Чакалът е отвратително животно. Преди 40-50 години рядко се срещаше по нашите гори и планини, разказват по-възрастни ловци. В днешно време чакалът е напаст – има го по хоризонтала, вертикала и перпендикуляра на цялата територия на България. Освен с мърша, чакалът ловува и изяжда дребния дивеч – яребици, фазани, зайци, както и малките на сърните и елените. Напада по-слабите и беззащитни животни, а при появата на по-едри хищници, като вълк или мечка, бяга панически и позорно. Воят на чакалите е ужасяващ, когато се събират около трупа на животно или по сметищата край махалите, селата и градчетата. Воят на чакалите наподобява плач на изоставено малко и безпомощно дете.
Чакалът от света на животните се пресели и в света на хората – основно в политиката. Чакалът озверено реагира, когато някой му каже, че е отвратителен или засегне чакалските му интереси. Точно така постъпват и нашите управници, когато някой им каже, че са алчни и грабливи некадърници, готови да загробят и държава, и народ в угода на личните си интереси. Така реагират и сега, когато президентът в качеството си на държавен глава им каза в прав текст, че са негодници.
Отначало плахо и колебливо, а сетне все по-яростно управниците надигнаха вой срещу президента и камуфлираха злобата си с несериозния аргумент, че Радев се държал като опозиционен лидер, защото не им играе по свирката и защото не е нито Първанов, нито Плевнелиев.
В природата чакалът може и да е полезен в известен смисъл, но в политиката чакалът е изцяло вреден и трябва да се унищожава безмилостно.
Любо Кольовски https://svobodnoslovo.eu
