Атанас Русев
Скоро 100 000 човека в Перник няма да имат никаква вода. Не някаква, а никаква. Бедствието е огромно. До тук се стигна благодарение на безхаберието и некомпетентността. Ние предложихме адекватен план за спасение още преди месец. Изгубихме ценно време, докато се задейства цялата институционална машина. Планът ни включва няколко етапа
Това каза пред Фрог нюз пещерният водолаз и спасител в много операции Атанас Русев. Именно той и екипът му са предложили на управляващите да се захрани яз. „Студена“ от водите в пещерите. Ето какво още разказа той пред екипа ни:
Г-н Русев, премиерът Бойко Борисов и министърът на икономиката Емил Караниколов съобщиха, че е намерена вода за Перник от пещерите. Вие работите по план за спасяването на Перник и затова преди ден се срещнахте с Караниколов. Какво решение се взе и какви за вашите предложения за излизане от кризата?
Според мен бедственото положение в Перник трябваше да се обяви преди месец. Ние имахме разработен авариен план за действие по отношение на водната криза в града, като преди месец информирах официалните власти за него. Във връзка с това проведох среща в МРРБ, присъствах и на два експертни съвета. Предложеният спасителен план за Перник се обсъждаше дълго време във ведомствата и в крайна сметка го одобриха. След това обаче дойде проблемът как да се обезпечи финансирането.
За каква сума става дума?
Целият план е под 300 000 лева. Вчера проведохме среща с министъра на икономиката Емил Караниколов. Заедно с областният управител ги разведохме на различни места, за да им покажем на място за какво става дума, за плана и възможностите да се излезе от кризата. Почти целият ден прекарахме заедно. Показах какви са наличните количества вода и какви количества се очакват през следващите месеци при нормални атмосферни условия. Ясно е, че като стегне студа, водата ще намалее. Истината е, че ние загубихме ценно време, докато цялата бавна и мудна институционална машина сработи. Ако тази среща се бе състояла преди месец, можеше да не се стигне до криза. Имахме реални шансове да се натрупа вода в пещерите. Междувременно много други неблагоприятни неща се случиха. Един багер отишъл на Врелото преди седмица и разбил целия извор. Преди това в него се бяха акумулирали много кубици вода. Тази вода е изтекла бадева.
Разкажете ни какъв е вашият план за спасяване на Перник от безводието.
Планът ни има няколко етапа. Първият етап бе да отидем на извора Врелото и да премахнем бента , който отклоняваше абсолютно неправомерно водата към Радомир. Важно бе да се възстанови оригиналното съоръжение на ВиК-Перник. Сега сме сигурни, че цялата вода от Врелото постъпва в яз. „Студена“. За тази първа част от плана, ни трябваше разрешително от „Басейнова дирекция“. Но за съжаление отиде един багер, казаха, че е на ВиК-то и разби целия извор. Това стана преди седмица и сега всичко се промени. Сега трябва да се възстанови цялото съоръжение. Идеята е навсякъде, където има извор, а в случая става дума за огромен извор –около 200- 300 литра вода в секунда, водата да се насочи към язовира.
А в какво се състои втората част на спасителния ви план?
Към яз. „Студена“ има две съоръжения, които са част от него – Владайският воден канал и Палакарийския воден канал. Първата част от плана ни бе да направим пълна ревизия на Палакарийския канал. Той се намира високо в планината и всъщност целта му е от един огромен водосборен район на река Палакария, водите да се пренасочват към басейна на река Струма, а оттам да постъпват към язовира. Поне такъв е бил замисъла и реализацията. Само, че той е дискредитиран на много места. Нашата цел бе да му направим оглед, да видим проблемните места и да ги отстраним. Сега сме запушили всички незаконни отклонения и течове. Ограничили сме ги, но това е временно решение, защото трябва да се направи постоянно. Водите, които се изливат в река Струма, продължават километър и половина в губилищата на реката. След 15 часа максимум излизат през извора Врелото, който се намира на 500 метра от чашата на язовира. Т. е те постъпват директно в язовира. Тава е дар от природата. Нашият план е такъв, че използваме познанията си за естествените ресурси, без да нарушаваме абсолютно нищо. В спасителният план използваме познанията си за Палакарийския канал, река Струма и извора Врелото. Трябва да оправим този канал. Да кажем, че сега по него преминава 50 литра вода в секунда. В момента, в който снегът се стопи, ще стане 200-300 литра в секунда. Ние ще чакаме тази вода на Врелото. Имаме трета част на плана.
Какво включва той?
Трябва да използваме ресурсите на друг извор, за който никой не знае. Той не е популярен, но се намира в непосредствена близост до яз. „Студена“ и водите от този извор естествено се оттичат в язовира. Водата е изключително чиста, питейна. Изследвахме я в „Софийска вода“ и оттам казаха, че качествата й са страхотни. Този извор е т. нар. „Попов кладенец“. Той е като малкия брат-близнак на извора Врелото. Неговият максимален дебит е 450 литра в секунда. През октомври т. г. направихме обследване на извора и опитахме да проникнем в една голяма пещера. Видяхме, че вътре има огромно езеро, което е 70 метра. Ние източихме 4000 кубика вода, които само за час отново се напълниха. Там има нещо като подземен воден ресурс, който можем да използваме. Освен, че докато източваме извора за 10-15 часа, в язовира ще постъпят около 100 литра вода в секунда. Ние ще направим оценка какъв подводен резервоар има в „Попов кладенец“, за да се използва безопасно. Ще стане ясно и какъв е дебита на подземната река, която го подхранва. Следващият етап е да направим едно съоръжение вътре в самата пещера. Не откриваме топлата вода, защото такива съоръжения са правили древните хора. На много места в България има направени подобни съоръжения от траките и след това от римляните. Целта е да не разрушаваме нищо, а да използваме оптимално наличния воден ресурс. Разполагаме със статистиката на водата в „Попов извор“ как се е колебаела в годините. Той дренира водите в ниската част на варовиците, където надморската височина надхвърля 1000 метра. Всъщност активността на този извор започва още януари, февруари месец. Стратегията е, че ако успеем да прескочим месеците декември и януари, ние през февруари ще имаме дебит от 100 литра в секунда. Подземната река допълнително ще помогне. Това е като воден резервоар, който през нощта се пълни, а през деня се подава към населеното място.
Как реагира министър Емил Караниколов, след като чу плана ви?
С него обиколихме всички места, за които ви споменах. Показахме му филм от пещерата, в която проникнахме за първи път. Той беше изумен. Каза: „Изобщо не съм очаквал, че ще видя и ще чуя такова нещо“. Ние имаме информация за това откъде минават всички води. През последните 30-години сме събирали тези данни в една обща система. Караниколов бе изумен. Обеща, че ще имаме целият ресурс, който ни трябва, за да направим първоначалните проучвания. В момента имам увереност от вчера, в най-скоро време ще получим средствата. Ние имаме готовност да реагираме веднага.
Колко човека сте в екипа?
Групата ни е от 10 човека. На нас ни трябва специална екипировка. Представете си, че ние източваме една огромна вода. В момента, в който една помпа спре, всичко се пълни моментално с вода. В същото време ние сме вътре на 30/50/70 и затова има много рискове. Трябва специална екипировка за работа, за да се гарантира живота на хората. Температурата пада до минус 10 градуса, има сняг. Става дума за минимални финанси, а не за милиони.
Екипът ви в момента има ли нужда от нещо?
Всичко, което сме правили досега е с наши средства. Ще дам на министъра точен план на финансовите параметри. Трябва да се съобразим и с времето. Когато започнем да действаме, това ще е като по време на спасителната акция в пещерата „Духлата“. В „Попов извор“ трябва да източим водата и да сложим датчици навътре в пещерата в самите езера. След това се пуска водата да дойде. Оставяме изчакваме 2-3 денонощия, за да се напълни всичко отново. През това датчиците мерят. След това изпомпваме всичко, изваждаме датчиците и анализираме данните, за да видим водните количества. След това го правим съоръжението, за да може най-ефективно да се използват ресурсите. Имаме още два подобни по-малки извора със съхранена вода, която може да се използва. Третата фаза от плана ни е за най-краен случай-изворите на Боснек. Там също има съхранени огромни количества вода, които сме изследвали. Тяхното изпомпване няма да наруши нищо, там има приток. По време на изследванията видяхме, че когато „дръпнем“ тази вода, тя веднага се възстановява. Първите дъждове, януари и февруари тя веднага ще се възстанови. Всичко се случва в т. нар. наситена зона-където тези пещери са винаги пълни с вода. Важно е водата да се изпуска контролирано, за да не се нарушава естествения баланс. Имаме становища от различни видни хидрогеолози, че планът ни е адекватен. За това той бе одобрен. Сега в петък подписахме договор с министерството за 29 900 лева, като авансово ще ни преведат 10 000 лева-средства, нужни за първоначалния оглед на Палакарийския воден канал и за други дейности, свързани с него.
Значи вие сте в готовност да действате по предложения план. Остава само финансирането, така ли?
Ние работим по този план повече от месец. Искахме да спрем нерегламентираното отклоняване на водите от извор Врелото. На Палакарийския канал също открихме незаконно отклонение на водите, които води към Ярово. Него го спряхме с прокуратурата и полицията. Иначе целият канал се ползва. Каква вода да има в него?! Но трябва за има допълнителни действия. До този петък ние нямахме институционална подкрепа, действахме като доброволци. Положението е супер критично. На експертната среща в министерството казаха, че нямат друг план, освен нашия, който да е адекватен.
Властта се хвали години наред, че е отпуснала 32 млн. лева за стената на язовира и за рехабилитация на ВиК мрежата в Перник. А язовирът се оказа обречен на гибел. Как си обяснавате този парадокс?
Като обикновен гражданин съм участвал в много спасителни операции и аварийни мероприятия. Давал съм си становището. Кризата в Перник е невероятна и струва ми се, хората все още не могат да я осъзнаят. Но много скоро ще разберат. По време на бедствие ние не се занимаваме с политика, не търсим кой е виновен, нито пък искаме оставки. При бедствие първото, което трябва да се направи, е да се излезе от него. В момента бедствието е факт. Престъпление е ние да казваме кой какво не е направил. Какво, ако има оставки в момента?! Какво ще помогне това на бедствието в Перник. Скоро 100 000 човека там няма да имат никаква вода.
Това ли е размера на бедствието?
То е огромно, но официалните власти трябва да съобщят данните. Хората трябва да са наясно какво се очаква и какво ще стане в бъдеще. Журналисти ме питат как ще напълните язовира? Този въпрос трябва да се зададе на хората, които са могли да направят нещо преди 6 месеца или една година, да речем. Ние в момента сме пред празен язовир, който няма изобщо да се напълни толкова лесно и толкова скоро. Нашите действия бяха забавени над 40 дни. Ако всичко бе направено през септември месец, нямаше да се стигне до бедствие. Водите от Врелото са отклонявани повече от 30 години. Същото е и при Палакарийския канал. Някакви хора отишли и си го пробили целия. Владайският канал също е разграбен.
Как, според вас, стигнахме до тази задънена улица?
С безхаберие и некомпетентност. И това е години наред. Природата не е виновна. Ресурсите си ги има в планината. Маловодието е голямо, но инженерите, проектирали язовира Палакарийския канал, са гарантирали многократно, че той няма как да остане без вода. Но лошото стопанисване и безхаберието ни доведе до бедствието. В момента няма никакво значение дали си червен, син, зелен. Дали си добър или лош човек. Дали си честен, крадец или измамник. Защото сега всички до един сме от страната на губещия.
Интервю на Катя Илиева
