„Следствието по делото Корейко — казваше Остап — може да погълне много време. Колко — един бог знае. Но тъй като няма бог, значи, никой не знае. Ужасно положение. Може би години, а може би и месец.
Всеки случай на нас ни е необходима легалност. Необходимо е да се смесим с бодрата маса служащи. Всичко това ще ни даде кантората.
Мен отдавна ме влече към административна дейност. По душа съм бюрократ и тъпак. Ние ще доставяме нещо много смешно, да речем, чаени лъжички, номера за кучета или реснарски стоки.
Или рога и копита. Прекрасно!
Рога и копита за нуждите на гребенарската и мундщучната промишленост. Защо не учреждение? При това в моето куфарче се намират чудни бланки за всички случаи в живота и кръгъл, така наречен маджунен печат.“
Цитатът е от „Златният телец“ на Иля Илф и Евгений Петров, минаващ за хумористично четиво. Описанието обаче все повече прилича на управленска програма, при това изпълнявана в реалния живот, а не история от сaтиричини романи.
Че управлението на ГЕРБ и премиера Бойко Борисов е на ръба на комедията, не е нещо ново. Но в последните седмици третото правителство на Борисов рязко прекрачи този ръб.
Решението за създаване на нов държавен холдинг, който на цената от 1 млрд. лв. (1 000 000 000 лв.) да обедини под една шапка всички държавни и общински ВиК дружества е безумно. То е фарс и комедия. Но е и много опасно. Опасно е, защото се създава устойчива практика това управление да отказва да разрешава болезнени проблеми като просто ги отсрочва или ги пакетира в „нещо по-голямо“.
Проблемите в българската енергетика, политическата корупция там, нерентабилност и какво ли не, бяха временно маскирани през създаването на „Български енергиен холдинг“. Абсолютно куха структура, която беше създадена уж за да се листват акциите й на Българската фондова борса. Тази идея вече е успешно забравена. Холдингът пък е доволно натоварен с корпоративен, държавно гарантиран дълг.
Разбира се, че историята ще се повтори и с водния холдинг. Няма никаква, никаква разумна причина в създаването му. Освен временно да се потушат проблемите в управлението на язовирите, за които същото правителство на Борисов вече отпусна 500 млн. лв., незнайно как похарчени.
Или пък да се маскират криминално функциониращи ВЕЦ-ове, които със знанието и одобрението на държавната администрация са използвали незаконно воден ресурс.
Като добре запознат със старите комунистически апаратни трикове Борисов знае максимата „Ако не искаш един въпрос да се разреши – създай междуведомствена комисия“. Днес това изглежда като „Ако не искаш един въпрос да се разреши – създай държавен холдинг“.
