялата информация на КПКОНПИ, за да се изчисти този проблем, който президентът нарича „простотии“?
– Има ли укрити или целеносачено унищожени документи по назначението на Десислава Генчева/Радева за пиар на ВВС? Ако има – какво визират те и кой ги е унищожил? Тя или някой от ВВС? Ако не – защо ген. Стойков казва: „Каквото може, ще изчистим“?
– От огласените СРС-та става пределно ясно, че президентът Румен Радев с нито едно свое изречение или намек дори не дава указания на шефа на ВВС да се възпрепятства разследването на КПКОНПИ. Нещо повече – Радев спокойно обяснява на ген. Стойков защо е подписал назначението на Генчева, мотивирайки се с вътрешния правилник на ВВС. Тогава въз основа на какви факти наблюдаващите прокурори са „установили данни за висока степен на вероятност за съпричастност на президента към престъпна дейност“?
– Къде в тези СРС-та наблюдаващите прокурори видяха признаци за „държавна измяна“ или за нарушение на Конституцията от страна на президента Радев, въз основа на които главният прокурор поиска тълкуване от Конституционния съд за имунитета на държавния глава по силата на чл.103 от Конституцията?
– Кой ще понесе отговорността, че е подслушван държавен глава, което се случва за първи път в 30-годишната история на Прехода?
– Казусът с пиар назначението на Генчева/Радев е с тригодишна публична давност. Защо бившият главен прокурор Сотир Цацаров не му обърна досега внимание?
МОРАЛНАТА СТРАНА на този скандал, който вещае открита война между президент и главен прокурор, опира до тълкуването, че вероятно целта на спецакцията е да се удари президентът, който се изживява като морален стожер на нацията. Прокуратурата иска да внуши на публиката, че държавният глава е извършил престъпление, вярно, не като действащ президент, а в битността си на шеф на ВВС, и сега в качеството си на институция не може да менторства над управлението, говорейки непрекъснато за корупция във властта, за неефективна съдебна система, атакувайки дори модела на държавното обвинение. Това е опит с репресивни властови инструменти президентът да бъде свален от пиедестала в очите на обществото и да бъде нареден до онези, които той критикува.
Третият АСПЕКТ Е ПОЛИТИЧЕСКИ – с този скандал започва предизборната кампания за президент. Това е опит отрано да бъде сринат имиджът на Радев, за да не си и помисли за втори мандат. Този случай ще бъде залепен до името му и всеки път, когато Радев атакува грешки на управляващите, все ще се намери някой да му подвикне: „А пиар-гейта?
Ще бъдем свидетели на ожесточена битка Радев-Гешев, която ще има тежки последици за държавата – колкото и да не ни се иска контретният случай ще бъде сведен до остри междуличностни отношение между двама души на върха на държавата.
Вместо като независими и овластени институции да обединят усилията си срещу корупцията, те ще се изправят един срещу друг в изтощителен двубой, който ще дестабилизира страната. И двамата са мъже със силно его и никой няма да отстъпи в името на мира в държавата.
Гешев е в началото на кариерата си, която тръгва много решително, напористо с явно желание за постигане на резултат по посоката на възмездие и той ще направи всичко възможно, за да докаже, че е прав, набеждавайки президента в престъпление.
Радев пък е в зенита на един силен мандат с огромно обществено доверие, което той ще се стреми да съхрани и увеличи, за да има основание да поиска още веднъж доверие. Радев няма да допусне върху образа му да легне и сянка от съмнение, че е престъпник, каквото се опитва да направи прокуратурата. Нещо повече – той вече обвини прокуратурата в нарушение на Конституцията, което означава, че от „обвиняем“ президентът се превръща в „обвинител“. При това с огромен кредит на одобрение.
В момента общественото настроение е на страната на Радев и той печели дивиденти
В очите на българина президентът вече е жертва на една огромна несправедливост, която се налалага със силата на ботуша.
Ако няма нещо, за което наистина да бъде морално или юридически укорен, то с настоящия скандал Иван Гешев направи огромен подарък на Румен Радев.
Едно е сигурно – от този казус не може да се пръкне импийъчмънт на държавния глава, но може да го превърне в герой. И това ще трасира пътят му за втори президентски мандат.
