Тези дни гледах по книжарниците преиздадена една книга, която бях чела като дете – „Енерган 22“. Доколкото си спомням, там се описваше свят, в който цари вечен смог, а кислородът е най-скъпата стока. С градове, в които има кабинки с чист въздух и пускаш монета, за да дишаш, когато ти прилошее от отровната супа навън….
И богаташи, които контролират всичко това. Плащай, за да дишаш и да живееш. Това не е твое право, това е стока….
Тогава глътнах книгата наведнъж и си мислих колко далеч може да бъде такъв свят от реалността. Тогава живеех в дни, в които водата от чешмата беше безопасна и вкусна за пиене. В която въздухът миришеше на чисто, на пролет, на сняг, на есенни листа. А не на изгорели боклуци и газове. Когато не се плащаше да пътуваш по пътищата и можеше да влизаш в горите, без да се оглеждаш дали не са частна собственост…
От няколко години виждам как фантастиката става реалност. Как се задушаваме от отровният въздух. В интернет продават дори флакони с кислород. Може би бъдещата най-търсена и скъпа стока. Явно правото да дишаш не е естествено човешко право. Явно да пиеш вода и да се къпеш е скъпо удоволствие, от което всеки момент можеш да бъдеш лишен….
Кошмарите стават реалност. И ако не реагираме сега, нашите болни внуци ще ходят с противогази по улиците и ще работят, за да си купят кислород и вода….
Елена Гунчева 
https://svobodnoslovo.eu
