Над 500 000 души пяха и скандираха легендарната песен в центъра на Сантяго, закръгляйки два месеца от началото на нестихващите мощни протести срещу неолиберализма и неравенството. Доклад на ООН уличи властите в тежки нарушения на човешките права при разгонване на демонстрациите
Чилийците изненадват света с упоритостта си. Два месеца след началото на протестите срещу помпащата неравенството неолиберална политика на всички правителства от последните десетилетия начело със сегашното – на десния президент Себастиан Пиниера, размахът и интензивността на демонстрациите в Чили не спадат.
В петък, 13 декември, закръгляйки точно осмата седмица от старта на конфронтацията, центърът на чилийската столица Сантяго отново се изпълни със стотици хиляди хора. Те се струпаха около традиционния си сборен пункт – площад „Италия”, който вече неофициално е преименуван на площад „Достойнство”. Излизащият на него булевард „Провиденсия” бе преграден от голям камион с висока и дълга каросерия във вид на платформа, на която се качиха да пеят прочутите и много обичани в Чили групи като „Инти-Илимани”, „Ияпу”, „Лос Бункерс”.
Те наелектризираха множеството със своите изпълнения в подкрепа на общите искания за спиране на правителствените репресии, за наказване на уличените в употреба на насилие държавни дейци и полицейски служители, за отказ от криминализиране на социалните протести.
Най-възпламеняващо подейства на всички изпълнената от „Инти-Илимани” легендарна песен на композитора Серхио Ортега „¡El pueblo unido jamás sera vencido!” („Народът обединен никога не ще бъде победен!”). Цялото човешко море, заобиколило отвсякъде платформата с певците, възторжено пя заедно с тях и скандира рефрена с вдигнати юмруци.
Песента е написана през 1973 г., няколко месеца преди срещу правителството на президента социалист Салвадор Алиенде да бъде извършен кървавия преврат на генерал Аугусто Пиночет, потопил Чили в 17-годишна диктатура, съпроводена с масови убийства и изтезания на политически опоненти. Една от най-емблематичните жертви на военната хунта още в първите дни след преврата става най-обичаният и до днес от чилийците певец, поет и композитор Виктор Хара. Той е бил и художествен ръководител на студентите от Техническия университет в Сантяго, създали групата „Инти Илимани” през 1967 г.
Превратът от 11 септември 1973 г. сварва „Инти Илимани” на турне в Европа и така музикантите остават в принудителна емиграция за десетилетие и половина. Но техните концерти из различни кътчета на планетата, също както и обиколките на други оказали се в чужбина чилийски състави като „Килапаюн” или „Апаркоа”, спомагат чилийските протестни песни начело с „El pueblo unido” и също много популярната „Venceremos” („Ще победим”) да се превърнат в химнове и на световните прогресивни движения.
В по-късните години, вече след падането на Пиночет и демократизирането на Чили, установилите се отново в родината си „Инти-Илимани” се трансформират, като част от основателите на групата излизат и основават „Инти-Илимани Историко”. Въпреки разделянето си, и двата състава често участват в концертите възпоменания за Виктор Хара, които всяка година се организират на стадиона, където е бил убит, както и на много други места из Чили.
В тези концерти винаги участва и групата „Ияпу”, която също е с дълга история – основана е през 1971 г. в Антофагаста, а през 1981 г. е експулсирана за „подривна дейност” от Чили с декрет на диктатурата. Сега „Ияпу” също се включи пламенно със свои хитове от каросерията-сцена, преградила „Провиденсия” досами площад „Достойнство”.
Третата участвала група беше нашумялата рок-банда „Лос Бункерс”, основана през 1999 г. в Консепсион. Членовете ѝ се разделиха преди пет години, но сега се събраха за първи път оттогава специално за протестния концерт на 13 декември и предизвикаха фурор. Те свириха и пяха с червени шалчета около врата.
Този концерт се осъществи чрез организация през социалните мрежи по инициатива на Асоциацията на семействата на безследно изчезналите арестанти от времената на диктатурата, а и след това. Исканията за изясняване на съдбата на тези жертви и за наказване на виновниците за престъпленията срещу човешките права още висят без особени последствия в Чили.
Протестната инициатива събра над 500 000 души и от двете страни на каросерията сцена, като много хора дойдоха със семействата си, с децата си. Както и всички останали „петъци на протеста” от октомври насам, тази проява също не разполагаше с разрешение от градското ръководство на Сантяго за провеждането ѝ. Затова предварително бяха изразявани доста опасения, че властите могат да прибегнат пак до обичайните си средства за разгонване на мирните протести – водни струи, сълзотворен газ, бой и стрелба по демонстрантите.
Но този път полицията почти не се виждаше и началниците ѝ не посмяха да предприемат никакви репресии срещу човешкото множество. Точно същия ден, няколко часа по-рано беше разгласен доста осъдителен спрямо правителствените антипротестни действия доклад на Върховния комисариат по човешките права към ООН, който сега се оглавява от бившата чилийска президентка социалистка Мишел Бачелет.
Докладът e резултат от работата на комисия, която от 30 октомври до 22 ноември събираше данни в Чили за нарушения срещу човешките права при потушаване на демонстрациите. Обобщението е, че „има основателни причини да се смята, че след 18 октомври (началото на интензивните протести – б.р.) са били извършени висок брой тeжки нарушения на човешките права”. Добавено е, че е установено прекалено или ненужно използване на сила, което се изразява „в произволно отнемане на живота и ранявания, изтезания и лошо третиране, сексуално насилие, в произволни арести.” Между 19 октомври и 6 декември са били задържани 28 210 демонстранти, като 1615 от тях още продължават да стоят в предварителния арест.
В доклада се изтъкват и тежките последици за около 350 ранени от изстрели на полицията в очите или в лицето, като мнозина от тях са ослепели с едното око. Цяло Чили бе дълбоко разтърсено от особено трагичния случай с 21-годишния студент по психология Густаво Гатика, напълно загубил зрението и на двете си очи след полицейска стрелба със сачми по него. На 22 декември на колодрума на Националния стадион в Сантяго, мрачно нашумял след преврата на Пиночет като концлагер и място за изтезания на арестанти, ще се състои благотворителен фестивал за събиране на помощи за Густаво Гатика.
Ден преди концерта на 13 декември в двете камари на чилийския парламент бяха разгледани две искания за търсене на отговорност от висши държавни ръководители заради жестоките репресии срещу демонстрациите.
В Камарата на депутатите три млади депутатки комунистки – Камила Вайехо, Карол Кариола и Кармен Ертс, широко извести като „мотори” на мащабните студентски протести през 2011 г., внесоха конституционно обвинение срещу президента Себастиан Пиниера заради отговорността му за полицейските репресии срещу протестиращите. Само че с гласовете включително на редица опозиционни депутати този иск бе отхвърлен. Въпреки това депутатките вносителки се зарекоха, че ще се обърнат и към всички други възможни инстанции, за да се потърси сметка от Пиниера.
В същото време в Сената подобно конституционно обвинение бе отправено и към вътрешния министър Андрес Чадуик. На него пък беше даден ход.
Чилийците има дълъг опит от годините на диктатурата в мобилизирането на международна солидарност чрез свои певци, музиканти, дейци на културата, най-изтъкнатите от които по онова време бяха в емиграция и не спираха да привличат световното внимание към трагедията в родината си. В същата посока се върви и сега. С тази разлика, че сега няма такава масова емиграция, но новите технологии и социалните мрежи позволяват навсякъде по света в реално време да се виждат неспирните изяви на артисти и музиканти из улиците на чилийските градове.
Силен резонанс например предизвика протестната проява на известната чилийска изпълнителка Мон Лаферте. На 15 ноември, на церемонията по връчването на наградите „Грами” за латиномузика, тя разголи гръдта си, на която беше написала: „В Чили изтезават, изнасилват и убиват”.
https://www.youtube.com/watch?time_continue=125&v=tAcJhezQz7E&feature=emb_logo
Скоро след това нашумя и клипът с песента „Plata Ta Ta“ („Пари Ри Ри“), заснет в Мексико. В него Мон Лаферте пее заедно с пуерториканския изпълнител на регетон Гуаянаа. Включила се е и мексиканката Ялица Апарисио, която беше номинирана за „Оскар“ за ролята си във филма „Рома“ на Алфонсо Куарон. Песента и клипът пак са вид протест – и то интернационализиран, латиноамерикански.
И ето, че сега, точно на 13 декември, секцията The Cultural Frontline на ВВС включи Мон Лаферте в списък с 12 творци, „променили света” през 2019-та. „Колко ли ги е попарило това фашистите в моята страна. Уффф!” – написа по този повод един от чилийските ми приятели.
https://baricada.org/2019/12/15/chile-el-pueblo-unido-jamas-sera-vencido/
